Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 49 от 17.01.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 38/2023
Вид
Определение № 49
Подписан
17.01.2023
В сила
17.01.2023
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • § 13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.2, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 500 · Търговски закон
  • чл. 500, ал.2 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Перник, 17.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно гражданско дело № 20231700500038 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

С определение № 30923, постановено в з. з. на 16. 11. 2022г., по гр. д. № 20221110161280 / 2022г. по описа на Софийския районен съд, производството по делото е прекратено и делото е изпратено на Брезнишкия районен съд.

За да постанови това определение, Софийският районен съд е приел, че предявеният иск по чл. 500 от ТЗ, притежава белезите на иск срещу потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователно покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно регресното право на ищеца от сключения договор и по – специално от твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по „гражданска отговорност“ има право да претендира от застрахования платено застрахователно обезщетение.

В тази насока се е позовал на съдебна практика, съгласно която понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което изборната местна подсъдност по чл. 113 ГПК е приложима към искове на физически лица – потребители на застрахователни услуги по КЗ.

Отбелязал е, че съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК /изм. с Дв бр. 65 1 от 2018г., в сила от 07. 08. 2018г./, искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящия адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния.

Съдът е отбелязал, че след като от извършената справка по реда на Наредба № 14/2009г., се установява, че от 05. 09. 2007г. настоящият адресна ищеца е в гр. Брезник, включително и към датата на подаване на исковата молба – 11. 11. 2022г., то производството по делото следва да се прекрати и същото да се изпрати по подсъдност на районния съд по настоящия адрес на ответната страна – Районен съд – гр. Брезник.

Въз основа на това определение, делото е било изпратено в Брезнишкия районен съд и образувано като гр. д. № 469 / 2022г. по описа на същия съд.

С определение № 3, постановено в з. з. на 05. 01. 2023г., по същото гражданско дело, е повдигната препирня за подсъдност между Районен съд – Брезник и Районен съд – София.

За да постанови това определение Брезнишкият районен съд е проследил измененията, касаещи чл. 113, изр. 1 от ГПК, създаването на второ изречение в същия текст, както и изменението на 115, ал.2 ГПК със ЗИДГПК бр. 65 от 07. 08. 2018г./ ; направил е разлика между общите норми по чл. 410 и чл.411 КЗ и процесния иск по чл. 500, ал.2 от КЗ, като е приел, че с искът по чл. 500, ал.2 от КЗ се упражняват регресни права на застрахователя срещу деликвента, че тези права възникват по силата на закона от специален фактически състав, като в този случай регресното право е санкционна последица, при която виновният причинител реално понася своята гражданска отговорност. Посочил е, че в тази хипотеза застрахователят вече не носи рискът от настъпване на застрахователното събитие, и е освободен от задължението си по договора, но плаща чужда деликтна отговорност, поради което виновният водач се обогатява неоснователно. Позовал се е и на съдебна практика в тази насока. Саправил е извод, че след като отговорността на ответника не е породена от застрахователен договор, а произтича пряко от закона на извън договорно основание, то той няма качеството потребител по застрахователна услуга по смисъла на чл.2, ал.2 от КЗ, тъй като не черпи права и не попада в обхвата на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК.

2

С оглед изложеното е направил извод, че Софийският районен съд не може служебно да изпраща делото по подсъдност на друг съд , а може да стори това едва след като бъде направено възражение от ответника за неподсъдност в срока за представяне на писмения отговор на исковата молба, но в случая такова не е направено.

Брезнишкият районен съд е направил извод, че след като Софийския районен съд е изследвал въпроса за местната подсъдност служебно – без да е направено възражение от ответника в срока за писмен отговор, то следва да се повдигне препирня за подсъдност.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 122, изр. 2-ро от ГПК, както и от обстоятелството, че се касае за равни по степен съдилища – Районен съд – гр.

София и Районен съд – гр. Радомир, намиращи се в райони на различни по – горни съдилища, респективно – Софийски градски съд и Пернишки окръжен съд, но Районен съд – гр. Брезник последен е отказал да разгледа делото, то Пернишкият окръжен съд намира, че се явява компетентен да се произнесе по спора за подсъдност.

Предявеният иск е с правно основание чл. 500, ал.2 от ТЗ. Това е регресен иск на изплатилия застрахователното обезщетение застраховател, срещу причинилия вредите водач, с твърдението, че той не притежава свидетелство за управление на МПС. Следователно последният не се явява потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което и спрямо предявения иск не намира приложение разпоредбата на чл. 113 ГПК. При това положение Районен съд – гр. София не е имал правомощието да следи служебно за местната подсъдност, да прекратява производството и да го изпраща на Районен съд – гр. Брезник. Ако евентуално в срока за отговор ответникът направи възражение за местна неподсъдност то тогава Районен съд – гр. София следва да се произнесе по него.

Следователно към настоящия момент, местно компетентен да разгледа производството по делото е Районен съд – гр. София.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

На основание чл. 122, изр. първо от ГПК, ПОСТАНОВЯВА, че към 3 настоящия момент, местно компетентен да разгледа производството по делото е Районен съд – гр. София.

Делото да се изпрати на Софийски районен съд, а на Районен съд – гр.

Брезник да се изпрати препис от определението за сведение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4