Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2478 от 26.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2660/2026
Вид
Определение № 2478
Подписан
26.06.2026
В сила
26.06.2026
Състав
Христина Михайлова, Галина Христова Нейчева, Михаела Петева Михова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2478 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20261100602660 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпил протест от прокурор при СРП срещу определение от 27.10.2025 г. /съгласно приложения протокол от проведеното открито с.з. по делото/ по НОХД № 9951/2025 г. по описа на СРС, 129-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В подадения протест се твърди, че определението е неправилно. Сочи се, че, както в постановлението за привличане на обвиняем, така и в обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени данни за личността на обвиняемото лице, време и място на извършване на престъплението, както и фактите, обуславящи съставомерността на деянието, поради което не е налице невъзможност за обвиняемия да разбере за какво престъпление е привлечен в това качество. Конкретно за времевия период на извършване на деянията прокурорът счита, че обвинението е достатъчно ясно, за да не затрудни обвиняемата да изгради адекватна защита. Допълнително се изтъква по отношение на първото инкримирано деяние, че дори да е налице връщане на вещи, то същото е станало в по-късен момент от визирания в обвинението, като се навеждат твърдения, че съдът е коментирал и въпрос по съществото на делото. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото в СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Възражения по частния протест не са постъпили.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, подаден е в установения от закона срок от процесуално легитимирано лице, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

Разгледан по същество, подаденият основателен по следните съображения: частен протест се явява

На 08.07.2025 г. е образувано НОХД № 9951/2025 г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу М. С. Л. за престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 27.10.2025г. по НОХД № 9951/2025 г. по описа на СРС, 129-ти състав, съдът е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили процесуалните права на обвиняемата, поради което е прекратил съдебното производство по цитираното дело и е върнал същото на СРП за отстраняване на посочените в определението недостатъци.

В атакуваното определение СРС е констатирал, че в обстоятелствената част на обвинителния акт са налице неясноти относно механизма на осъществяване на изпълнителните деяния, некоректно посочване на времето на извършването им, както и че е налице противоречие между обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия. Съдът е отбелязал, че от описаните в обстоятелствената част фактически действия и придаденото им правно значение и описание в обвинителния акт не става ясно коя форма на възможните изпълнителни деяния на престъплението обсебване се претендира за осъществена. Непосочването на тези обстоятелства е дало основание на първата инстанция да приеме, че обвинителният акт не отговаря на минималния необходим стандарт, доколкото са налице непълноти, обуславящи неяснота в обвинението, което се явява нарушение на процесуалните права на обвиняемата.

Въззивният състав не споделя изводите на районния съд, изложени в атакуваното протоколно определение. Настоящият състав намира, че 2 обстоятелствата, очертаващи инкриминираната деятелност на подсъдимата Л. са ясно и непротиворечиво изложени във фактическата част на обвинителния акт.

Според въззивната инстанция не е налице неяснота относно фактическите действия, с които се претендира да е извършено престъплението, като в тази връзка не се констатира и противоречие между обстоятелствена и диспозитивна част на обвинителния акт. Изпълнителното деяние на обсебването се изразява в присвояване на чужди движими вещи, които се владеят или пазят на законно основание, което може да се изрази, както в разпореждане с вещта, така и в отказ да се върне вещта и се приема, че при задържане на вещи след покана за връщане е налице втората хипотеза (в този смисъл Реш. №608/1991г., I н.о., ВС), т.е. изпълнителното деяние своенето на вещта може да се изпълни както с активно поведение - действие, така и чрез бездействие. Следва да се отбележи, че дори и районният съд е достигнал до извод, че според прокуратурата противозаконното присвояване се е изразило в отказ да се върнат вещите.

Действително по отношение извършването на инкриминираните деяния не е посочена конкретна дата за всяко от тях, а е използван изразът „неустановена дата“, но няма законова пречка същите да бъдат описани във времеви период, който в конкретния случай е ясно очертан с начална и крайна дата. „Времето на осъществяването му (на деянието) може да бъде изразено в дата, час или период от време, или във всички тях взети заедно“ (Реш. № 115 от 15.04.2015г., ВКС, Н.К., ІІІ н.о.). В този смисъл, както в обстоятелствената част, така и в диспозитива, държавното обвинение е определило рамките на времевия период, в който е извършено твърдяното престъпление, поради което това не може да се характеризира като пропуск, довел до ограничаване възможността на обвиняемата Л. да разбере кога е извършено престъплението, за което й е повдигнато обвинение.

Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното 3 престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др. Настоящият състав не приема становището на първата инстанция, че са налице неясноти относно механизма на извършване на инкриминираните деяния, доколкото констатира, че обстоятелствената част на обвинителния акт съдържа всички законово изискуеми реквизити, в това число описание на извършеното престъпление, фактическите действия (бездействия) на подсъдимата за осъществяването му, в това число правното основание, на базата на което подсъдимата е владеела инкриминираните вещи, подробно изброени и отказът за връщането им, както и времето и мястото на извършените деяния. В този аспект единствено би могло да се приеме, че изтъкнатите в атакуваното определение непълноти в обвинението касаят въпроси по същество и следва да бъдат обсъдени с крайния съдебен акт.

Тези изводи се подкрепят и от процесуалното поведение на подсъдимата, която в разпоредителното заседание не е изразила възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото й на защита.

С оглед всичко изложено, въззивният съд счита, че подаденият частен протест се явява основателен, като приема, че посочените в определението от 27.10.2025 г. по НОХД № 9951/2025 г. по описа на СРС, 129-ти състав нарушения не са съществени и препятстващи възможността на обвиняемата да реализира своите права, поради което атакуваното определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, следва да бъде отменено и делото върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия в разпоредително заседание с оглед произнасяне по всички въпроси, залегнали в нормата на чл.248, ал.1, т.1 до т.8 от НПК.

Водим от горното, Софийски градски съд, XVIII-ти въззивен състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 27.10.2025 г. по НОХД № 9951/2025 г. по описа на СРС, 129-ти състав, с което е прекратено съдебното производство и 4 делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

ВРЪЩА делото на същия състав на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия в разпоредително заседание.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5