Решение № 6238 от 08.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6238 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОАННА Н. СТАНЕВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело № 20231110165137 по описа за 2023 година

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от В. Г. С. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане да се признае за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи следните суми: 1000 лева, представляваща главница по Договор за кредит от 08.03.2007г. и извлечение от кредитна сметка № 17797258, неолихвяеми вземания в размер на 312,19 лева, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 25.10.2011г., въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43761/2011г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 2521/2021г. по описа на ЧСИ Г.С.К., рег. № 924 в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Ищцата твърди, че била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 43761/2011г. по описа на СРС, 25-ти състав, по силата на която била осъдена да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД сумите, както следва: 1000 лв. главница по Договор за кредит от 08.03.2007г. и извлечение от кредитна сметка № 17797258, ведно със законна лихва върху сумата от 14.10.2011г., 50 лв. заемни такси, 524,77 лв. лихва за забава за периода от 20.10.2009г. до 13.11.2011г., 31,50 лв. държавна такса, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист от 25.10.2011г. било образувано изпълнително дело № 316/2012г. по описа на ЧСИ Д.В., peг. № 861 от КЧСИ. По изпълнителното производство била постъпила молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД за конституирането на дружеството като взискател в производството въз основа на Договор за цесия между „ОТП Факторинг България“ ЕООД и „Банка ДСК“ ЕАД от 06.03.2012г., съгласно който „ОТП Факторинг България“ ЕАД придобил вземането срещу В. С.. По изп. дело № 316/2011г. по описа на ЧСИ Д.В. били извършени изпълнителни действия, като последното изпълнено действие било постъпила сума от длъжника на 31.08.2015г., след 1 което нямало извършени изпълнителни действия. Разяснява, че ЧСИ с рeг. № 861 Д.В. бил загубил правоспособност на осн. чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗЧСИ, като служебният архив бил прехвърлен на основание Заповед на министъра на правосъдието № СД-04-54/12.10.2021г. на ЧСИ Г.С.К., peг. № 924, район на действие Софийски градски съд, който завел цитираното по-горе изпълнително дело като изп. дело № 2521/2021г. по неговия опис. Поддържа, че по изп. дело № 2521/2021г. била постъпила молба с вх. № 4870/26.09.2022г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД с искане дружеството да бъде конституирано като взискател в производството на основание Договор за цесия от 14.12.2021г., съгласно който ищецът придобил вземането срещу В. С. от „ОТП Факторинг България“ ЕАД. Поддържа, че съгласно издаденото по изп. дело 2521/2021г. по описа на ЧСИ Г.К. удостоверение с изх. 64993/10.11.2023г. към 24.11.2023г., задължението по делото било в общ размер на 2 854,63 лв., от които главница в размер на 1000,00 лв., ведно със законната лихва в размер на 1251,52 лв. за периода от 14.10.2011г. до 24.11.2023г., неолихвяеми вземания в размер на 312,19 лева, както и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 290,92 лв. Навежда твърдения, че последното валидно действие по принудително изпълнение било предприето на 31.08.2015г., когато била постъпила сума от длъжника, след което не били извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност и тъй като в течение на двегодишен период не били извършвани валидни изпълнителни действия, то на 01.09.2017г., на основание чл. 433 , ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явявало прекратено по силата на закона. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове. Признава, че въз основа на изпълнителен лист от 25.10.2011г. било образувано изпълнително дело № 316/2011г. по описа на ЧСИ Д.В., по което били предприемани изпълнителни действия. Не оспорва, че впоследствие било образувано и ново изпълнително дело № 2521/2021г. по описа на ЧСИ Г.К.. Сочи, обаче, че новото изпълнително дело било образувано преди изтичане на погасителната давност за принудително събиране на вземанията. Счита, че в случая била приложима петгодишната погасителна давност като в хода на изпълнителното производството били извършвани множество изпълнителни действия, прекъсващи давността. Ответникът поддържа, че до 26.06.2015г. погасителна давност за вземанията не била текла - ППВС № 3/18.11.1980г., като същата продължила да тече от 26.06.2015г. с позоваване на съдебна практика, след която дата отново били извършвани изпълнителни действия. Излага съображения, че евентуално настъпилата перемпция нямала правно значение за прекъсването на давността по изпълнителното дело, като се позовава и на прекъсването на погасителната давност за вземанията по време на извънредното положение, обявено на 13.03.2020г. Излага съображения и че погасяването на възможността за принудително изпълнение не води до погасяване на самото вземане, което продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл. 118 ЗЗД. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

2

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че срещу В. Г. С. е издаден изпълнителен лист от 25.10.2011г., постановен по ч. гр. дело № 43761/2011г. по описа на СРС, ГО, 25 състав за посочените в исковата молба суми в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, както и че въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 316/2011г. по описа на ЧСИ Д.В. и изп. дело № 2521/2021г. по описа на ЧСИ Г.К., както и че вземанията, за които е бил издаден изпълнителния лист са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че липсват погашения чрез изпълнение на отричаните с исковата молба суми. В този смисъл е и издаденото удостоверение за размер на дълг към 24.11.2023г. от ЧСИ Костов, в което е посочено, че общият размер на задължението по изпълнителното дело е 2854,63 лева, от които главница в размер на 1000 лева, законна лихва в размер на 1251,52 лева за периода от 14.10.2011г. до 24.11.2023г., неолихвяеми вземания в размер на 312,19 лева, както и такси по Тарифата за ЗЧСИ в размер на 290,92 лева.

Поради което при наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за установяване на недължимост на процесните суми.

При това положение и с оглед наведеното от ищеца възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Относно релевираното възражение за изтекла погасителна давност съдът намира следното:

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д.

№ 1722/2021г. на ВКС, IV г.о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая няма спор и се установява, че заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителният лист 3 е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за подаване на възражение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК/.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В конкретния случай от приобщения препис от изп. дело № 20219240402521 по описа на ЧСИ Г.К. се установява, че производството е образувано по молба от 23.02.2012г., подадена от „Банка ДСК“ АД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден на 25.10.2011г. по гр. дело № 43761/2011г. по описа на СРС, 25-ти състав, както и да бъде пристъпено към принудително събиране на задължението чрез удръжки от трудово възнаграждение/пенсия на длъжника, да бъде извършена справка за недвижимо имущество на длъжника и да бъдат извършени изпълнителни действия срещу това имущество; да бъде насочено принудително изпълнение срещу движимото имущество на длъжника; да бъде насрочена дата за опис.

На 01.04.2012г. са изпратени запорни съобщения за наложен запор върху вземания на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, „Алфа банк- клон България“, ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД, ТБ „Инвестбанк“ АД, „Стопанска и инвестиционна банка /Сибанк/“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Общинска банка“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Алианц банк България“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, 4

„Банка Пиреос България“ АД, „Прокредит Банк България“ АД, „БНП Париба С.А.- клон София“, „Юробанк И Еф Дои България“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „БНП Париба С.А.- клон София“, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Обединена Българска Банка“ АД.

На 17.04.2012г. на В. С. е връчена покана за доброволно изпълнение- л. 152 от делото.