Определение № 20038 от 16.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20038 гр. София, 16.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Частно гражданско дело № 20251100110855 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 390, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 618а, ал. 1 ГПК, вр. чл. 8 от Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на процедура за европейска заповед за запор на банкови сметки с цел улесняване на трансграничното събиране на вземания по граждански и търговски дела.

Образувано е по молба на „Карго ер“ ООД, ЕИК 121433881, с адрес: гр. София, бул. „Г.

М. Димитров“ № 75, за допускане на обезпечение на бъдещи искове за заплащане на сумите, както следва: 29 078,99 лв. – главница по договор за заем от 27.05.2024 г., 3 000 лв. – договорна неустойка при предсрочно прекратяване по чл. 10, ал. 1 от договора, както и 935,20 лв. - законна лихва за периода от 05.07.2025 г. до 19.09.2025 г. (съобразно уточнителна молба на молителя от 14.10.2025 г.), които смята да предяви срещу П.О., роден на **** г., с адрес: гр. Мьонхенгладбах, Германия, ул. ****, чрез налагане на следната обезпечителна мярка: запор върху вземанията на бъдещия ответник по банковите му сметки, открити в търговските банки в Германия. Изрично се заявява, че се отправя и искане към информационния орган на държавата-членка, в която се намират банковите сметки, да се опита да получи информацията, необходима, за да се даде възможност за установяване на банките и сметката на длъжника, което се отнася за държавата Германия, в която той е регистриран.

В молбата за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки и уточнителната молба към нея от 14.10.2025 г. са изложени твърдения относно сключването между страните на трудов договор № 993/26.04.2024 г. за изпълнение на длъжността „летец втори пилот – обучаем“, без бъдещият ответник да е притежавал квалификация за пилот за самолетния тип, с който дружеството оперира – Боинг 737, поради което е следвало да му се осигури обучение. Поддържа се още, че за целта е сключен заем от 27.05.2024 г. в размер на общо 35 009,36 лв., при годишна лихва от 4,10 %, отпускането на който е обусловено от възникналото трудовото правоотношение между страните, по което бъдещият ответник се е задължил да работи до 09.10.2029 г. Допълва, че с електронно съобщение с вх. № 5823/23.06.2025 г. от страна на Плум е депозирано предизвестие за незабавно прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради забавяне от работодателя в изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение по КТ, без обаче да е ангажирал доказателства в тази насока, поради което с писмо с изх. № 1610/23.06.2025 г. това основание за прекратяване е било оспорено, като е прието, че подаденото от него предизвестие ще се счита като такова за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, т. 1 КТ – по взаимно съгласие, като наред с това същият е информиран за 1 предсрочното прекратяване на договора за заем с посочване на дължимите по него суми, които подлежат на връщане в срок до 04.07.2025 г. Правният си интерес от искането за допускане на обезпечение молителят обосновава с твърдението, че с писмо с изх. № 1610/23.06.2025 г., получено от Плум на 24.06.2025 г., последният е поканен да заплати дължимите суми, но в предоставения срок той не е сторил това, поради което съществува опасност да се разпореди с имуществото си и по този начин да се осуети възможността за удовлетворяване на бъдещата искова претенция.

Съдът, след като взе предвид твърденията на молителя и съобрази представените по делото писмени доказателства, намира следното:

Съгласно разпоредбите на чл. 618а, ал. 1 ГПК и чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) № 655/2014, когато кредиторът все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, компетентни да издават европейска заповед за налагане на запор са съдилищата на държавата членка, които са компетентни да се произнесат по съществото на спора, съгласно съответните приложими правила за компетентност. В случая молителят твърди, че все още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт за претендираните вземания, като възнамерява да предявява бъдещи искови претенции срещу длъжника, индивидуализирани по размер с уточнителната молба от 14.10.2025 г. Вземанията се основават на договор за заем с нотариална заверка на подписите от 27.05.2024 г., по силата на който молителят - българско търговско дружество претендира предсрочно изискуеми суми по него спрямо насрещната страна – германски гражданин. Съгласно разпоредбата на чл. 25 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година, ако страните, независимо от местоживеенето им, са се договорили, че съд или съдилищата на държава членка са компетентни за разрешаване на всякакви спорове, които са възникнали или които могат да възникнат във връзка с определено правоотношение, този съд или тези съдилища имат компетентност, освен ако споразумението е недействително по отношение на материалноправната си действителност съгласно правото на тази държава - членка. В случая с клаузата на чл. 22 от договора за заем страните са се съгласили, че при невъзможност за постигане на извънсъдебно споразумение всички спорове между тях във връзка с него ще бъдат решавани от компетентния съд в Република България. Следователно, съобразно данните по делото и по аргумент от чл. 104, т.

4, вр. чл. 390, ал. 1 ГПК, съдът приема, че е родово и местно компетентен да се произнесе по искането за допускане на обезпечение, поради което и молбата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право на обезпечение на иска, което съществува при кумулативното наличие на следните предпоставки: когато бъдещият иск е допустим и вероятно основателен, налице е обезпечителна нужда и претендираната обезпечителна мярка е относима и подходяща.

За да извърши тази проверка, съдът трябва да е сезиран редовно, а това означава, че в молбата за обезпечение бъдещият иск следва да бъде формулиран съгласно изискванията, на които трябва да отговаря исковата молба, т.е. в молбата по чл. 390 ГПК следва да се съдържат реквизитите, очертани в разпоредбата на чл. 127 ГПК, относно страните, твърдяното спорно право, предмет на бъдещ процес и вида защита, която се търси.

Искът е вероятно основателен, когато е подкрепен с убедителни писмени доказателства (арг. чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК). Когато не разполага с писмен документ, подкрепящ основателността на иска, молителят може да удостовери вероятната му основателност, като представи гаранция в определен от съда размер. Съдът може да обоснове допустимостта на обезпечението чрез представянето на гаранция и когато молителят представи писмени доказателства, които обаче не създават убеждението за вероятна основателност на иска (чл.

391, ал. 2 ГПК). Следва да се посочи, че преценката дали писмените доказателства са 2 достатъчни за вероятната основателност на иска, респективно за това дали да бъде допуснато исканото обезпечение само въз основа на тях или и от необходимостта от представянето на гаранция, е винаги конкретна.

В този смисъл са и разпоредбите на чл. 7 и чл. 12 от Регламент (ЕС) № 655/2014, съгласно които съдът издава заповед за запор, когато кредиторът е представил достатъчно доказателства за наличието на спешна необходимост от мярка за защита под формата на заповед за запор, тъй като съществува реална опасност без такава мярка последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено, респ. когато са представени достатъчно доказателства, за да се увери съдът, че има вероятност искът му срещу длъжника да бъде удовлетворен по същество. В случаите, когато кредиторът още не е получил съдебно решение, съдебна спогодба или автентичен акт, преди да издаде заповед за запор съдът изисква от кредитора да учреди гаранция в размер, достатъчен, за да се предотврати злоупотреба с процедурата, предвидена в настоящия регламент, и да се гарантира обезщетение за всички вреди, понесени от длъжника в резултат на заповедта. Отделно от посоченото, съгласно т. 14 от преамбюла на регламента в условията за издаване на заповед за запор следва да се постигне подходящ баланс между интереса на кредитора да получи заповед и интереса на длъжника да се предотврати злоупотреба със заповедта. Ето защо, когато кредиторът подава молба за заповед за запор, преди да е получил съдебно решение, съдът, до който е подадена молбата, следва да се убеди въз основа на доказателствата, представени от кредитора, че има вероятност искът на кредитора срещу длъжника да бъде удовлетворен по същество

В случая, с оглед изложените в молбата и уточнението към нея фактически твърдения бъдещите осъдителни претенции са допустими, но съдът намира, че въпреки предоставената му възможност в съответствие с изискването на чл. 7 от Регламента представените от молителя писмени доказателства не установяват достатъчно вероятността бъдещият иск да бъде удовлетворен по същество, както и, че е налице спешна необходимост от набавяне на информация относно сметките в търговките банки в Германия поради съществуващ риск, че без тях изпълнението на иска на кредитора срещу длъжника е вероятно да се застраши и това би могло да доведе до невъзможност за удовлетворяване на вземането на кредитора.

Освен това във всички случаи кредиторът следва да докаже по убедителен начин пред съда, че неговото вземане спешно се нуждае от съдебна закрила и че без заповедта за изпълнение на бъдещото съдебно решение може да бъде възпрепятствано или значително затруднено, тъй като съществува реална опасност за кредитора, докато започне изпълнението на бъдещото съдебно решение, длъжникът да е пропилял, укрил или унищожил активите си или се е разпоредил с тях на по-ниска стойност, в необичаен размер или чрез необичайно действие, като за наличието на такава опасност съдът следва да цени представените от кредитора доказателства. Те могат да бъдат свързани например с поведението на длъжника по отношение на вземането на кредитора или при предишен спор между страните, с кредитната история на длъжника, с естеството на активите на длъжника и с всякакви други негови действия по отношение на активите му. При оценка на доказателствата съдът може да прецени, че тегленията по сметки и направените разходи от длъжника за поддържане на нормалния ход на неговата стопанска дейност или за покриване на негови текущи и на семейството му текущи сметки сами по себе си са необичайни действия. Самото неплащане на вземането или просто фактът, че длъжникът има повече от един кредитор, сами по себе си не следва да се считат за достатъчно доказателства, обосноваващи издаването на заповедта. Нито пък самият факт, че финансовото състояние на длъжника е затруднено или се влошава, следва да се възприеме като достатъчно основание за издаването на такава.

Съдът обаче може да вземе предвид тези фактори при цялостната преценка за съществуването на опасност.

В конкретната хипотеза, доколкото не е налице акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Регламента, съдът следва да извърши преценка въз основа на 3 представените към молбата доказателства за наличието на спешна необходимост от издаване на заповедта и набавяне на информация за сметките поради съществуващ риск, че без нея бъдещото изпълнение на иска е вероятно да бъде затруднено и че това впоследствие би могло да доведе значително влошаване на финансово състояние на кредитора. В случая, при проследяване на данните, удостоверени в представените писмени доказателства в т. ч. и тези с допълнителната молба от 14.10.2025 г. в превод на български език, съдът намира, че въз основа на тях не може да се направи извод относно наличието на вероятност бъдещата искова претенция да бъде удовлетворена по същество, както и относно наличието на реална опасност без допускане на мярката последващото изпълнение на иска на кредитора срещу длъжника да бъде осуетено или значително затруднено – арг. чл. 7, ал. 1 и 2 от Регламента. За да достигне до този извод съдът съобрази изложените в молбата и уточнението към нея твърдения, обосноваващи настъпването на изискуемостта на вземанията, произтичащи от договора за заем от 27.05.2024 г., а именно: прекратяване на трудовия договор между страните по инициатива на бъдещия ответник преди изтичане на 5-годишния срок считано от придобиване на правото да изпълнява самостоятелни полети без пилот – инструктор, без обаче да може да се направи извод, че посочените обстоятелства действително са настъпили.

Разпечатката съдържа 21 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8be242d-6b78-45f0-b875-39b257c27386