Решение № 400 от 28.03.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2235/2022
- Вид
- Решение № 400
- Подписан
- 28.03.2023
- В сила
- 28.03.2023
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Радослав Петков Радев, Иван Александров Анастасов
Цитирани разпоредби
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл.55,ал.1,предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 400 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Радослав П. Радев
Иван Ал. А.стасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300502235 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №2174/14.06.2022г. по гр.д.№1436/2021г. по описа на РС-Пловдив,VII гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство „Фератум България“ ЕООД,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД и е осъден жалбоподателя да заплати сумата от 262,20лв.,представляваща платена при начална липса на основание сума въз основа на недействителен договор за потребителски кредит №*****/06.03.2020г. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-27.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.Недоволен от така постановеното решение е остА.л ответника в първоинстанционното производство „Фератум България“ ЕООД и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата стрА. счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:
Не се спори между страните,че е налице сключен договор за кредит от 06.03.2020г. като размера на отпуснатата сума е 3000лв. и същия кредит е предоставен за срок от три месеца при фиксиран лихвен процент в размер на 6,74% и ГПР в размер на 1
49,03%.,като общо дължимата сума по кредита възлиза на 3202,20лв.Между страните било договорено,че кредита ще бъде обезпечен с гаранция от „Фератум Банк“ ЕАД, за което въззиваемата се задължила да заплати сумата от 2297,80лв.В първоинстанционното производство е била назначена ССчЕ,от чието заключение се установява,че ГПР е в размер на 63,85%,като в него се включва и обезпечението на кредита.Освен това тази експертиза установява,че въззиваемата е заплатила сумата от 4170лв. на 25.03.2021г.,като сумата в размер на 907,80лв. е била върната на въззиваемата като неидентифицирано плащане.В първоинстанционното производство е била назначена и СТЕ,от чието заключение се установява,че към момента на кандидатстването за кредита,на въззиваемата са били посочени две възможности за гарантиране на кредита,като първата е била „Гаранция от „Фератум България“ и втората е била „Личен гарант/Поръчител“.Вторият вид гаранция не е бил избран от кандидатстващия за кредит,поради което е бил наличен първи вариант „Гаранция от „Фератум Банк“,а иначе договора бил подготвмен съобразно изискванията с необходимата големина шрифт.
При така събрА.та фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира от фактическа и правна стрА. следното:
За да е основателен иска по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД следва да се установи,че сумата по договора за кредит е недължимо платена.Това е така,защото при недействителност на договора за кредит,всичко което е платено над полученото като заемна сума,е недължимо платено и се дължи единствено чистата сума по кредита,без лихви и други плащания за услуги.
В настоящия случай се установява,че клаузата за заплащане на сума за гаранция по договора за кредит в полза на „Фератум Банк“ е недействителна,тъй като същата оскъпява ГПР и същия възлиза на 63,85%,т.е. много над допустимия такъв в размер на 50%.Освен това чрез тази клауза за гарантиране на вземането,се заобикаля закона,поради което са нарушени разпоредбите на чл.22 от ЗПК.Клаузата за гаранция на договора не предоставя никаква възможност на стрА.та,а я задължава да приеме гаранцията на „Фератум Банк“,за което следва да се заплати сума почти колкото е цената на кредита,поради което същата се явява неравноправна клауза и води до недействителност на договора за заем в тази му част.Така също следва да се посочи,че и ГПР не е посочен в договора като части какво включва в себе си,за да е ясно на заемополучателя какво получава и какво ще обслужва,тъй като в ГПР следва да се посочат абсолютно всички разходи по кредита.Това не е сторено,поради което и на това основание договора се явява недействителен.
От сключения между страните по делото договор за кредит става ясно,че въззиваемата е потребител на финансова ,услуга и като такава по отношение на нея важат клаузите на ЗПК.По силата на чл.22 от ЗПК,тъй като не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,при неравноправност на клаузи по договора,същия се явява нищожен и не поражда правно действие.В настоящия случай е налице точно такава неравноправност на клауза,опорочаваща договора и водеща до неговата нищожност.Установява се обаче,че надплатената сума е в размер на 262,20лв. за колкото е уважена исковата претенция и тъй 2 като решението се явява правилно и законосъобразно,следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата стрА. чрез адв.К. по смисъла на чл.38 от ЗА и такива следва да се присъдят в размер на 300лв.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2174/14.06.2022г. по гр.д.№1436/2021г. по описа на РС-Пловдив,VII гр.с-в.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД с ЕИК-***** да заплати на адв.А. К. сумата от 300лв./триста лв./съгласно чл.38 от ЗА за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3