Определение № 2101 от 14.08.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2101 гр. София, 14.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четИ.десети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка П.

Георги Иванов като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20251000502148 по описа за 2025 година

Разгледа в закрито заседание гражданско дело № 2148/25г. и констатира следното:

Подадена е частна жалба от А. М. против определение на СГС от 19.05.25г. по г.д.

№ 5528/25г. /съдебният акт се атакува в частта, с която съдът е оставил без разглеждане искане на жалбоподателя за обезсилване на определение на СРС, постановено при условията на чл. 323 от ГПК/.

Жалбата е неоснователна /определението на СГС е постановено в съответствие със закона и съдебната практика/:

Принципно /във връзка с основното възражение на жалбоподателя/:

Съдебен акт по чл. 323 от ГПК може /е процесуално допустимо – в тази насока е и постановката по т. 3 от ПВС № 5/78г./ да бъде постановен във всеки момент от висящността на съдебно производство /първоинстанционно или второинстанционно/ дори и след като процесът е финализиран със съдебен акт по същество /до физическото придвижване на съдебната преписка към следваща съдебна инстанция – делото се явява все още висящо пред съответния съд/. Подобна правна възможност е регламентирана изрично и в разпоредбата на чл. 389, ал. 1 от ГПК /по своето предназначение и правен ефект обезпечителното производство е близко до това по чл. 323 от ГПК/. Същият категоричен извод следва и от обстоятелството, че производството по чл. 323 от ГПК е предназначено да защити /преди всичко/ правата на децата /т.е. законът не може да допусне да има времеви период, в който да отсъства процесуална възможност за предоставяне на привременна защита/.

По същество:

Първоинстанционният съд е обосновал извода си за недопустимост на заявеното искане /жалба/ като е изложил конкретни съображения, които се съотнасят пряко към изричната законова редакция на чл. 323, ал. 3 от ГПК /която кореспондира и с правилото на чл. 253 от ГПК, и с това на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК/.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на СГС.

Търсената от жалбоподателя защита /срещу спорното определение на СРС/ може да бъде предоставена /в това число – във всеки момент и нееднократно/ от въззивния съд /СГС/ в рамките на висящото второинстанционно производство /чрез евентуално 1 ревизиране-промяна на действащите към момента привременни мерки/.

С оглед изложеното: атакуваното определение следва да бъде – потвърдено /частната жалба следва да бъде оставена – без уважение/.

Съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.. М. против определение на СГС от 19.05.25г. по г.д. № 5528/25г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2