Решение № 93 от 21.10.2024, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Асеновград, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно наказателно дело № 20245310200365 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е НП №24-0239-000495/21.05.2024г. издадено от *-Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д. Н. Ч. с ЕГН **********, от гр.

Пловдив, ж.к. „Тракия“ №258А, ет.3, ап.7 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Д от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лв. /двеста лева / за нарушение по чл.98, ал.2,т.4 от ЗДвП.

Жалбоподателката не се явява се явява лично по делото. Чрез писмената си жалба и отразеното в нея, по същество оспорва констатираното с НП нарушение,като моли то да бъде отменено, като недоказано, незаконосъобразно, неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

Сходно становище изразява и явилия се в хода на съдебното следствие в качество на повереник на жалбоподателя-адв. А. П.. Тя от своя страна, също сочи основания за отвяна на обжалваното НП и пледира за присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган в лицето на *-Началник на РУ Асеновград, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище става ясно, че според АНО подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените разноски до предвидения 1 минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

Св. Г. Д. Б. работи като полицейски служител в РУ Асеновград, на длъжност мл.автоконтрольор. На 05.04.2024г. св.Б. бил на работа и в 15.08 часа се намирал на паркинга за клиенти пред магазин „Лидъл“, на ул. „Васил Левски“ № 26, където извършвал рутинен обход. По същото време, той забелязал, че на две от паркоместата обособени за хора с трайни увреждания, има паркирани два автомобила, за които липсвала каквато и да е информация, че се управляват от лица които имат право да паркират там. С това св. Б. счел, че всеки един от тези водачи е извършил нарушение по чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Тъй като водачите на автомобилите отсъствали, св. Б. извършил служебна справка относно регистрацията и собствеността на тези автомобили. Единия от тях се оказал лек автомобил „ Нисан Пулсар“ с ДК№ РВ 4299ТХ собственост на жалбоподателката Д. Н. Ч.. Предвид констатираното, при условията на чл.186, ар.3 вр. ал.1 от ЗДвП, св. Б. съставил спрямо Ч. фиш серия GT 2786585 във връзка с който залепил на стъклото на водача и уведомление с информация за нарушителя /лист 20 от съд.дело/. Във връзка с оставеното уведомление, още същия ден, жалбоподателката Ч. се явила в РУ Асеновград, като депозирала възражение и представила издадената й от Община Пловдив карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, разрешаваща паркирането на автомобила на места за хора с увреждания /листи 8 и 9 от съд.дело/. Възражението против съставения фиш било оставено без уважение, като с писмо изх.№239000-6858/15.04.2024г. от Началника на РУ Асеновград, Д. Ч. била уведомена, че следва да подаде нова молба, въз основа на която ще й бъде съставен АУАН, а на по-късен етап и наказателно постановление.

Образуваната преписка, във връзка с подадената от страна на Ч. нова молба, заведена с УРИ№239000-7534/23.04.2024г. била разпределена на св. Г. Б.. Въз основа на събраните писмени доказателства и дадените му указания, при условията на чл.186, ал.2 от ЗДвП, той съставил спрямо Ч. АУАН серия GА 1187063 от 25.04.2024г., с който й вменил отново състава на същото нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, на 21.05.2024г. било издадено и обжалваното НП.

Горното се установява и се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата, за допустима и за основателна.

Безспорно по делото се установи, че на 05.04.2024г. св.Б. се намирал на паркинга за клиенти пред магазин „Лидъл“, на ул. „Васил Левски“ № 26 в гр. Асеновград.

Безспорно е и това, че по същото време, той е установил там и два леки автомобила, намиращи се паркиране на обособените там паркоместа за хора с трайни увреждания, един от които „Нисан Пулсар“ с ДК№ РВ 4299ТХ,. Безспорно е установено и това, че 2 към онзи момент, не е била налице каквото и да е информация относно правото на водача на последното МПС, да ползва това паркомясто. По делото е установено и това, че собственик на това МПС е била жалбоподателката Д. Н. Ч., като именно тя е паркирала пред магазина. Предвид това, че Ч. е имала валидна карта по чл.99а, ал.1 от ЗДвП, издадена й от Община Пловдив, разрешаваща паркирането на автомобила на място за хора с увреждания, то следва и извода, че на нея като водач, няма как в този случай да се вмени във вина извършване нарушението по чл.98, ал.2,т.4 от ЗДвП. В действителност към 05.04.2024г. собственият й автомобил не е бил обозначен по съответния ред, като имащ право да ползва паркомястото, но това не лишава неговия собственик и водач, в случая Ч. да паркира там.

Предвид състава на вмененото нарушение, тези обстоятелства се явяват от съществено значение при решаване на въпроса за неговото осъществяване.

Установеното от съда води до извода, че вмененото нарушение за явява недоказано, което само по себе си е основание за отмяна на обжалваното НП.

Обжалваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

В този смисъл жалбата и направеното възражение в тази насока, се явява основателни и като такава следва са бъдат уважени. За коректност следва да се отбележи, че останалите възражения посочени в жалбата се явяват недоказани и неоснователни, като мястото на вмененото нарушение е било достатъчно коректно посочено и паркинга на магазина се явява „път за обществено ползване“, тъй като отговаря на всички условия съгласно чл.2 и сл. от ЗДвП.

Предвид изхода на делото, направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, а разгледано по същество то следва да бъде уважено изцяло.

Същото е направено на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че „В съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“. От приложените по делото писмени доказателства–пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 7 от съд.дело/ се установява, че от страна жалбоподателката Ч. е бил изплатен хонорар на адв. П. в размер на 400 лева. Това именно се явяват и направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото адв. П. е изготвила подадената жалба и се е явила в съдебно заседание по делото то е видно, че е изпълнила поетите ангажименти спрямо жалбоподателката. Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на наложената глоба. В случая следва да намери приложение текста на чл.7, ал.2, т.1 от 3

Наредбата, където е предвидено, че за „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес при интерес до 1000 лв. възнаграждението е в размер на 400 лв.“ Доколкото спрямо жалбоподателката са били наложени две административни наказания, едното от които глоба в размер на 200 лева, то съдът е на становище, че размера на адвокатското възнаграждение се явява изцяло съобразен с Наредбата. В този смисъл направеното искане от АНО за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63д, ал.2 от ЗАНН се явява неоснователно. Делото не се отличава с някаква фактическа и правна сложност, като същото приключи в рамките на едно заседание. Предвид и което искането за присъждане на разноски, в размер на 400лв. се явява основателно и следва да бъде уважено, като съдът осъди ОД на МВР Пловдив, като ЮЛ, в чиято структура се намира РУ Асеновград чийто Началник е издател на процесното НП (чл.37, ал.2 от ЗМВР).

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА НП №24-0239-000495/21.05.2024г. издадено от *-Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на Д. Н. Ч. с ЕГН ********** от гр.

Пловдив,ж.к. „Тракия“ №258А, ет.3, ап.7 на основание чл.53 от ЗАНН и чл.178Д от ЗДвП, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лв. /двеста лева / за нарушение по чл.98, ал.2,т.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив да заплати на Д. Н. Ч. с ЕГН **********, от гр.

Пловдив, ж.к. „Тракия“ №258А, ет.3, ап.7, сумата от 400.00 лева /четиристотин лева / за направени по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4