Определение № 656 от 12.12.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 656 гр. Варна, 12.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. М. като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500498 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Б. Ж. против определение № 4198/05.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1302/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му с вх. № 24715/12.10.2023 г. за допълване на определение № 3557/17.09.2023 г. по гр. д. № 1302 по описа за 2021 г. на ВОС , чрез присъждане възнаграждение за безплатно оказана адвокатска помощ на ответницата, на основание чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят е настоявал, че определението на окръжния съд е неправилно – незаконосъобразно по изложени съображения за наличие на предпоставките по чл. 38, ал.2 ЗА. Настоявал е, че защитата по чл. 38 ЗА се основава на закона, а не на договора, поради което и писмен договор за осъществяване на същата не е необходим. Независимо от това, с жалбата е депозирал и сключен с ответницата Ж. С. договор за поръчка от 30.11.2021 г.

Позовал се е на съдебната практика в определения на ВКС. Молил е за отмяна на определението и за присъждане на адвокатско възнаграждение в минималния размер по приложимия текст от наредбата.

Насрещната страна – КОНПИ е подала писмен отговор на частната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й и позовано на съдебна практика на ВКС, е молила за оставянето й без уважение.

Оспорила е датата на сключване на приложения договор за правна защита.

Частната въззивна жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението, с което е отхвърлена молбата му за допълване на прекратително определение в частта на разноските, редовна е и допустима, 1 а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

С определението, чието допълване по реда на чл. 248 ГПК в частта на разноските се е претендирало, окръжният съд е прекратил производството по делото в частта по исковете на КОНПИ срещу ответницата Ж. С., представлявана по делото от адв. Б. Ж.. Искането на адв. Ж. по реда на чл.

248 ГПК е било за допълване на прекратителното определение с присъждане в негова полза на разноски за защита на доверителката му при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА. Към молбата е приложил подписан от него с електронен подпис списък на разноските с посочено искане за „адвокатски хонорар – безплатна правна помощ на основание чл.38 от ЗА“. От изготвената от окръжния съд преписка от делото се установява, че адв. Ж. е упълномощен от ответницата да я представлява по делото. По делото не е представен писмен договор за осъществяване на безплатна правна помощ, нито са налице други доказателства за съвпадащите изявления на двете страни по договора за правна помощ, съответно изявленията на представляваната страна и на адвоката за осъществявана такъв вид помощ, като не са налице и твърдения от адв. Ж. такива да са обективирани в документ от делото. Напротив, жалбоподателят е поддържал, че договор не е необходим, тъй като възнаграждението му не се основана на договора, а се основава на закона в хипотезата на чл. 38 ЗА. В молбата по чл. 248 ГПК и в приложения списък за разноски не са изложени обстоятелства и не е посочена конкретна хипотеза на някоя от визираните в чл. 38, ал.1, т.1-3 ЗА (защитата да е предоставена на: 1. лица, които имат право на издръжка; на 2. материално затруднени лица; или на 3. роднини, близки или на друг юрист), при която се твърди да е осъществена безплатната защита, нито е посочен друг документ от делото, от който да се установи това. Затова, към момента на изтичане на срока за молбата по чл.248 ГПК по делото не са били налице нито изявление за съгласие на ответницата по делото - страна по договора за безплатна правна защита, нито данни при коя от трите хипотези се осъществява безплатната правна защита. При това положение (нарочен писмен договор не се изисква), не е доказано наличието на съгласие на страните по договор за безплатна правна защита (изявленията в молбата по чл. 248 ГПК и списъка към нея са само от адв. Ж.) и няма никакви твърдения и доказателства за хипотезата при която същата се осъществява. В този смисъл (а не в обратен, както се сочи в жалбата) е и цитираната от жалбоподателя съдебна практика в определенията п о ч. т. д. № 2340/2015 г. и по ч. т. д. № 997/2021 г. I т. о., ТК, където е казано, че договарянето на осъществяваната правна помощ като безплатна не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото, както и че следва да са доказани съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, съответно изявленията на представляваната страна и на адвоката за осъществяван такъв вид правна помощ, както и изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА.

Приложеният към жалбата договор за поръчка от 30.11.2021 г., не е 2 своевременно представен с молбата по чл. 248 ГПК и не може да бъде ценен, но независимо от това в него също не е посочено основанието на безвъзмездно договорено представителство.

При това положение, като е достигнал до извод за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК, окръжният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Затова, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4198/05.11.2023 г., постановено по гр.д. № 1302/2021 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна касационна жалба при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3