Определение № 1576 от 19.06.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 137/2024
- Вид
- Определение № 1576
- Подписан
- 19.06.2024
- В сила
- 16.06.2024
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Елеонора Симеонова Кралева, Таня Ташкова Русева Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.261, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.262, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1576 гр. Бургас, 16.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно частно гражданско дело № 20242100500137 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.279, вр. чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 2477/18.01.2024 г. по регистъра на РСБургас, подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, подадена чрез пълномощник юрк.Петър Петков, против разпореждане № 415/10.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 6155/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е върната частната му жалба вх.№ 47356/14.12.2023 г. против определение № 6786/30.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 6155/2023 г. по описа на РС-Бургас, допълнено с определение № 6787/30.11.2023 г., постановено по същото дело, с което е върната исковата молба на „А1 България“ ЕАД с вх.№ 38141/13.10.2023 г. и е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената по ч.гр.д.№ 4495/2023 г. на БРС заповед за изпълнение на парично задължение № 2203/28.07.2023 г.
Жалбоподателят оспорва първоинстанционното разпореждане за връщане на частната му жалба, като счита същото за неправилно. Оспорва разпореждането за отстраняване на нередовностите да му е било връчено, като се сочи, че пълномощникът му не е получил такова разпореждане на 27.12.2023 г., поради което се счита, че срокът за изпълнението не е изтекъл. По тези съображения, жалбоподателят счита, че разпореждане № 415/10.01.2024 г. е неправилно и моли за неговата отмяна.
Бургаския окръжен съд, като взе пред вид постъпилата жалба, данните по делото и като съобрази разпоредбите на Закона, намира следното:
Настоящата частна жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, което има 1 правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество, въззивният съд намира депозираната частна жалба за неоснователна, по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 6155/2023 г. по описа на БРС е образувано по исковата молба на „А1 България“ ЕАД против И. Г. Д., с която е предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането на заявителя в общ размер от 925.62 лв. по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 4495/2023 г. С разпореждане от 23.10.2023 г. на БРС исковата молба е оставена без движение за заплащане на дължимата за обективно съединените искове държавна такса. Разпореждането е връчено на 01.11.2023 г. на пълномощника на дружеството.
С разпореждане от 09.11.2023 г. съдът отново е оставил без движение исковата молба с указания за отстраняване на посочени нередовности, което е връчено на ищеца на 18.11.2023 г. чрез ЕПЕП по реда на чл.38, ал.2 ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес. Нередовностите не са отстранени в дадения седмодневен срок, който е изтекъл на 27.11.2023 г., поради което с определение № 6786/30.11.2023 г. на БРС исковата молба е върната на „А1 България“ ЕАД като нередовна и производството по гр.д.№ 6155/2023 г. по описа на БРС е прекратено. С определение № 6787/30.11.2023 г. районният съд е допълнил прекратителното си определение, като е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 2203/28.07.2023 г. по ч.гр.д.
№ 4495/2023 г. на БРС. За така постановеното определение за прекратяване на производството ищецът е уведомен на 07.12.2023 г. чрез ЕПЕП.
Против горното прекратително определение е постъпила частна жалба вх.№ 47356/14.12.2023 г., подадена от „А1 България“ ЕАД, която е оставена без движение от БРС с разпореждане № 12815/18.12.2023 г., като на ищеца са дадени указания за заплащане на държавна такса от 15 лв. в едноседмичен срок от уведомяването. Видно от данните по делото, разпореждането е връчено на ищеца на 27.12.2023 г. чрез ЕПЕП.
Указаните нередовности не са отстранени в дадения срок, който е изтекъл на 03.01.2024 г. Предвид това, с обжалваното понастоящем разпореждане № 415/10.01.2024 г. на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК районният съд е върнал частната жалба вх.№ 47356/14.12.2023 г., подадена от „А1 България“ ЕАД , поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите по нея в срок.
Така постановеното от БРС разпореждане е правилно и законосъобразно.
В случая е безспорно обстоятелството, че към частната жалба вх.№ 47356/14.12.2023 г. не е била приложена квитанция за внесена по сметка на БОС държавна такса в размер на 15 лв. за въззивното обжалване на определението от 30.11.2023 г., с което исковата молба на „А1 България“ ЕАД е била върната от съда като нередовна и производството по делото е било прекратено. На жалбоподателя е 2 бил даден едноседмичен срок, в който да отстрани констатираните по жалбата нередовности – да представи доказателство за внесената държавна такса, за което ищецът е бил уведомен на 27.12.2023 г. чрез ЕПЕП по реда на чл.38, ал.2 ГПК на посочения в исковата молба електронен адрес. В тази връзка, въззивният съд намира за неоснователни единствените възражения на жалбоподателя, че неговия пълномощник не е приел такова разпореждане на посочената дата. Данните по делото сочат обратно, а именно, че дружеството е уведомено за дадените указания на съда на 27.12.2023 г. чрез ЕПЕП и дадения едноседмичен срок за отстраняване на нередовностите по частната жалба вх.№ 47356/14.12.2023 г. е изтекъл на 03.01.2024 г., присъствен ден, но жалбоподателят не е изпълнил указанията за внасяне на дължавна такса за обжалването, поради което правилно БРС е върнал частната му жалба в съответствие с нормите на чл.279, вр. чл.262, ал.2, т.2, вр. чл.261, т.4 ГПК. Ето защо, въззивният съд намира, че в случая, са били налице законовите предпоставки за връщане на подадената частна жалба, съдът е процедирал законосъобразно, като е дал на жалбоподателя ясни и конкретни указания, съобразени с изискванията на закона и му е указал за последиците от неизпълнението, поради което районният съд правилно е приложил последицата на чл.279, вр. чл.262, ал.2, т.2 ГПК.
Предвид изложеното, депозираната от „А1 България“ ЕАД частна жалба вх.№ 2477/18.01.2024 г. против разпореждането от 10.01.2024 г. за връщане на частната му жалба против определението от 30.11.2023 г., е неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 415 от 10.01.2024 г. , постановено по гр.д.
№ 6155/2023 г. по описа на РС-Бургас, с което е върната частната му жалба вх.№ 47356/14.12.2023 г. против определение № 6786/30.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 6155/2023 г. по описа на РС-Бургас, допълнено с определение № 6787/30.11.2023 г., постановено по същото дело, с което е върната исковата молба на „А1 България“ ЕАД с вх.№ 38141/13.10.2023 г. и е прекратено производството по делото и е обезсилена издадената по ч.гр.д.№ 4495/2023 г. на БРС заповед за изпълнение на парично задължение № 2203/28.07.2023 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване (чл.274, ал.4 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
4