Решение № 153 от 20.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря ЮЛИЯ Ф. КАРАИВАНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201536 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят А. Б. Ш. е обжалвал НП№ 25-1275-001327/30.05.2025 г . на началник група в ОДМВР-***, сектор „ПП“-***, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева /15.34 евро/, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата си и моли съда наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Въззиваемата страна не изпраща представител и не заема становище. В съпроводително жалбата писмо се прави възражение, относимо в случай на евентуални претенции за разноски от страна на жалбоподателя, за тяхната прекомерност с искане размерът им да бъде намален.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 30.04.2025 г., около 19.00 часа, в община ***, на ПП***, при км. ***, жалбоподателят А. Б. Ш., управляващ л.а. „***“ с рег. № ******** и движещ се в посока гр. *** изпреварил неустановено МПС 1 без да се съобрази с наличието на пътна маркировка „М-1“ – единична непрекъсната линия, разделяща двупосочното пътно платно и обхващаща пътния участък от км *** до км ***. В автомобила като пътник се возела и съпругата на жалбоподателя – свидетелката Д. П. И.. Действията на жалбоподателя били възприети от полицейския служител – свидетеля Й. С. Й., намиращ се в близост в небрандиран полицейски автомобил и изпълняващ задълженията си в хода на специализирана полицейска операция във връзка с контрол на движението по пътищата. Свидетелят Й.С.Й. сигнализирал полицейските служители – свидетелите В. И. У. и В. К. Г., които спрели за проверка жалбоподателя в района на ***, намираща се в близост до мястото, където било осъществено изпреварването.

На жалбоподателя бил съставен процесният АУАН. В срока по чл. 44, ал.

1 от ЗАНН жалбоподателят подал писмени възражения, които не били уважени от наказващия орган и било издадено атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства – безпротиворечивите, последователни и взаимно допълващи се показания на полицейските служители – свидетелите В. И. У., В. К. Г. и Й. С. Й., последният и очевидец на нарушението, и от писмените такива – схема на хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на път ***, при км ***, справка за нарушител.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката Д.П.И. в частта им, че жалбоподателят бил засечен от необозначен бял на цвят автомобил, управляван от полицейски служител, намиращ се от дясната страна по посока на движението, като жалбоподателя преминал покрай него без да застъпва непрекъснатата линия. Предвид съпружеските отношения на тази свидетелка с жалбоподателя и с оглед на липсата на други доказателства, които да ги подкрепят съдът приема показанията на Д.П.И. в тази им като изолирани и предубедени.

Приетото за установено и доказано обосновава правен извод за обективирано от жалбоподателя съставомерно поведение и субективно отношение към него, подводимо под нормата на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП. Жалбоподателят не е съобразил поведението си с наличната надлъжна пътна маркировка – единична непрекъсната линия "М-1", която съгласно нормата на чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП е забранено на ППС да я застъпват и пресичат. Предприемайки забранена от пътната маркировка маневра „изпреварване“ е изпреварил неустановено МПС. Обстоятелството, че това МПС не е установено и индивидуализирано не обуславя правен извод за несъставомерност на деянието. Изписването в АУАН и НП на материалноправната бланкетна норма като чл. 6, т. 1 от ЗДвП без посочване и на нейното пр. 4 от ЗДвП, както и неизписване на горецитираната норма от ППЗДвП не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. Това е така, защото в НП словесно ясно и точно е изписано, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с конкретна пътна маркировка – „М-1“, извършвайки забранена маневра 2

„изпреварване“, което представлява фактическо формулиране на нарушението, субсумиращо се под състава на чл. 6, т. 1, пр. 4 от ЗДвП, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1, изр. 1 от ППЗДвП. Налице е единствено несъществена правна непрецизност при изписване на юридическата квалификация на извършеното, което не налага изменение на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН на наказателното постановление. Това фактическо описание на нарушението и на неговата юридическа квалификация в достатъчна степен дават възможност на жалбоподателя, имащ качеството на правоспособен водач на МПС, да научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция.

Наказващият орган правилно е приложил материалния закон и съответната му санкционна разпоредба – чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗАНН, предвиждаща наказание глоба в твърд размер – 30 лева /15.34 евро/ и явяваща се съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН приложимо право към датата на деянието. До влизане в сила на наказателното постановление е последвала законодателна промяна – ДВ., бр. 64/05.08.2025 г. в сила от 07.09.2025 г., Новата редакция на санкционната норма е визирана в разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 6 от ЗДвП – наказание глоба в твърд размер – 50 лева. Следователно с оглед на принципа за приложение на по-благоприятния закон, залегнал в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, приложимо право се явява старата редакция на санкционната разпоредба, визирана в нормата на чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП.

Съдът констатира и че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя. АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

Спазени са сроковете, формата и редът за издаването им. АУАН и НП съдържат всички реквизити съответно в чл. 42, ал. 1, т.1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Жалбоподателят се е възползвал и от правото си да подаде писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Извършеното нарушение не представлява нито маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, нито явно маловажен случай по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН. На първо място, видно от справката за нарушител жалбоподателят е бил наказван като водач на МПС с влезли в сила наказателни постановления и фишове общо 53 пъти, като 12 от тях са за различни хипотези на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. На следващо място, касае се за формално нарушение, при което не са налице смекчаващи вината обстоятелства, които да характеризират деянието, предмет на настоящото производство, с обществена опасност, по-ниска от обикновените случаи на нарушения от същия вид.

За пълнота и правна прецизност следва да се отбележи, че посоченото в наказателното постановление отнемане на 10 контролни точки не е наказание, а има само статистическо-отчетен характер, като техният брой правилно е определен съгласно чл. 6, ал. 1, т. 16 от Наредба № Із-2539/12 г . на МВР и съответства на извършеното нарушение.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде потвърдено като 3 законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9 от ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно

НП№

25-1275001327/30.05.2025 г. на началник група в ОДМВР-***, сектор „ПП“-***, с което на жалбоподателя А. Б. Ш. за нарушение по чл. 6, т. 1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лева /15.34 евро/, а на основание Наредба № Iз-2539/2012 г. на МВР са му отнети 10 контролни точки.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – В. Търново на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4