Решение № 264 от 22.04.2022, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Разград, 22.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20213330102484 по описа за 2021 година

Производството е по обективно и субективно съединени искове за собственост

Депозирана е искова молба от С.К.Т. чрез адв.М.Н. П. , с която е предявен иск срещу „БООБ“ ЕООД с ЕИК 116573853 със седалище град Разград, и ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК 000505910, за установяване, че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на следният недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с трайно предназначение на територията - Земеделска и с начин на трайно ползване - ЛОЗЕ , находящ се в землището на гр. Разград, община Разград, област Разград, в местността „ПРОСТОР” с площ 905 кв.м /деветстотин и пет квадратни метра /, четвърта категория, за който по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени с Заповед РД-1837/10.03.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК е отреден идентификатор *** /шестдесет и една хиляди седемстотин и десет точка шестстотин и осем точка четири хиляди шестстотин осемдесет и седем/.

Номер по предходен план 84687. Съседи на имота са имоти с идентификатори:***;

***;

***;

***. Иска и присъждане на направените по делото разноски.

Твърди, че собствеността върху процесния недвижим имот придобила по наследство и давностно владение като единствен наследник на К.Ф.Б. , починал на 18.10.2005година и на Н.Ф.Б., починала на 19.12.2004година; че баща й К.Ф.Б. , починал на 18.10.2005година, с Нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 96, том III, дело №1012/1963 година на Разградски народен съд., е закупил от Б.П.Х., част от нива в землището на град Разград, местността „Немезгях“, цялата с площ 2 декара при съседи на цялата нива А.Г., Път и Р.Г., САМО 850 квадратни метра, при граници на закупеното място: А.Г., П.П.А., Път и Р.Г.; че от придобиването на този имот от баща й - 1963година, имотът е трайно ограден от родителите й, с телена ограда, която съществува до настоящия момент, с изключение към съседа П.А./, а към настоящия момент наследниците му/, като с този съсед си имали 1 обща порта и пътечка, която разделяла имотите и никога не са имали спор с тях относно граници; че от придобиването му този имот се обработва като техен собствен лично от семейството, първоначално от родителите, впоследствие от ищцата и съпруга й, а в последните години от дъщеря им; че владението не им е било отнемано никога и по никакъв начин; че имотът никога не е отчуждаван, не е даван в селскостопанска организация, тъй като се намира в непосредствена близост до регулацията на града и представлява оградено дворно място със засадено лозе и овошки в него. Сочи, че никой не й е оспорвал правото на собственост върху този имот и затова не й се е налагало да търси документи за това, че през последните години ходили само да обират плодните дръвчета и да почистват мястото и само през последните две години, предвид извънредното положение и епидемиологичната обстановка в България рядко посещавали имота. Правният интерес от иска си обосновават с обстоятелството, че на 02.02.2021 г. Община Разград е съставила Акт за Частна Общинска Собственост №3106/02.02.2021 г.,вписан в СВ при РРС вх.per.№338/04.02.2021 г, акт №170, том 1 дело №170/2021г с правно основание чл. 2, ал.1 от ЗОС и чл.25 от ЗСПЗЗ за собствения ми недвижим имот и след проведена тръжна процедура с Договор за покупкопродажба на имот частна общинска собственост №119/18.05.2021 г, вписан в СВ при РРС вх.рег. №2002/19.05.2021 г., акт №32, том 6, дело №1003 от 2021г, Община Разград е продала на „БООБ“ ЕООД с с ЕИК 116573853 със седалище и адрес на управление: град Разград, общ.Разград, обл.Разград, бул.”България” №5, представлявано от управителя Б.А.О. процесния имот.

В о.с.з. ищцата е поискала и съдът е допуснал изменение на иска, предявен срещу ответника Е. Д. С ОГРАНИЧЕНА

ОТГОВОРНОСТ “БООБ” град Разград от установителен към осъдителен по чл.108 от ЗС.

Ответникът Е. Д. С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ

“БООБ” град Разград, вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписванията на Министерство на правосъдието град София с ЕИК 116573853, със седалище и адрес на управление: град Разград, община Разград, област Разград, булевард “България” №5, представлявано от управител Б.А.О. счита иска за процесуално допустим, но неоснователен. Твърди, че „БООБ” ЕООД е придобило правото на собственост върху спорния имот по силата на транслативна правна сделка-Договор за покупко-продажба на имот-частна общинска собственост №119/18.05.2021г., вписан надлежно в СВ вх.рег.

№2002/19.05.2021г., вх.рег.№32 том 6, дело №1003/2021г., партида 112683.

Твърди, че при сключването на договора са спазени всички изисквания на материалния закон, а сделката е сключена след проведена процедура в съответствие с действащото законодателство, че праводателят Община Разград е била титуляр на вещното право на собственост върху имота, владяла го е повече от 10/десет/ години, след което го е продала; че към датата на получаване на исковата молба имотът се владее и стопанисва от „БООБ” ЕООД.; че не е обработван през значителен период от време, надхвърлящ значително 10/десет/ години, което наложило след покупката му да започнат незабавно да го разчистват от растителност - храсти, дървета и трева, с която имота бил обрасъл и имал вид на изоставена територия; че в имота нямало каквито и да било следи от ползване, а още по-малко от обработки, включително и почистване.

Община Разград в писмения отговор считат иска за допустим. По същество 2 искат от Съда да се произнесе въз основа на събраните по делото доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства:

С нотариален акт №87, т.3, дело №989/1963 г. от 07.12.1963 г., съставен от Разградския народен съдия, Б.П.Х. е признат за собственик на нива от 2,8 дка в землището на гр.Разград, м.“Немезгях“ при граници: А.Г.,път и Р.Г. /л.9/. С нотариален акт №96, т.3, дело №1013/1963 г. от 13.12.1963 г. Б.П.Х. продал на К.Ф.Б. следният недвижим имот: от нивата цялата 2 дка, в землището на гр.Разград в м.Немезгях при граници А.Г., Път и Р.Г. само 850 кв.м. при граници А.Г., П.П.А., Път и Р.Г. /л.7 и сл./.

К.Ф.Б. е починал на 18.10.2005 г. и е оставил за свой законен наследник С.К.Т. – негова дъщеря /л.10/, като преди него е починала и съпругата му Н.В.Б., за която ищцата също е била единствено дете /л.11/.

Според ищците към настоящия момент имотът, предмет на горепосочените сделки е с идентификатор ***, с № по предходен план 84687 при граници имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***.

На 02.02.2021 г. ответникът Община Разград е съставила акт за общинска собственост №3106 /л.13/, вписан в Служба по вписванията за поземлен имот с идентификатор ***. Като основание за това сочи чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС, чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ.

С договор от 18.05.2021 г. /л.14 и сл./ Община Разград е продала на Е. ДРУЖЕСТВО С ОГРАНИЧЕНА ОТГОВОРНОСТ “БООБ” град Разград недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград за сумата 9000 лв.В договора е записано, че за продажбата има решение на Общинския съвет и е проведен търг. Намерението си да продаде имота Община Разград е оповестила в интернет /л.15/. по същия начин е обявен търг за и продаден и съседния на процесния имот –този с идентификатор *** /л.15 и 16/.

По делото са представени нотариални актове за прехвърляния на съседни на процесния имот.

Според представеното удостоверение /л.97/ имот с идентификатор *** не е държавна собственост.

Според назначената по делото съдебно-техническа експертиза е налице частична идентичност между имот с идентификатор *** и имот с пл.№166 по плана от 1960 г., за който имот в разписния лист като собственик е вписан Б.П.П. Според в.л. имотът не е бил включван в блок на ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска организация и имотът не е бил причисляван към Държавния поземлен фонд. В о.с.з. вещото лице уточнява, че частичната идентичност на имот е термин, който в Наредба № 0225 от 2016 година за изработване и поддържане на кадастралната карта, е въведен като понятие, като под идентичност се разбира пълно съвпадение на очертания и площ на имот по действащата кадастрална карта със същия имот по предходен план, като са допустими разликите, които са регламентирани в чл.18 и чл.19 от Наредбата. Съответно частичната идентичност на имота, както е посочено в т.1 от заключението е непълно съвпадение между границите на имот № *** от кадастралната карта с имот с планоснимачен № 167 по плана от 1960 година и в това се състои частичната идентичност, като 722 кв.м. от имот № *** са част от дворищен имот № 166 по плана от 3

1960 година.

Според показанията на свидетелите А. и С.-И. лозето на родителите на ищцата е било с обща ограда с това на родителите на първата свидетелка.

Същата има преки впечатления, че това лозе първо го работили родителите на ищцата. Виждала ищцата, съпруга й и дъщеря й на лозето всяка година. От миналата година и двата имота /с общата ограда/ били разградени. От няколко години и ищцата и свидетелката не извършвали дълбочинна обработка на почвата, по продължавали да посещават имотите си. В имота били засадени много дръвчета - орехи, лешници, череши, от които беряли. Тъй като ищцата не живеела в гр.Разград, имотът бил посещаван с нейно съгласие и разрешение и от семейството на свид С.-И., които били нейни роднини и те го стопанисвали – беряли плодовете, садили домати и делили продукцията с ищцата, като това продължило до преди две - три години. Към настоящия момент от източната страна била махната оградата, а от южната оградата била цяла. Дърветата били изрязани. Свид.А. констатирала това през есента на 2021 година, като е категорична, че през 2020 г. имало ограда в източната част. Последно през лятото на 2020 г., свид.С.-И. и дъщерята на ищцата посетили имота и го заварили ограден като преди. С тази свидетелка и съпруга й ищцата споделила, че възнамерява да сложат повече плодни дървета, тъй като след 2020 г. придвижването станало по-трудно, а лозето имало нужда от повече грижа.

Впечатленията на свид.У., служител при ответника „БООБ“ЕООД, от имота са от м април, май на 2020 г. Според него имотът е бил обрасъл и неподдържан, пълен с кърлежи. Според него не е имало следи от човешка дейност в имота.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи:

По делото е установено правото на собственост на ищцата по отношение на процесния имот. Наследодателят на същата е придобил имота от собственик чрез покупко-продажба и респ. е станал негов собственик. По делото не бяха представени никакви доказателства за това имотът да е бил включен в блок на ТКЗС, предвид местността и характера на терена, което го прави неподходящ за масовизация и за машинно обработване на земята, и това е отразено в плана в 1960, от плана от 1971 г. И Закона за трудовата поземлена собственост 1947 г. който е отменен със Закона за земята от 1991 г. и приетият през 1972 г. Закона за собствеността на гражданите, дават възможност на гражданите да притежават недвижим имот – лозе с посочената в нотариалния акт площ от 850 кв.м.

Ето защо наследодателите на ищцата по делото не е губил правото си на собственост. Същите в съответствие с Постановление №25/08.03.1975 г. на МС чл.2 като лица занимаващи се със селскостопанска дейност, от която не са получавали главния си доход за издръжка са имали право да притежават до 2 дка селскостопански имоти. Именно възползвайки се от възможността, регламентирана от горепосочените нормативни актове наследодателите на ищцата са запазили правото си на собственост, респ. не е било необходимо да искат неговото възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а след смъртта на наследодателите /родители/ на ищцата, последната е станала собственик на имота.

Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети фактически или юридически от собствениците им, 4 тъй като целта на закона е да се върне едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.