Решение № 256 от 10.06.2020, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е

№256/10.6.2020 г. 10.06.2020 година град

Ямбол

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Ямболският районен съд,

ХVІ граждански състав

На двадесет и девети май две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав

Председател: Г. Георгиев при секретаря Т. К., като разгледа докладваното от съдията Георгиев гражданско дело № 4542 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.Д.Ж.,ЕГН ********** ***3,чрез пълномощник ***, съдебен адрес ***,офис ***,чрез ***. В. М.-САК, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО" към Министерство на вътрешните работи, представлявана от *** - *** Н. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - за заплащане на сумата от 1200.00 лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд – общо 250.00 часа, положен за периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.12.2019г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 120.00 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд по отчетни периоди, от момента на забавата – 27.12.2016 година до датата на подаване на исковата молба – 27.12.2019 година. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че през периода от

27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. ищецът е работил като „ ***“ при РС“ПБЗС“ гр.Я.,на структурно подчинение към ГД“ПБЗН“ гр.С. и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че през посочения по – горе времеви период работата в системата на ГД“ПБЗН“ била организирана на смени от по 24 часови непрекъснати денонощни дежурства,по предварително утвърдени графици за смените.

През периода 27.12.2016 г. до 27.12.2019 г. изпълнявал служебните си задължителни смени,всяка от която включвала полагането на нощен труд в часовия интервал от 22.00 ч. до 06.00 ч. на следващия ден,както общо за посочения период от време отработил 50 нощни смени.С оглед положения от него нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 на дневен труд,като преизчисляването на нощния към дневен труд е довело до положен извънреден труд от 250 часа за периода, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател. При изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50%, съгласно чл.186, ал.6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран, поради което и се твърди, че ответникът дължи на ищеца за целия период сумата от 1200.00 лева. Ищецът твърди, че върху посочената сума му се дължи и лихва за забава върху незаплатеното трудово възнаграждение в общ размер на 120,00 лв., начислена от момента, в който ответникът е изпаднал в забава - от последно число на месеца, следващ отчетния тримесечен период до датата на подаване на исковата молба в съда– 27.12.2020 г. Във връзка с горното се твърди, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.187, ал.3 от