Решение № 286 от 01.08.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. гр.Несебър, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: С. Ст. Д. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от С. Ст. Д. Гражданско дело № 20232150100711 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 6239/03.07.2023 г. н а Д. Г. Е., ЕГН **********, И. В. Е., ЕГН **********, „К.“ ООД – гр. С., ЕИК ********, К. Г. Л., ЕГН ******** и Х. Т. Г., ЕГН **********, чрез адв. Я. К. от САК, съдебен адрес: гр. С., ***, ******, срещу собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № ***, с адрес: к.к. Слънчев бряг - Запад, гр.

Несебър, мултифункционална сграда със смесено предназначение „С.Р.“, представлявани от председателя на УС – П.М.Х. с която се иска от съда, на основание чл. 40 и сл. от ЗУЕС да отмени като незаконосъобразни всички решения, взети от общото събрание на ЕС, проведено на 03.06.2023 г. Претендират се съдебни разноски.

Твърди се, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в ответната етажна собственост, като на 03.06.2023 г. било проведено ОСЕС, при свикването и провеждането на което били допуснати съществени нарушения, вкл. относно представителството, опорочаващи всички взети решения. Аргументира се незаконосъобразно формиран кворум по реда на чл. 15, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, както и нарушения на правилата на чл. 17, ал. 4-6 от ЗУЕС. Посочва се, че не са налице доказателства, че ползваната при определяне кворума на оспореното ОСЕС таблица е била надлежно одобрена с решение на ОС. На следващо място се правят оплаквания за нарушения на чл. 14 от ЗУЕС, като се твърди, че част от етажните собственост са били ненадлежно представлявани. Обосновават се нарушения на правилата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС, относно нормативно установеното съдържание на протокола, както и на чл. 16, ал. 7 вр. ал. 6 от ЗУЕС, относно оповестяването му.

Изрично се оспорват взетите решения по т. 3, 1.1.1.2 и т. 6 от дневния ред, като се посочва, че попадат в хипотезата на чл. 33, ал. 2, т. 5 от ЗУЕС, предвид което следвало да се приемат с мнозинство от минимум 67 % ид.ч. от общите части на сградата, както не било налице на оспореното ОСЕС. Счита се за незаконосъобразно и решението по т.

7, като ограничаващо част от етажните собственици в правото им да се ползват от обща за ЕС част – рецепция в сградата. Прави се оплакване срещу решението по т. 10, 1 като се заявява, че чрез освобождаване на касиера се достига до конфликт на интереси и нарушение на чл. 24, ал. 7 от ЗУЕС и като последица председателят на УС на ЕС ще може да се разпорежда свободно с двете банкови сметки.

С исковата молба е оспорено съдържанието на протокола по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, с твърдения, че поради нарушения на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от ЗУЕС, ищците са били лишени от възможността да се запознаят с протокола и приложенията, както и да се снабдят с преписи от тях. Заявява се, че оспореното събрание е било формално проведено, не е имало разисквания по поставените на гласуване въпроси, както и не е бил съобщаван резултата от гласуванията.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба вх. № 7553/11.08.2023 г. от страна на ответника - собствениците на Етажна собственост на сграда с ид. № ***, с адрес: к.к. Слънчев бряг Запад, гр. Несебър, мултифункционална сграда със смесено предназначение „С.Р.“, представлявани от председателя на УС – П.М.Х. чрез адвокат Ж. И. от БАК, с който е взето становище за неоснователност на предявения иск. Взима се подробно становище по всяко от направените оплаквания, обосновава се законосъобразността на взетите решения на ОСЕС от 03.06.2023 г.

В проведените по делото съдебни заседания, ищците се представляват от упълномощения си представител – адв. Я. К. от АК - С., който поддържа предявения иск и моли съда да го уважи и да отмени оспорените решения. Претендират се разноски за заплатена държавна такса, както и се релевира възражение за прекомерност на размера на заплатения от ответната страна адвокатски хонорар по делото.

Ответната етажна собственост се представлява в проведените съдебни заседания по делото от процесуалния си представител – адв. Ж. И. от БАК, който оспорва иска като недоказан и неоснователен и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 40 от ЗУЕС, в тежест на ищците е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост и че са били взети решенията, чиято отмяна се иска.

В тежест на ответника е да докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на предвидения в чл. 14; чл. 15, ал.

2 вр. чл. 17, ал. 6; чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС; и чл. 17, ал. 4-6 от ЗУЕС, при наличие на компетентност, кворум, мнозинство и в съответствие със закона.

С протоколно определение № 707/03.10.2023 г. по делото е открито производство по оспорване истинността на протокол от провеждането на ОСЕС от 03.06.2023 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, като на ищеца е указано, че следва да установи оспорване на протокола в срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, а на ответната етажна собственост – действителното осъществяване на действията, удостоверени с оспорения протокол.

Страните не спорят и от представени шест броя нотариални акта /л. 24-37 от Том 1 на делото; л. 464-465; л. 534-535 от Том 2 от делото/ се установява, че ищцовото дружество „К.“ ООД е собственик на апартамент № 3 - СОС с ид. № *** и апартамент № 26 – СОС с ид. № ***; ищецът К. Л. – на апартамент № 6 - СОС с ид. № ***, апартамент № 7 - СОС с ид. № *** и апартамент № 8 - СОС с ид. № ***; ищецът Х. Г. – на апартамент № 41 2 СОС с ид. № ***; а ищците Д. и И. Е. - на апартамент № 51 - СОС с ид.

№ ***; всичките обекти находящи се в ответната етажна собственост.

Тези обстоятелства не се оспорват и от ответната страна.

Видно от протоколи и съпътстващи ги документи, приложени към исковата молба и към писмения отговор на ответната ЕС /л. 1-21; л. 63-255 от Том 1 на делото/, на 03.06.2023 г. се провело общо събрание на собствениците от етажната собственост в сграда „С.Р.“ с ид. № ***, на което се взели решения, предмет на оспорване по настоящото дело.

Тук следва да се отбележи, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която дължи съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание /ОС/. Това следва от характера на производството, което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013 г., I г. о.

Във връзка с проведеното производство по оспорване истинността на протокол от провеждането на ОСЕС от 03.06.2023 г., по реда на чл. 193 от ГПК вр. чл. 16, ал.

9 от ЗУЕС:

Според задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК, напр. Решение № 8 от 24.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014 г., I г. о., ГК, протоколът е свидетелстващ документ, установяващ извършените от общото събрание действия и взетите решения. Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. За да е допустимо оспорването на протокола в съдебното производство е необходимо етажният собственик на докаже, че е оспорил същия по надлежния ред на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, в 7-дневен срок от провеждане на събранието управителят поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола, като заверен препис от последния и приложенията му се предоставят на собствениците, ползвателите и обитателите, т.е. идеята на закона е, че от датата на оповестяването на изготвения протокол същият следва да е достъпен за всеки етажен собственик.

В настоящия случай и съобразно доказателствата по делото съдът намира, че ищците не са оспорили надлежно протокола в законовия срок. Видно от представени от ответника съобщение и протокол /л. 254-255 от Том 1 на делото/ изготвянето на протокола е било оповестено на 10.06.2023 г. с поставяне на съобщение на видни места в общите части на ЕС. Със съобщението на етажните собственици е указано, че със съдържанието на протокола могат да се запознаят „при председателя на УС на ЕС“.

Същевременно, с исковата молба ищците са посочили, че по поискване им е бил предоставен протокола от процесното ОСЕС по електронен път, без приложенията. Не се заявява датата, на която е поискан протокола, лицето до което е направено искането, нито датата на получаването му от ищците /без приложенията/. Не се правят и възражения някой от ищците да е отсъствал трайно от ЕС и да е заявил до УС електронна поща, телефон или адрес в страната за уведомяване по реда на чл. 16, ал. 7 вр. чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС. В този ред на мисли съдът намира, че в случая е била обезпечена възможността на ищците да упражнят правото си на възражение по реда на 3 чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, доколкото след надлежно оповестяване на изготвения протокол при поискване същият им е бил предоставен, макар без приложенията, и ищците са имали възможност своевременно да се запознаят със съдържанието му.

Законодателят с чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС е предвидил правото на всеки член на общото събрание да оспори съдържанието на протокола или достоверността на отразените с него решения, но е въвел ред за това – в писмена форма пред УС/управителя, в 7-дневен срок от съобщението по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, но не покъсно от един месец при отсъствие на собственика, ползвателя или обитателя от ЕС.

Във връзка с разпределената от съда доказателствена тежест, ищците са ангажирали възражения на ищеца Л. /л. 38-39 от Том 1 на делото/ до протоколчика на оспореното ОСЕС и процесуален представител на ответната страна – адв. Ж. И., изпратени по електронна поща на 08.06.2023 г. Така представеното електронно изявление на ищеца Л. не съставлява надлежно оспорване по смисъла на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, доколкото не е отправено до надлежния адресат – председателя на УС на ЕС.

В същото време, възраженията са надлежно разменени до ответната ЕС по реда на чл.

131 от ГПК на 10.07.2024 г. – извън срока по чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС, който в случая е изтекъл на 17.07.2023 г.

Предвид изложеното, съдът намира, че ищците не успяха да проведат успешно доказване на твърдението си, че са оспорили протокола от процесното ОСЕС в съответствие с изискванията на ЗУЕС, предвид което и оспорването му в хода на съдебното производство и по реда на чл. 193 от ГПК се явява недопустимо, а съдът не дължи анализ на ангажираните във връзка с него доказателства. В обобщение за настоящият съд се налага извод, че протоколът от процесното ОСЕС от 03.06.2023 г. е придобил стабилитет и притежава обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила относно удостоверените с него обстоятелства.

По възраженията на ищцовото дружество за нарушение на чл. 14; чл. 15, ал. 2 вр. чл. 17, ал. 6; чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС; и чл. 17, ал. 4-6 от ЗУЕС:

С исковата молба е направено изрично оплакване за незаконосъобразно формиран кворум по смисъла на чл. 15, ал. 2 от ЗУЕС на оспореното събрание. Изложени са твърдения, че представителството на идеални части от собственици на самостоятелни обекти на ОСЕС било неправилно отразено - несъответно на данните по нотариалните актове, а приложеното преизчислено площообразуване на ЕС не било подложено на гласуване по реда на чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС, въпреки наличието на законовите предпоставки за това.