Решение № 1124 от 30.07.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1124

***, 30.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20224430105063 по описа за 2022 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното

Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от ГПК.

Исковата молба е подадена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН” АД представлявано от ***, против Ц. Д. Д., ЕГН ********** от ***, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на следните суми: 1418.08 лева - главница за периода 01.11.2020г. – 28.02.2022г.; 111.43 лева - лихва върху главницата за периода 05.01.2021г. – 05.04.2022г., и законната лихва върху главницата от подаване заявлението – 13.04.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 1182/14.04.2022г. по ч.гр.д. 2044/2022г. на ПлРС. Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е издал заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ, ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и връчването на заповедта по посочения ред, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на 1 вземането за ползвана и незаплатена топлоенергия на адрес ***, и лихва върху главницата. Претендират се разноски.

Особения представител на ответника счита, че исковата молба е недопустима, т.к. в заповедното производство не е посочена изравнителна сметка, а в заявлението не е посочено, че са изготвени сметки по реална консумация. Моли производството да се прекрати на това основание. По същество, исковете са оспорени като неоснователни, възразява, че конкретния топлинен счетоводител е избран от ЕС да извършва услугата дялово разпределение, както и че ищецът му е възложил да извършва тази услуга в исковия период, сочи, че е приложен договор между друга ЕС – тази в ***, а не на адреса, посочен от ищеца - ***А. Твърди, че Техем Сървисис е произволно лице, не е било компетентно да извършва услугата дялово разпределение, че договорът между него и ЕС е неотносим и е с изтекъл срок, като прави възражения и по съдържанието на договора. Твърди, че липсват доказателства, че ответникът да е собственик за процесния период на имота, т.к. липсва идентичност на имота, за който е представен н.а., и имотът за който се актът за собственост е отдалечен от исковия период и липсват доказателства, че в исковия период ответникът е бил собственик или притежава вещно право върху жилището. Счита, че претендираните вземания са недоказани. Прави оспорване на измерването на ТЕ-метрологичната годност на топломера на АС, верността на фактурите, приложени към исковата молба. Моли да се отхвърлят предявените искове, счита, че не се дължи юрк.възнаграждение. Оспорва представените доказателства по същество, счита, че дяловото разпределение е следвало да се извършва от ищеца, и че няма доказателства то да е извършено от правоимащо лице, че е недопустимо то да се извършва от произволно лице, което не е избрано от ЕС, развива съображения, че дяловото разпределение е извършено от недобросъвестен служител, който не е извършил визуален кантрол.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д. № 2044/2022г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 13.04.2022г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника Ц. Д. Д. за следните суми: главница в размер на 1418,08 лева за периода 01.11.2020г. – 28.02.2022г. ведно със законната лихва от 13.04.2022г. до 2 изплащане на главницата, 111,43 лева лихва за периода 05.01.2021г. – 05.04.2022г., 30,60 лева държавна такса и 50 лева юрк.възнаграждение.

Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение № 1182/14.04.2022г., връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК – чрез залепване на уведомление. С Разпореждане на съда, получено на 01.09.2022г., е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок – на 28.09.2022г., той е за сумите, включени в издадената заповед за изпълнение, поради което съдът го е приел за допустим.

От събраните по настоящето дело доказателства, се установява, че съгласно съдебна спогодба по гр.д. 2669/1991г. на ПлРС, ответникът Ц. Д. Д. е получил в дял трети етаж от жилищна сграда в ***, ***, площ от 120 кв.м., както и правото на строеж на бъдещ 4.етаж на същата сграда. Видно от решение по гр.д. 1549/2003г. на ПлРС, бракът на ответника е прекратен, като в бракоразводното решение е отразено, че страните нямат семейно жилище и произнасяне по неговото предоставяне за ползване не е имало, както и че страните не са придобили недвижими имоти в СИО. На 14.01.2000г. ответникът е подал до ищеца молба за откриване на партида на негово име за заплащане на отопление и топла вода на адрес ***, ***, ***, като е представил и препис от протокола за постигнатата съдебна спогодба.

Доколкото в тази спогодба е имало условие, че една от съделителите- ***, е запазила правото на обитаване върху една от стаите в жилището, е представена декларация от същата, вписана в СВ Плевен на 23.12.2005г., че се отказва от ограниченото си право на ползване/обитаване, запазено в протокола за делба по гр.д. 2669/1991г. на ПлРС. От справката в СВ Плевен на името на ответника, се установява, че конкретния недвижим имот в *** е бил ипотекиран от него през 2005г., заличена ипотека през 2006г., но не е бил продаван или с него да е налице каквото и да било разпореждане до датата на справката – 15.05.2023г. Доколкото по делото са представени доказателства за демонтиран и монтиран нов топломер на 17.06.2020г. в абонатна станция на адрес ***, ***, договор за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение между Техем Сървисис ЕООД с потребителите на СЕС в ***, ***, а претенцията е за отдадена ТЕ в жилище в ***, ***/а по делото е налице удостоверение от Община Плевен, че съществуват два различни 3 административни адреса - *** и *** /, съдът е допуснал изслушване на СТЕ по поставени от ищеца и от съда въпроси. При проверката, вещото лице е констатирало, че абонатната станция е ситуирана в сградата на *** но тя захранва с топлинна енергия сградите на ***, *** и ***А. Установило е също така, че сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция, а до имота на ответната страна е доствяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила във времето на процесния период. След проверка е посочено, че разпределението на топлинна енергия за процесния имот е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради, етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба за топлоснабдяване № 16-334 от 06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД- 04-1 от март 12 2020 г. за топлоснабдяването. Разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани.

Отделните компоненти са: дял на имота за отдадената ТЕ в сградна инсталация и топлинна енергия за отопление по отоплителните тела, които са посочени както от вещото лице, така и от самия ищец в представената на л. 9 от делото подробна справка за видовете отдадена ТЕ и периодите, както и сумата за дялово разпределение, които съставляват сбор на така претендираната главница от 1 418.08лв. Вещото лице е дало разяснение на приложението на методиката с един от процесните периоди – начина на образуване на сумата за ТЕ за м. февруари 2021г. Също така е отговено и на въпроса относно топломера в АС, като е посочено, че той е монтиран съгласно техническите изисквания на производителя и като търговски прибор за измерване на топлинна енергия е преминал през първоначална проверка и последващи такива. За процесния период - 01.11.2020г. – 28.02.2022г., ищецът е представил и посочения констативен протокол от 17.06.2020г. за новомонтиран топломер в АС и свидетелство за проверката му преди монтиране – на 11.06.2020г., като срокът на валидност на проверката е изрично посочен – две години, т.е. – до 11.06.2022г. Въпреки, че дружеството, извършило дяловото разпределение на ТЕ в имота - Техем Сървисис ЕООД, не е представило по делото изисканите от него документи за индивидуалните сметки и отчети относно процесното топлофицирано жилище, СТЕ е работило върху отчетените данни и констатирала липсата на разлики в изчисленията му.

4

Ищецът е представил по делото и фактурите, които са издавани за абонатния номер за исковия период – л.10 – 20 от делото, като всички показания и начислявания за главницата са систематизирани в справка на л. 9.

Видно от препис-извлечението от сметка на потребител № 12088 – Ц. Д. Д., лихвата върху главницата от 1418.08лв., за периода от 05.01.2021г. – 05.04.2022г. възлиза на 111.43лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Категорично се доказа по делото, че ответникът е собственик на топлофицирания имот в ***, ***, ***, което е видно както от неговата молба до ищеца за откриване на партида на негово име, така и от всички останали доказателства – договор за доброволна делба, отказ от учредено право на ползване на трето лице, доказателства за ипотекиране и заличаване на ипотека върху имота в периода 2005г.-2006г. Възражението, че върху имота е възникнала СИО при заплащането уравнение при делбата на съсобствени наследствени имоти, и че ответникът не едноличен собственик, се опровергава от посоченото в бракоразводното решение от 2003г., че страните не са придобили недвижими имоти в СИО. Понятието "потребител на топлинна енергия" е уредено в Закона за енергетиката, в който, съгласно чл.

153, ал. 1, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия; чл. 150 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С разпоредбата на чл. 156 от ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия. Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо, и с оглед представения нотариален акт, съдът приема, че ответникът е "потребител" по силата на 5 приложимата нормативна уредба и се явява потребител на топлонергия за битови нужди. Ирелевантна е липсата на договор, въпреки че в случая е налице волеизявление от ответника за откриване на партида – респективно на доставка на ТЕ в имота. Общите условия на топлофикационното дружество, представени от ищеца още в заповедното производство се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 от ЗЕ, влезли са в сила и няма данни да са оспорени от ответника. В случая е налице е колективна услуга, която се ползва от всички собственици в сграда-етажна собственост, като няма данни да са спазени изискванията за спиране на топлоподаването в сградата /чл. 153, ал.2 ЗЕ/, нито ЕС или сам ответника да са правили постъпки в тази насока. По делото са представени доказателства, неоспорени от ответника, че имотът е бил топлофициран, но СТЕ установява, че в случая се касае за абонатна станция, която се намира в друга сграда, но захранва сградата, в която се намира жилището на ответника и още една сграда. Касае се за наличие на презумирани от закона облигационни отношения между страните, в който смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК практика, имаща задължителен характер, обективирана в решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК, решение № 457/01.11.2012 г. по дело № 1460/2011 г. и др. По отношение на изпълнението на задължението на ищеца по облигационните отношения, по делото безспорно се доказа, че има изградена абонатна станция, захранваща сградата на ответника, налице е топлопреносна мрежа и поради това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът, като физическо лице - собственик на топлоснабден имот, е лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на клиент. Следва да се посочи по отношение на претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.