Решение № 641 от 29.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100505112 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 4206/12.03.2025 г., постановено по гр.д. № 64687/2023 г. на Софийски районен съд, 165 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Л. Р. М., ЕГН **********, и Л. М. М., ЕГН **********, установителни искове за признаване на установено, че Л. Р. М., ЕГН **********, и Л. М. М., ЕГН **********, дължат на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, при условията на солидарна отговорност следните суми: сумата от 661,93 лева, представляващи изискуемо задължение за доставена топлинна енергия до обект, находящ се в гр. София, ж.к. „Красно село”, ул. „********, аб. № ********, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., сумата от 74 лева, представляващи обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 03.08.2022 г., сумата от 38,17 лева, представляващи сума за дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г., както и сумата от 7,88 лева, представляващи обезщетение за забава за периода 31.08.2019 г. – 03.08.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44380/2022 г. на СРС, 165 състав.

Решението е постановено при участието но третото лице помагач на ищеца – „Далсия” ООД, ЕИК 041029500.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца „Топлофикация София” ЕАД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неоснователно. Поддържа се, че приетото от СРС не съответства на Наредба № 16-334 от 06 април 2007 г. за топлоснабдяването, според която при неосигурен достъп потреблението на топла вода се изчислява на база от 140 л. на обитател за едно денонощие, когато не е осигурен достъп за отчет на измервателните 1 устройства. Поддържа се, че съдът не следва да насърчава това ответниците да черпят права от неправомерното си поведение, като не изпълняват задължението си да осигуряват достъп за отчитане на водомерите и топломерите. Твърди се, че имотът е в топлоснабдена сграда и клиентът е длъжен да заплаща сума за енергията от сградната инсталация. Сочи се, че решенията на ВАС, на които се позовава СРС, имат действие занапред, а задълженията по настоящото дело са за предходен период – за 01.05.2019 г.

– 30.04.2021 г., когато Наредбата за топлоснабдяването все още е действала. Поддържа се, че претенциите са предявени в условията на солидарност, а не на разделност.

Твърди се, че приемайки че Л. М. М. се намира в облигационни отношения с „Топлофикация София” ЕАД, съдът не следва да отхвърля исковете срещу Л. Р. М. с мотива, че едното от лицата има открита партида за топлоснабдения имот. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор от Л. М. М. и Л. Р. М. чрез особения им представител адв. Н. В.. Твърди се, че първоинстанционното решение е правилно, а във въззивната жалба се съдържат бланкетни оплаквания. В тази връзка се заявява, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Излагат се съображения, че в случая нормата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването е неприложима. Твърди се, че съгласно чл. 81 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. Твърди се, че по делото е доказано, че процесният имот е необитаем и затова има нулево потребление на топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване. Твърди се, че невиновното неизпълнение на задължението за предоставяне на достъп до имота се дължи на установеното необитаване на имота.

Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че след отмяна на методиката за изчисление с решения на ВАС е незаконосъобразно начисляването на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение.

Третото лице помагач – „Далсия” ООД, не взима становище по жалбата.

Въззивната жалба е подадена в установените за това срокове, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите за неправилност съдът приема следното:

По делото е представено копие от Акт за граждански брак от 22.04.1983 г., сключен между Л. Р. М. и Л. М. М.. В същия не е вписан избран режим на имуществените отношения след приемането на СК от 2009 г., поради което е приложим режимът на съпружеската имуществена общност.

Представен е и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 185, 2 том II, рег. № 2978, дело № 329 от 2005 г. на нотариус Д.Г., вписан в СВп – гр. София.

От същия се установява, че Л. М. М. и Л. Р. М. са закупили ап. № 1, находящ се в гр.

София, район „Красно село”, м. „България-Мотописта”, жилищна сграда на блок № 2, ет. 1. Посочено е, че сградата е изградена в УПИ II-1437 от кв. 288 В по плана на гр.

София.

В нотариалния акт нотариусът е удостоверил, че сделката е сключена за купувачите от Л. М. М., действаща в лично качество и като пълномощник на съпруга си Л. Р. М.. Тоест процесният имот е придобит по време на брака на Л. М. М. и Л. Р.

М.. Поради липсва на други вписвания в акта за граждански брак следва да се приеме, че имотът е придобит при условията на съпружеска имуществена общност.

По делото е представено писмо от Столична община, с което се съобщава, че адресът на бл. № 2, построени в УПИ II-1437, кв. 288 В, м. „България-Мотописта”, е ул. „********

Декларацията-заявление от Л. Р.а М. до „Топлофикация София” ЕАД за откриване на партида за топлоснабден имот с адрес в гр. София, ж.к. „БългарияМотописта”, ул. „******** бл. ********, е изключена от СРС от доказателствената съвкупност в о.с.з. от 12.02.2025 г.

Съгласно чл. 32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, които отговарят за тях солидарно. За задоволяване на семейните нужди са и разходите за топлинна енергия до жилищен имот, който съпрузите са придобили в режим на семейна имуществена общност.

От съвкупния анализ на горепосочените писмени доказателства се установява, че Л. М. М. и Л. Р. М. са титуляри на правото на собственост върху процесния апартамент № 1, находящ се в гр. София, ул. „******** ********, ет. 1. По делото нито се твърди, нито се доказва ответниците да са се разпоредили с имота преди исковия период.

Несъмнено се установява от приетата техническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда, която е топлоснабдена.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Тоест през исковия период Л. М. М. и Л.

Р. М. са имали качеството на битови клиенти на топлинна енергия по смисъла на § 1, т.

2а от ДР на ЗЕ. В подкрепа на този извод е и Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г. на III Г.О. на ВКС.

По делото са представени протоколи за неосигурен достъп за отчитане на измервателните уреди в процесния имот за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. От изявленията в отговора на въззивната жалба също е безспорно, че такъв достъп не е бил осигурен. Съдът не споделя доводите на въззиваемите Л. М. М. и Л. Р. М., че същите не следва да отговарят за неосигурения достъп до имота поради необитаването му. Аргументите да това са следните:

По арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие към клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Към исковата молба са приложени общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., публикувани във в. „Монитор”, брой от 11.07.2016 г.

Съгласно Решение № 189/11.04.2011 г. по т.д. № 39/2010 г. на II Т.О. на ВКС и Определение № 90/27.01.2015 г. по гр.д. № 6381/2014 г. на III Г.О. на ВКС не съществува пречка, ако на съда е известно в кои вестници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочи в съдебното решение. В случая е общоизвестно, че 3 общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са публикувани в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г., достъпен на електронната страница на вестника.

Предвид горното общите условия на „Топлофикация София” ЕАД от 2016 г. са влезли в сила съгласно чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ тридесет дена след публикуването им, т.е. на 11.08.2016 г. Тези общи условия обвързват всички потребители на топлинна енергия, без да е необходимо да са изрично и писмено приети от клиентите.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от общите условия клиентът е длъжен да осигури достъп до имота си за отчитане на средствата за индивидуално измерване и разпределение на топлинна енергия. Отсъствието на клиента от имота не го освобождава от изпълнението на посоченото задължение, доколкото клиентът може да осигури трето лице, чрез което да предостави достъп за отчитане на измервателните уреди.

Във въззивната жалба се поддържа, че СРС неправилно не е съобразил, че съгласно действащата уредба при неотчитане на индивидуалните измервателни уреди стойността на използваната топла вода се изчислява служебно по установена норма.

Действително на основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12 март 2020 г за топлоснабдяването при неосигурен достъп за отчет на индивидуалните водомери изразходваното количество топла вода се изчислява при норма от 140 л. на обитател за денонощие.

В случая обаче се установява от фактурите, издадени от „Топлофикация София” ЕАД, от справките за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лице помагач „Далсия” ООД, както и от приетата без възражения от страните техническа експертиза, че за процесния период не е начислявана цена за използвана топла вода в процесния имот през исковия период. Следователно доводите на въззивника за приложението на чл. 69, ал. 2, т. 2 от наредбите за топлоснабдяването са неотносими към настоящия спор.

От приетата по делото техническа експертиза е видно, че за процесния имот през искова период са начислени следните суми:

1/ сумата от 143,88 лева, представляващи топлинна енергия за отоплителен сезон 2019 – 2020 г., отдадена от сградната инсталация и в общи части, 2/ сумата от 170,10 лева, представляващи топлинна енергия за отоплителен сезон 2020 – 2021 г., отдавана от сградната инсталация,

3/ сумата от 347,95 лева, представляващи топлинна енергия от отоплителни уреди в имота за отоплителен сезон 2020 – 2021 г.

Сградната инсталация представлява съвкупност от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и доставка на топлинна енергия между отделните обекти в топлоснабдената сграда. Отделните обекти в сградата в режим на етажна собственост не са топлинно независими, тъй като е налице циркулиране на топлинна енергия от отопляваните към по-малко отопляваните или неотопляваните обекти. В този смисъл независимо дали в имота има уреди за индивидуално отопление, собствениците са длъжни да заплащат за топлинната енергия, отдавана от сградната инсталация.