Определение № 913 от 03.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 913 гр. София, 03.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601142 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХІІ НПК

Образувано е по жалба от М. С., чрез защитника си адв. Б., срещу определение от 18.09.2023г. на Софийски градски съд, НО, 12 с-в, по н.ч.д. № 4451/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на С. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по НЧД № 653/23г. на Районен съд – гр. Русе.

В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувания съдебен акт с мотива, че са налице предпоставките за постановяване на УПО по отношение на С., тъй като са изпълнени изискванията на чл. 70 от НПК.

Излагат се съображения, че осъденият е изтърпял значително повече от половината от наложеното му наказание, като в същото време е имал примерно поведение, с което е доказал поправянето си, като единствено езиковата бариера му е попречила до постигне по-дори резултати в тази насока и да си намери работа, което би редуцирало допълнително наказанието му. Атакува се изводът на съда относно наличието на проблемни зони, като безкритично е приет докладът на затворническата администрация, без да се вникне в детайли и да се прецени реално отношението на осъдения към извършеното от него и мотивите затова. В жалбата се акцентира и на това, че 1 рискът от извършване на ново престъпление е нисък, като се сочи и съдебна практика, при която се приема, че и с по-висок риск от рецидив е постановявано УПО. Твърди се също така, че в производството пред първоинстанционния съд е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в неизвършването на превод на представените писмени доказателства на турски език. Според защитника, неправилно и необосновано тези обстоятелства не са преценени от страна на първоинстанционния съд и е отказано постановяването на УПО. Моли се за отмяна на атакуваното определение и уважаване на молбата на осъдения, тъй като са налице всички предпоставки затова.

Съдът, като прецени доводите, изложени в протеста и доказателствата по делото, намира за установено следното:

М. С. е осъден по НЧД № 653/23г. на Районен съд – гр. Русе, като за извършено престъпление по чл. 280, ал. 2 от НК му е определено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване. Към 18.09.23г., а именно – постановяването на атакуваното определение, осъденият фактически е изтърпял 1 година и 9 дни, като е налице остатък от 5 месеца и 21 дни.

На първо място, следва да се посочи, че съдът не намира за налични визираните в жалбата процесуални нарушения, свързани с представените доказателства от страна на защитата на осъдения, доколкото данните за семейното му положение се извеждат от информацията, изводима от затворническото досие и изготвяните за С. доклади, поради което и неприемането на описаните от защитата писмени доказателства не е довело до доказателствен дефицит и нарушаване правото на защита на лицето да установява факти и обстоятелства, въз основа на които да гради тезата си. .

Настоящият въззивен състав намира и в тази насока споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдения М. С.. Действително, налице са формалните предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК, като С. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание, като е налице един фактически 2 неголям остатък, който обаче на практика се явява 1/3 от наложеното на осъдения наказание. От друга страна обаче, видно от представената справка, налице е риск от рецидив в размер на 27 точки, който, въпреки че е в рамките на ниския, не е редуциран в рамките на изтърпяване на наказанието и не е достатъчен да се приеме, че обуславя постановяването на условно предсрочно освобождаване. Следва да се посочи също така, че половината от изтърпяната част от наказанието е с приспадане на предварителното задържане по реда на чл. 59 от НК, през който период с действаща мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, с лицето не се извършва възпитателна работа.

Независимо, че по отношение на осъдения не са постановявани наказания, доброто му поведение в пенитенциарното заведение, както и предвид данните за социалното положение на осъдения, а именно наличието на 5 деца, за които същият следва да се грижи, следва да се оцени и обстоятелството, че същият не е бил награждаван и към настоящия момент продължава да е налице риск от извършване на друго престъпление от страна на осъдения. Видно от представените доклади, продължават да са налице проблемни зони и дефицити, свързани с умението за мислене и правилно решаване на проблемите, както и с отношението му към правонарушението, независимо от безспорното наличие на позитивни данни за личността на осъденото лице.

Доброто поведение в рамките на пенитенциарното заведение, в една строго регулирана среда, не може да бъде противопоставено на констатирания риск от рецидив, който не е снижен до степен, че да се приеме наличието на предпоставките по чл. 70 от НК. Ето защо, преценявайки всички тези обстоятелства, а именно – констатирания риск от рецидив, наличния остатък, както и неизпълнението в цялост на поставения план за превъзпитание, настоящата въззивна инстанция споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че не следва да бъде постановявано условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения С.. Правилно молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието се явява неоснователна и обосновано същата е оставена без уважение от страна на първоинстанционния съд. Изводите на същия намират опора в данните по делото и целите и изискванията на закона, поради което постановеното определение следва да бъде потвърдено изцяло.

3

Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.09.2023г. на Софийски градски съд, НО, 12 с-в, по н.ч.д. № 4451/2023г., с което съдът е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на М. С. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието по НЧД № 653/23г. на Районен съд – гр. Русе.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4