Решение № 236 от 12.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330111782 по описа за 2023 година

УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от и.д. пр.д-р К. Б. Д., чрез пълномощник адв. В. П. е предявил срещу Ш. Ш. Ю., ЕГН: **********, от ********* установителни искове за признаване за установено дължимостта на сумите: 6 270 лева (шест хиляди двеста и седемдесет лева) главница, представляваща цена за предоставена медицинска помощ- диагностика и лечение, за болничен престой за периода 23.03.2022 г.- 01.04.2022 г. на лице с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени за периода на болничния престой, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 11.04.2023 г. до изплащане на вземането , за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5104/2023г. по описа на ПРС.

Претендира разноски.

Ищецът твърди, че ответникът е постъпил на лечение на 23.03.2022 г., като е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени до края на болничния престой- 01.04.2022 г. В този случай 1 стойността на получената медицинска помощ не се заплаща от НЗОК и разходите на болницата по лечението са за сметка на пациента според чл. 109 от ЗЗО, като стойността на предоставената медицинска помощ е съгласно действалия ценоразпис на услугите в лечебното заведение.

Образувано било и заповедно производство, с издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5104/2023г. по описа на ПРС, връчена на длъжника по реда на член 47, ал. 5 ГПК.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника на 3.10.2023г., чрез пълнолетно лице от адреса Ж. Й., като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е редовно призован за първото заседание лично, на 17.11.2023г., чрез пълнолетно лице от адреса Ж. Й., в изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

В първото съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.

В съдебно заседание на 8.01.2024г. ищецът, чрез пълномощника си адв. Б., е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи извода за вероятната основателност на исковете.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице 2 предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.

239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да заплати на ищеца претендираните суми изцяло.

Ищецът претендира направените по делото разноски за държавни такси и адв. възнаграждение, за които представя списък. С оглед изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника сумата от 555,80 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК в

ОТНОШЕНИЯТА между УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, представлявано от и.д. пр.д-р К. Б. Д., чрез пълномощник адв. В. П. и Ш. Ш.

Ю., ЕГН: **********, от *********, че Ш. Ш. Ю., ЕГН: **********, от *********, ********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:

115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.

„Пещерско шосе” № 66, представлявано от и.д. пр.д-р К. Б. Д., следните суми:

6 270 лева (шест хиляди двеста и седемдесет лева) главница, представляваща цена за предоставена медицинска помощ- диагностика и лечение, за болничен престой за периода 23.03.2022 г.- 01.04.2022 г. на лице с прекъснати здравноосигурителни права, които не са възстановени за периода на болничния престой, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 11.04.2023 г. до изплащане на вземането , за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5104/2023г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Ш. Ш. Ю., ЕГН: **********, от ********* , ********* да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК: 115576405, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, разноски в заповедното производство в размер на 125,40 лева, и в исковото производство в размер на 430,40 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.

240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4