Решение № 3682 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3682 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100107614 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от В. А. К. против ЗАД „Армеец“ гр.София осъдителни искове по чл.432 КЗ за сумата 160 000лв., частично от 300 000лв.-обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата 10 225.73лв.обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2022г. до изплащането.

Твърденията са за настъпило на 12.04.2022г. на път II-62, км.54 при разклона за гр.Сепарева баня пътно-транспортно произшествие, причинено от виновното поведение на застрахования при ответника Б. Б. И., като водач на л.а. БМВ с ДК № ********, който в нарушение на правилата за движение блъснал управлявания от ищеца л.а. Пежо с ДК № ********. Като последица от произшествието ищецът получил травматични увреждания, във връзка с които претърпял неимуществени вреди, а във връзка с лечението направил разходи, съставляващи имуществени вреди в причинна връзка с произшествието.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване с твърдение ищецът да е допуснал нарушения на чл.20, ал.2 и чл.21, ал.1 ЗДв.П, като е управлявал автомобила с превишена и неъсобразена с пътните условия скорост, както и в нарушение на чл.137а ЗДв.П без поставен предпазен колан, като по този начин е допринесъл за настъпване на вредите. Счита претендирания размер на неимуществените вреди за прекомерен и несъответен на действително претърпените.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

По делото не е спорно сключена и действаща към деня на събитието застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. БМВ с ДК № ********, покриваща отговорността на 1 водача Б. И., страна по която е ответникът.

Не е спорен и фактът на настъпилото на 12.04.2022г. пътно-транспортно произшествие между управлявания от застрахования водач на л.а. БМВ и управлявания от ищеца л.а. Пежо с ДК № ********.

С влязло в сила Решение № 177/18.05.2023г. по АНД № 409/2023г. по описа на РС-Дупница, Б. Б. И. е признат за виновен в това, че на посочената дата на път II-62, км.54, м.169 при разклона за гр.Сепарева баня, при управление на л.а. БМВ ДК № ******** нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1, т.1 ЗДв.П, чл.16, ал.1, т.1 ЗДв.П, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДв.П и чл.37, ал.1 ЗДв.П, като при завиване наляво не пропуснал насрещно движещият се л.а. Пежо с ДК № ********, управляван от В. К., и по непредпазливост му причинил телесни повреди, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 НК. На основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност с наложено наказание глоба.

На основание чл.300 ГПК постановеното в наказателното производство решение по чл.78а НК, аналогично на присъдата, е задължително за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва по разрешените въпроси относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При зачитане решението на наказателния съд следва да се приеме, че застрахованият при ответника водач е осъществил фактическия състав на чл.45 ЗЗД, предпоставящо възникване отговорността за застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ за причинените вреди.

Наведеното от ответника възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД е неоснователно. В наказателното производство е било установено, а и видно от изслушаната по настоящото дело САТЕ произшествието е настъпило вследствие предприето от застрахования водач на разклона завиване на ляво с навлизане в лентата за насрещно движение в момент, когато по нея в близост се движил управлявания от ищеца л.а.Пежо с отнемане предимството му. Според заключението на вещото лице скоростта на последния е била в рамките на допустимата /до 70 км./ч./, а ударът за него е бил непредотвратим. Наред с това от показанията на св. Ц. Г. /очевидец/ се установява, че ищецът е бил с поставен обезопасителен колан.

Видно от представените писмени доказателства /медицински документи/ и заключението на вещо лице по СМЕ в резултат на произшествието ищецът получил фрактура на ацетабулума и изкълчване на дясна тазобедрена става и разкъсно-контузна рана в челната област на главата. Увреждането на тазобедрената става е довело до трайно затруднение движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни, а раната на главата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От същите и от показанията на разпитаните свидетели М. К.а и Р.А. се установява, че непосредствено след произшествието ищецът постъпил в МБАЛ „Св.Иван Рилски-2003“ гр.Дупница, където изкълчването на тазобедрената става наместено, но поради тежестта на фрактурата на 14.04.2022г. транспортиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ гр.София с извършена на 19.04.2022г. операция по поставяне на метална остеосинтеза. След изписването продължил лечението в домашни условия с прием на медикаменти. Първоначално бил на легло, след третия месец се придвижвал с патерици, а след шестия месец можел да натоварва десния крак с проведена рехабилитация. Поради продължаващи болки и ограничени движения в увредената става, на 25.04.2023г. бил извършен ЯМР с установени артрозни промени и асептична невроза на бедрената глава, поради което бил хоспитализиран в УМБАЛСМ „Пирогов“ 2 с извършена на 09.05.2023г. нова операция по ендопротезиране /смяна/ на дясната тазобедрена става. След нея отново последвал период на лечение с медикаменти и възстановяване с ползване на помощни средства и нова рехабилитация. Вещото лице по СМЕ сочи, че находките при резонансното изследване не се дължат на дегенеративни изменения, а имат травматичен характер, както и липсата на данни за усложнения след втората операция, но с ограничен обем движение в дясната тазобедрена става.

Поради счупването на ставата при ПТП с решения на ТЕЛК е освидетелстван за временна неработоспособност и за периода 14.04.2022г.-10.12.2022г. бил в болнични /спр.29-38/, а след претърпяната втора операция по смяна на тазобедрената става с решение на ТЕЛК освидетелстван на 50% трайно намалена работоспособност пожизнено /стр.114/.

Според показанията на разпитаните свидетели възстановяването на ищеца от фрактурата и наложилата се впоследствие смяна на тазобедрената става било продължително, трудно и съпроводено с много болки и страдания. За известен период бил напълно обездвижен на легло, после се придвижвал с помощни средства и това налагало активното му подпомагане в ежедневието. Преди катастрофата бил физически активен, занимавал се внуците си, често ходел на разходки и по планини, работил като шофьор към „Столичен автотранспорт“ гр.София, поддържал вилата си и отглеждал картофи, което се променило след това. В психично отношение станал изнервен, ограничил социалните си контакти, изпитвал отчаяние за състоянието, в което се намира и споделял, че се чувства непълноценен и в тежест на близките си.

Сочат, че и към момента не се е възстановил напълно, при ходене накуцвал, лесно се уморявал и не можел да стои прав или седнал дълго време.

Тези доказателства установяват по безспорен начин претърпени от ищеца неимуществени вреди, за които ответникът дължи заплащането на обезщетение. В причинна връзка с произшествието са както получените увреждания по разкъсноконтузна рана на главата и фрактура на дясната тазобедрена става, така и последващо настъпилото усложнение със смяната й по оперативен път. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази продължителността на лечебния и възстановителен период-над една година, съпроводен със значителни по интензитет болки и страдания, претърпени последователно две операции, труден и бавен възстановителен процес с невъзможност да се грижи за себе си и необходимост от чужда помощ. Към деня на произшествието ищецът е бил на 61г., работещ и физически активен с настъпила коренна промяна в поведението му, начина на живот и възможностите да полага труд, съответно да извършва дейностите, с които се е занимавал. Въпреки липсата на нови усложнения от втората операция съдът отчита наличието на трайни негативни последици, изразяващи се в спорадични болки и ограничен обем в движенията в областта на дясната тазобедрена става, лесна уморяемост и известни затруднения при придвижването, както и негативното отражение върху психиката му не само от самото произшествие, но и поради състоянието му след това.

По тези съображения съдът обоснова извод за съответен на претърпените болки и страдания и справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди от 90 000лв. /46 016.30 евро/, до който размер предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ се явява основателен и следва да се уважи.

Като доказателства по делото са приети фактури и фискални бонове /стр.40-54/, видно от които в периода 20.09.2022г.-15.05.2023г. ищецът е направил разходи за закупуване на медицински изделия, медикаменти и изследване с ЯМР в общ размер на 3

10 225.73лв. /5228.33 евро/. Разходите съвпадат с периода на лечение от уврежданията и са свързани с него, поради което съставляват имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от ответника.

В приложение на чл.429, ал.3 КЗ върху определените размери на обезщетението за неимуществени и имуществени вреди ответникът дължи заплащането на законна лихва от датата на предявяване застрахователната претенция 01.07.2022г. до изплащането.

По разноските:

На основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса и разноски в производството

Представляван е от адвокат безплатно при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адв.В. П.-САК адвокатско възнаграждение от 8659.26лв. /4427.41 евро/ съобразно уважената част от исковете.

Ответникът е направил разноски от 805лв. и е представляван от юрисконсулт, чието възнаграждение съдът определя на 150лв. или общо разноски от 955лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски от 417.81лв. /213.62 евро/ пропорционално на отхвърлената част.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса от 4009.02лв., както и платени от бюджетните средства на съда 250лв. за възнаграждение за вещо лице или общо сумата 4259.02лв. /2177.60 евро/.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Стефан Караджа № 2, да заплати на В. А. К., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********, сумата от 46 016.30 евро /90 000лв. / на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 12.04.2022г., и сумата 5228.33 евро /10 225.73лв./ на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.07.2022г. до изплащането, като

ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 160 000лв., частично от 300 000лв.

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК121076907, гр.София да заплати на адв. В. О. П.САК с адрес гр.София, ул.********, адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА от 4427.41 евро /8659.26лв./.

ОСЪЖДА В. А. К., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на ЗАД „Армеец“, ЕИК121076907, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 213.62 евро /417.81лв. /.

4

ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК121076907, гр.София, да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2177.60 евро /4259.02лв./.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

5