Определение № 429 от 30.04.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. Перник, 30.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500288 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД,

ЕИК175133827 срещу Определение № 88/09.02.2026г. по гр.д. № 921/2025г. на PC - Радомир, с което оставя без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение в частта му, с която в тежест на ответника са възложени разноски в размер на 600,00 лева за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение.

По изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на определението, жалбоподателят моли окръжния съд да го отмени и уважи молбата му по чл. 248 ГПК, като се определи адвокатско възнаграждение в по-нисък и справедлив размер.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна В. Т. чрез адв. А. Т. е подал отговор, с който моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки проверка на обжалвания акт, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разглеждайки по същество частната жалба приема следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. № 921/2025 г. на РС - Радомир е образувано въз основа на искова молба, депозирана от В. Т. срещу „Електрохолд Продажби“ ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 4769,70 лева, представляваща стойността на ел. енергия по фактури №№ *** г., *** г., *** г., *** г.,*** г., *** г. и ***, издадени по партида с клиентски номер ***, за обект, находящ се в ***, като погасена по давност, като с решение № 286/29.12.2025 г. по същото дело исковата претенция е уважена изцяло.

В производството пред първата инстанция ищецът е представляван от упълномощен 1 представител – адв. А. Т., като са претендирани и доказани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС.

С последното и единствено с.з. от 17.12.2025г. пред първата инстанция ответникът прави възражения по претендирания размер на адвокатското възнаграждение, същият не следва да се съобразява от материалния интерес, а по-скоро от сложността на делото.

С постановеното в първата инстанция съдебно решение съдът е осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответното дружество да заплати на ищеца направените разноските по делото общо в размер на 794,87 лева, от които 194,87 лева - внесена държавна такса и 600,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.

С молба по чл. 248 ГПК „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ“ ЕАД е поискал да бъде изменено решението в частта за разноските, с която „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" ЕАД е осъдено да заплати на В. Т. сумата от 600,00 лв. /306,78 евро/ за адвокатско възнаграждение като се намалят и присъдят на ищеца възнаграждение за един адвокат в размер на 200,00 лв., която молба е оставена без уважение с обжалваното пред настоящата инстанция определение.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Както е установено с решението от 25.01.2024 г. по дело № С-438/2022 г. на СЕС и ретроактивният му ефект задължават всеки национален съд при определяне на адв. възнаграждение, че посочените в НМРАВ - понастоящем Наредба за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), размери на адвокатските хонорари могат да служат единствено като ориентир при определяне възнагражденията на процесуалните представители на страните, но не са обвързващи за съда, поради което те не са неотносими към преценката за правилността на акта по чл. 248 ГПК, вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.

От значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК е преценката на съда на действителната правна и фактическа сложност на конкретното дело. При определяне на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът следва да се ръководи от следните примерно изброени критерии: броя на страните и тяхното процесуално качество (дали са ищци или ответници); предмета на правния спор (дали са предявени един или няколко искове; броя и вида на релевираните материалноправни възражения); константната, вкл. и задължителната съдебна практика; вида и обема на търсената съдебна защита, вкл. дали исковете са неоценяеми или защитаваното право е оценяемо в пари – в този случай релевантен би бил и размерът на материалния интерес); вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. и броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал; действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, респ. за опровергаване на правното съждение на ответната страна и пр.

В конкретния казус първоинстанционното производство е образувано по искова молба от потребител като с първоинстанционното решение са уважени изцяло предявените о т него искове, като общият материален интерес на предявените искове е 4769,70 л в . В исковата молба процесуалният представител на ищеца-потребител е обосновал своите правни съображения за погасяване по давност на претендираните извънседъбно и в процеса от ответника процесни суми, които са били възприети от първия съд, вследствие на което предявените кумулативно обективно съединени искове са били уважени изцяло. Този пълномощник е издирил релевантно за правилното решаване на правния спор, предмет на делото. Той е се явил в с.з. и е пледирал в защита, обосноваваща допустимостта и основателността на подадената искова молба.

С оглед на общия материален интерес – общо за сумата от 4769,70 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска 2 работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), която служи само за ориентир, възлиза на сумата от 7 7 6 , 9 7 лв. без ДДС, поради което уговореното и заплатено от и щ е ц а адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 600 лв. с ДДС е под минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, а освен това и съответства на фактическата и правна сложност на делото и не се явява в необосновано висок размер и прекомерно. Освен това, липсва както конкретно правно основание, така и нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на процесуално представителство от адвокат дължимото му и платено от страната адвокатско възнаграждение следва да е в минималния (или максимално близък до него или даже под минималния) размер, посочен в Наредбата.

В този смисъл и съобразно свободата на договаряне, извън правомощията на съда е да се намесва в конкретния начин на уговарянето на възнаграждение, стига този начин да не застрашава интереса на противната страна, с оглед разпределянето имуществената отговорност за разноски. В конкретния случай, такова застрашаване не е налице, доколкото както се посочи вече уговореното и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред първата инстанция в размер на 600 лв. с ДДС е под минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. На следващо място, следва изрично да се посочи, че ако възнаграждението за защита на ищеца би се определило върху цената на всеки главен иск поотделно /главни за всяка главница + общата цена на аксецорните искове за лихви/, то тогава с оглед конкретната цена на всеки иск и предвидените минимални възнаграждения за всеки иск с оглед разпоредбите на чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., дължащото се от ищеца на адвоката му минимално възнаграждение за защита п о така предявените искове би било в сумарен размер, значително надвишаващ този на действително заплатеното от 600 лв. с ДДС, и оспорван от жалбоподателя, като прекомерен.

Отделно настоящата инстанция съобразява и намира за необходимо да подчертае, че при защита на потребител сторените от него процесуални разноски трябва да бъдат изцяло възмездени. По същество в този смисъл са и тълкувателните разяснения по решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, постановено по преюдициално запитване – в него се приема, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол. В този смисъл е и постановеното по преюдициално запитване решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, с което е изяснено, че чл. 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски. В настоящия казус предявените от потребителя искове са уважени изцяло, поради което сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС, ко и т о дори са под минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, трябва да му бъдат възстановени на основание чл.78, ал.1 от ГПК изцяло.

При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи настоящият съдебен състав приема, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца, предвид предмета на делото и предприетите конкретни действия за потребителска защита, съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото пред първата инстанция и не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 600 лева с ДДС.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното 3 определение следва да бъде потвърдено.

В производството по чл. 248 от ГПК относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл.

81 ГПК не намира приложение. Затова в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат разноски съобразно изхода на спора, включително адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 248 от ГПК и за заплатена по частната жалба държавна такса – в този смисъл изрично Определение № 1411 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1880/2023 г., I т. о., ТК.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 88/09.02.2026г. по гр.д. № 921/2025г. по описа на Районен съд – Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4