Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 82 от 07.10.2026, Районен съд - Смолян

Съд
Районен съд - Смолян
Дело
Административно наказателно дело 7/2026
Вид
Решение № 82
Подписан
07.10.2026
Състав
Росица Чакърова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 ал.1 и ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. С., 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Административно наказателно дело № 20265440200007 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № *** от 10.12.2025 г. на Н. ***, с което на Т. Й. Д., с ЕГН: **********, и адрес гр.***,основание чл.185 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. /25.56 евро/за нарушение по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят, в жалбата си сочи, че издаденото наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Претендира присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение .

Въззиваемата страна – Н. ***, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В молба-становище навежда доводи за неоснователност на жалбата и прави искане за потвърждаване на НП. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и претендира намаляването му до нормативно определения минимален размер.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесетдневен срок, 1 предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 21.11.2025 г. св. Д. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № ***/21.11.2025 г. за това, че на същата дата около 11:15 часа в В гр.С., ул. ***, до база ***, с посока на движение към *** - С., като водач на товарен автомобил *** с регистрационен номер ***, собственост на Т. ЕООД с ЕИК: *** допуска следното нарушение:

Водачът Д. управлява автомобила, след като му са отнети всички контролни точки, видно от справка в АИС-АНД. Последните притежавани от водача контролни точки са отнети с Наказателно постановление № ***/23.04.2025г. по описа на сектор Пътна полиция при ОДМВР - К., влязло в сила на 22.07.2025г., като не е изпълнил задължението си да върне свидетелството за управление на МПС в съответната служба на МВР. Актосъставителят квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление № *** от 10.12.2025 г., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв./25.56 евро/ за нарушение на чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят Д. Т., който потвърждава авторството на съставения от него акт и констатираното в АУАН. Съдът кредитира показанията на актосъставителя, които потвърждават констатираното нарушение, като непротиворечиви и логични.

В хода на настоящото производство беше разпитан и свидетелят по акта – А. Д. М., който потвърждава констатираното в АУАН. Съдът кредитира показанията на свидетеля, които потвърждават констатираното нарушение.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган следва от така представените по преписката оправомощителни заповеди. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 и ал.2 от ЗАНН – актът е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, присъствал на проверката, предявен е по надлежния ред на жалбоподателя, подписал го е и е получил препис от него. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в 2 наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени.

Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че констатациите в АУАН и НП съответстват на действителното положение и с поведението си на процесната дата, час и място жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение по чл.157, ал.4 от ЗДвП, тъй като след като са му били отнети всички контролни точки не е върнал СУМПС в съответната служба на МВР , а напротив , освен че го е задържал при себе си продължил и да управлява МПС.

Настоящата инстанция намира, че от свидетелските показания, направената от служителите на МВР справка в АИС-АНД и приобщената справка за нарушител, категорично се установява, че с Наказателно постановление № ***/23.04.2025г. по описа на сектор Пътна полиция при ОДМВР - К., влязло в сила на 22.07.2025г., на Т. Д. са отнети последните контролни точки, които са му били останали и е следвало да върне собственото му свидетелство за управление на МПС, но той не го е направил.

За пълнота следва да се посочи още и това, че от приобщената справка за нарушител се установява, че на 02.12.2025г. по отношение на Т. Д. е издадена и ЗППАМ от ОД на МВР Пловдив с правно основание чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който :

„За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки:

……

4. изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4; което също потвърждава констатираното с АУАН и процесното НП нарушение.

Поради изложеното съдът намира за правилно ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.157, ал.4 ЗДвП.

Съгласно чл.185 от Закона за движението по пътищата е предвидено 3 административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая законодателят е предвидил наказание във фиксиран размер, поради което наказващия орган няма право да го индивидуализира в определени граници, нито съдът да го ревизира.

Настоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които нормата на 157 от ЗДвП е призвана да гарантира. От значение за преценката за липса на предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН е и установените от намиращата се по преписката справка за нарушител/водач и други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на наказателното постановление.

Предвид това и гореизложеното, съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По силата на чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебното производство по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода от делото, право на такива има въззиваемата страна. В случая въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски в настоящото производство, предвид на което такива не следва да й бъдат присъдени.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№*** от

10.12.2025 г. на Н. ***, с което на Т. Й. Д., с ЕГН: **********, и адрес гр.***, на основание чл.185 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. /25.56 евро/ за нарушение по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд гр.С. по реда на АПК.

4

Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5