Решение № 3738 от 26.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 41215/2025
- Вид
- Решение № 3738
- Подписан
- 26.02.2026
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 331, ал. 2 · Кодекс на труда
- § 1, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 12, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 12, ал. 5 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 3738 гр. София, 26.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20251110141215 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Флиф България“ ЕООД да заплати на Т. С. С. сумата от 6507.93 евро (равностойност на исковата сума от 12 728.41 лева, определена след превалутирането и закръгляването й на основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., и съобразно правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон), представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобити трудов стаж и професионален опит при други работодатели и при ответника, дължимо на ищеца за периода от 01.12.2022г. до 12.03.2025г. по силата на сключен между страните трудов договор № 0015/01.12.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 22.07.2025г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1142.86 евро (равностойност на исковата сума от 2235.24 лева, определена след превалутирането и закръгляването й на основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., и съобразно правилата на чл. 12 и чл. 13 от същия закон), представляваща обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.02.2023г. до 23.07.2025г.
Ищецът твърди, че през исковия период с ответника били страни по трудово правоотношение по силата на сключен помежду им индивидуален трудов договор № 0015/01.12.2022г., по което заемал длъжността „специалист тестване на софтуер“ в ответното дружество, за което с трудовия договор било уговорено заплащането на основно трудово възнаграждение в размер на 8801.85 лева, което впоследствие било изменено на 11 1
024.31 лева, считано от 01.11.2024г., респ. на 11 072.31 лева- считано от 01.01.2025г., като впоследствие- със заповед от 05.03.2025г., трудовоправната връзка между страните била прекратена. Поддържа, че за целия период на съществуване на трудовото правоотношение не му било изплащано следващото му се допълнително трудово възнаграждение за придобити трудов стаж и професионален опит при други работодатели и при ответника, като излага твърдения, че към датата на встъпване в процесното правоотношение бил придобил професионален опит на еднакви или сходни длъжности с продължителност от общо 7 години 7 месеца и 6 дни, поради което към този момент му се следвало допълнително трудово възнаграждение за това в размер на 4.2 % от основната работна заплата при приложение на минималния размер на същото, регламентиран в член единствен на Постановление № 147 на МС от 29.07.2007г., като размерът на допълнителното трудово възнаграждение се увеличавал в периода на съществуване на трудовото правоотношение както с оглед продължителността на натрупания в ответното дружество стаж, така и с оглед на увеличаването на основното трудово възнаграждение на служителя. С оглед на това счита, че необосновано работодателят не му заплащал претендираното допълнително трудово възнаграждение, чийто общ размер възлизал на исковата сума, като доколкото същото не било изплащано в уговорените в договора между страните срокове, в правната му сфера възникнало и вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените срещу него искове с довод, че заеманите от ищеца преди възникване на процесното трудово правоотношение длъжности, дори и да се приеме, че са били сходни или еднакви с процесната, по никакъв начин обективно не допринесли за по- ефективното изпълнение на трудовите задължения на ищеца в ответното дружество, респ. за по- доброто му професионално представяне, поради което на практика не били от полза на работодателя, като изяснява в тази връзка, че функционалните и технически особености на софтуера на ответното дружество обосновават специфика при работата с него и изискват специални знания и умения, каквито ищецът не бил придобил на предходни заемани от него идентични позиции, което, освен това, наложило влагане на допълнителен ресурс за обучението му. Независимо от това, счита, че част от посочените от ищеца длъжности, заемани при друг работодател за периодите от 31.10.2011г. до 01.04.20212г., от 19.06.2019г. до 13.12.2019г. и от 01.06.2021г. до 25.10.2022г., включвали трудови функции, напълно различни от тези, включени в заеманата в ответното дружество длъжност, поради което не съществувало основание стажът за посочените периоди да бъде съобразяван при изчисляване на евентуално следващо се на служителя допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Независимо от всичко, поддържа, че в случая служителят бил в достатъчна степен финансово обезпечен и възнаграден за полагания от него труд при ответника, тъй като получавал значително по размер основно трудово възнаграждение, а при прекратяване на трудовото правоотношение му било изплатено и обезщетение по чл. 331, ал. 2 КТ. Претендира разноски.
2
В о.с.з. на 27.01.2026г. е допуснато изменение на иска по чл.128, т.2 от КТ чрез увеличаване на неговия размера, който да се счита предявен за сумата от 6227.65 евро с левова равностойност от 12 180,22 лв., както и е допуснато изменение на иска по чл.86 от ЗЗД чрез увеличаване на неговия размер, който да се счита предявен за сумата от 1079.46 евро с левова равностойност на 2 111,25 лв.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Обявено е за безспорно между страните с доклада по делото, срещу който няма възражения, че през исковия период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал сочената от него длъжност, че действително е полагал труд в полза на работодателя, че стойността на първоначално уговореното между страните, респ. на измененото впоследствие основно трудово възнаграждение на ищеца възлиза на сочените от него суми, че преди сключване на процесния трудов договор между страните служителят е заемал сочените от него в исковата молба длъжности при сочената от него продължителност на трудовия му стаж.
Обстоятелствата се доказва от представения по делото трудов договор № 0015/01.12.2022г., според който ищецът е заемал длъжността „Специалист, тестване софтуер“, код НКПД № 25196005.
В трудовия договор е уговорено основно възнаграждение, както и допълнително трудово възнаграждение, което се определя съобразно нормите на приложимото право.
Извежда се, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено със заповед № 0015-001/05.03.2025г.
По делото е представен заверен препис от трудова книжка и трудови договори, от които се установява, че ищецът е полагал труд при следните работодатели и на следната длъжност и период: от 19.08.2014г. при ‚Тейк Тек“ ЕООД на длъжност „Специалист, тестване софтуер“, код НКПД № 25196005, 01.08.2015г. или 11 месеца и 11 дни, от 11.08.2015г. при „Ес Би тек (глобъл) Лимитид – клон България“ на длъжност „Специалист, тестване софтуер“, код НКПД № 25196005 до 01.07.2017г. или за период от 3 години, 10 месеца и 7 дни, от 19.06.2019г. при „Казино Солюшънс Интерактив“ на длъжност „Ръководител екип програмисти Тестване софтуер“ с НКПД 25145005, до13.12.2019г. или за 5 месеца и 24 дни, от 30.11.2020г. при „Геймпром“ ООД, на длъжност „Специалист, тестване софтуер“, код НКПД № 25196005, до 25.10.2022г. или за 1 година 10 месеца и 24 дни.
Съобразно представените длъжностни характеристики за длъжността „Специалист, тестване софтуер“, код НКПД № 25196005, ищецът е имал за основни задължение: създаване и изпълнение на тестови сценарии, набор от тестови сценарии и тест планове, локализиране, съобщаване и проследяване на продуктови проблеми и 3 грешки; писане на статус репорти; разработка на различни методологии за висококачествено тестване на продуктите, създаване и изпълнение на автоматични тестови сценарии, набори от тестови сценарии и тест планове за функционални и load тестове, наблюдение и анализ на различни части на системата и приложение, активно сътрудничество с екип от програмисти.
Длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител екип програмисти Тестване софтуер“ с НКПД 25145005 не е представена по делото.
По делото като свидетел е разпитано лицето Иван Спасов Велев, работещ като технически ръководител при ответника и един от основателите му. Обяснява дейността на дружеството, а именно поддържане на платформа, свързана със спортни залагания, която непрекъснато се разработва. Сочи, че, за да има залагания, трябва да има коефициенти, трябва да има интеграция с доставчик на тези данни, те трябва да показват на екрана в реално време. Имало няколко фази, когато човек направи залог, трябвало да се проследи, че балансът му се намалява, че остава в история на залозите.
Когато залогът му е спечелил, трябвало да се провери, че балансът му се е увеличил, в историята се вижда, че е спечелил. Трябвало да се провери в различните видове допълнителни статистики, например в състезания - седмичното класиране, може да гледаш залозите на приятелите, ако са ти разрешили и това са един малък брой от различните видове функционалности, които предлага платформата. Непрекъснато се измисляли нови и когато продуктовият екип измисли нещо ново, то се записва, формулира се като изисквания, които се предават на софтуерните разработчици, които трябва да ги разработи и после специалистите по „Контрол на качеството“ трябва да ги проверят, но за да го проверят, те трябва да разбират терминологичният език на оригиналното задание. От показанията на разпитания по делото свидетел се извежда, че в дружеството в България работят около 10 човека, назначени на трудов договор.
Част от тях са на длъжност Контрол на качеството сред които и ищецът Т. бил назначен на длъжност специалист Контрол на качеството. Това означавало, че когато софтуерни разработчици имат задание, някой трябва да провери това, което са направили, дали наистина работи коректно, дали отговаря на заданието. Според свидетеля това е идентично с длъжността „Специалист тестване на софтуер“. Нямало промяна в работата, която Т. трябвало да изпълнява. В една част от времето ръководител на ищеца било едно лице в Америка – технически ръководител в компанията, който му бил пряк ръководител. През цялата 2024 г. Т. С. не се отчитал пред никой в България. С неговият пряк ръководител в края на 2024 г. установили, че не се справял с това, което се очаквало от него. Американската компания се разделила с него и към края на 2024 г., започнали отново да навлизат във всички служители и контрактори, защото някои не били на трудов договор, едва тогава започнали да работят по-директно с тези хора. Към онзи момент, когато наели г-н С. нямало изисквания, т.к. компанията била много малка и трудно се намирали хора. Според 4 свидетеля преди това Т. бил на сходна позиция, но се е занимавал с нещо, което не е свързано с областта „Социални и спортни залагания“ и отнемало време човек да навлезе. Според свидетеля този, който проверява, трябва да е квалифициран в съответната област. Когато наели Т., свидетелят не може да коментира опита му, но заявява, че към края на 2024 г. установили, че Т. С. все още не знаел основни терминологични неща, след две години работа там. Свидетелят заявява, че не знае къде е работил преди това г-н С., но според него не е работил с такъв тип софтуер като в тяхната компания. На свидетеля не са известни дружествата Геймпром ООД, Тейк Тек ЕООД, Казино Солюшънс Интерактив, Ес Би Тек Глобъл и не му е известно с какво се занимават те. Обяснява, че когато застъпил като негов пряк ръководител, се оказало, че не беше натрупал нужната компетентност, която се очаква от лице на тази позиция. Опитал се към края на 2024 г. да проведат няколко разговора, да го образоват, защото е по-лесно с някой, с който работиш, да го направиш по-полезен, отколкото да търсиш нов човек. Поставял му стандартните задачи за тази длъжност, имали 10 човека, които са софтуерни разработчици. Г-н С. първо не разбирал задачите, не разбирал терминологията, изобщо не се интересувал от тази област. Той искал да работи като мениджър, липсвала му техническа компетентност и все още нямал желание да постигне тази техническа компетентност. Нямал никакви качества и познания за тази длъжност. Поради тази причина се разделили. Свидетелят обяснява, че за едно лице на тази позиция не е нужно да има техническо образование, важно е да може да прегледа и установи като краен потребител дали има или няма интернет, ако има някаква грешка, дали коректно се показва, т.е. няма нужда от техническо образование. Ищецът не разбирал езика от съответната област, т.е. при спортни залагания. Поради специфичната дейност, свидетелят заявява, че терминологията е специфична и била непозната на ищеца.