Решение № 1830 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1830 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена И.ова

Членове:

Златка Чолева

ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100508712 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20051591 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 61043/2019 г. на СРС, ГО, 124 състав са отхвърлени предявените от ЗК „У.“ АД срещу И. А. А. искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 188, 84 лв. – регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0300/16/403/500164 по описа на ЗАД „А.Б.“ АД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 23.10.2019 г. до окончателното изплащане, и сумата от 746, 62 лв. мораторна лихва за периода 13.06.2016 г. – 23.10.2019 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 лв. разноски по делото.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца „У.“ АД. Счита, че решението е неправилно, тъй като е необосновано. Излага съображения, че пред първата инстанция е поддържал, че съдържанието на алкохол в кръвта на водача към момента на химическата експертиза е занижено с оглед отдалечеността му спрямо момента на настъпване на самото ПТП. Счита за неправилен извода на съда, че не се установява водачът да е бил под въздействие на алкохол с концентрация над допустимата. В тази връзка поддържа, че по делото е представен протокол за ПТП, в който е посочено, че ответникът е бил с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, а именно – 0, 55 промила. Твърди, че с оглед релевантния момент, към който следва да се прецени бил ли е водачът под влияние на алкохол, ищецът е поискал съдебно-токсикологична експертиза, като искането му е оставено без уважение от страна на съда, без впоследствие да е обсъдено и обстоятелството в колко часа водачът се е явил за кръвно изследване. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира разноски.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника И. А. А., с който излага доводи за неоснователност на релевираните с жалбата оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.06.2016 г. в гр. София, ул. „История Славянобългарска“ и бул. „Рожен“, на надлез „Надежда“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел Комбо“ с рег. № РА **** ВТ, управляван от И. А. А., и л.а. „КИА Спортидж“ с рег. СВ **** ВВ, управляван от Б.Н.В., по вина на водача на л.а. „Опел Комбо“ – поради движение на последния с несъобразена скорост и след употреба на алкохол над допустимите норми. Твърди, че към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ищеца по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, както и че другият автомобил е бил застрахован при ЗАД „А.“ по силата на имуществена застраховка „Каско“, в изпълнение на която е изплатена сумата от 2 188, 84 лв., за която застрахователят по „Каско“-то е встъпил в правата на застрахования срещу ЗК „У.“ АД, който е изплатил сумата по регреса на 28.10.2016 г. Счита, че в негова полза е възникнало регресно вземане към виновния водач, управлявал автомобила под влиянието на алкохол над допустимата норма, за изплатената сума.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 188, 84 лв. главница и сумата от 746, 62 лв. мораторна лихва за периода 13.06.2016 г. – 23.10.2019 г.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника И.

А. А., с който оспорва исковете. Излага съображения, че от наличната химическа експертиза е видно, че концентрацията на алкохол е 0 промила. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Не се спори между страните, че на 13.06.2016 г. в гр. София, ул. „История Славянобългарска“ и бул. „Рожен“, на надлез „Надежда“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел Комбо“ с рег. № РА **** ВТ, управляван от И. А. А., и л.а. „КИА Спортидж“ с рег. СВ **** ВВ, управляван от Б.Н.В., по вина на водача на л.а. „Опел Комбо“ – поради движение на последния с несъобразена скорост.

Не се спори, че към датата на ПТП л.а. „КИА Спортидж“ с рег. СВ **** ВВ е бил застрахован при ЗАД „А.“ АД по силата на имуществена застраховка „Каско“, в изпълнение на която е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на изплатена сумата 2 188, 84 лв.

Не се спори, че към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ищеца ЗК „У.“ АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, както и че на 28.10.2016 г.ищецът е изплатил в полза на застрахователя по застраховката „Каско“ сумата 2 188, 84 лв., представляваща регресно вземане по щета № 0300/16/403/500164.

По делото е представен протокол за ПТП № 1615902 от 13.06.2016 г., от който е видно, че ПТП е настъпило около 19:15 часа, както и че водачът на л.а. „Опел Комбо“ с рег. № РА **** ВТ И. А. А. е бил тестван за алкохол.

2

Съставен е талон за медицинско изследване № 0023298 за извършена проверка за употреба за алкохол, показала положителен резултат 0,55 промила.

Протоколът е връчен на лицето в 22:30 часа на 13.06.2016 г., като същото е уведомено, че следва да се яви в МБАЛ „Св. Ана“ до 23:45 часа.

Представен е протокол за химическа експертиза № 678/14.06.2016 г., от който е видно, че материалът е изследван за етилов алкохол чрез газхроматографски метод, като в пробите кръв, взети от лицето И. А. А., не се доказва етилов алкохол.

Представен е АУАН № 543451/13.06.2016 г., съставен от служител на ОППСДВР Р.С.Л. на И. А. А., в който е посочено, че при направената проверка за алкохол с дрегер са били установени 0,55 промила. Представено е и наказателно постановление № 16-4332-009268/29.06.2016 г., съставено на И. А. А..

Представена е регресна покана изх. № 4368/23.11.2016 г. до И. А. А., доказателства за чието получаване от страна на ответника не са ангажирани.

Пред СРС е разпитан свидетелят Р.С.Л., който депозира показания, че е съставил процесния АУАН и че вписаният талон е бил такъв за медицинско изследване.

Пред въззивната инстанция по реда на чл.266, ал.3 ГПК е допусната СХТЕ, изготвена от вещото лице М., чието заключение съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено и от което се установява, че определената концентрация на алкохол в кръвта на водача – 0,55 промила чрез изследване на издишвания въздух се отнася към момента на проверката - 21:38 часа на 13.06.2016 г.

Определената концентрация на алкохол в кръвта – 0 промила чрез химическо изследване на проба кръв се отнася към момента на медицинското изследване, респ. вземането на проба кръв – 23:35 часа на 13.06.2016 г. Отчитайки изминалото време от изследването с техническо средство до вземането на кръвната проба и корекцията на резултата от техническото средство с коефициент на елиминация, следва, че към момента на медицинското изследване концентрацията на алкохол в кръвната проба ще намалее и ще попадне в интервала 0,06 – 0,36 промила, с оглед на което може да се очаква към момента на вземане на кръвната проба за химическо изследване да не се детектира аналитично значимо количество алкохол в кръвта, надвишаващо 0,1 промила. Вещото лице е посочило, че в конкретния случай времето от 1 час и 57 минути от проверката до вземането на кръвната проба попада във времевия интервал, изчислен по формула, което потвърждава вероятността за намаляване на концентрацията на алкохол в кръвта на лицето под аналитично значима стойност, приравнена към 0 промила, във времето между двете изследвания. Ретроспективната корекция на концентрацията на етанол в кръв към момента на деянието при използване на среден елиминационен коефициент показва, че към момента на ПТП – около 19:45 часа на 13.06.2016 г. концентрацията на алкохол в кръвта на водача се приема за около 0,8 промила. Тя би се достигнала при прием и пълна абсорбация на около 1034 мл бира от мъж с телесно тегло 75 кг, 30-90 мин преди произшествието.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

3

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.500, ал.1, т.1 КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 и 2 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

В случая между страните не се спори, че на 13.06.2016 г. в гр. София, ул.

„История Славянобългарска“ и бул. „Рожен“, на надлез „Надежда“ е настъпило ПТП с участието на л.а. „Опел Комбо“ с рег. № РА **** ВТ, управляван от И. А. А., и л.а.

„КИА Спортидж“ с рег. СВ **** ВВ, управляван от Б.Н.В., по вина на водача на л.а.

„Опел Комбо“ – поради движение на последния с несъобразена скорост; че към датата на ПТП л.а. „КИА Спортидж“ с рег. СВ **** ВВ е бил застрахован при ЗАД „А.“ АД по силата на имуществена застраховка „Каско“, в изпълнение на която е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на изплатена сумата 2 188, 84 лв.; че към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ищеца ЗК „У.“ АД по силата на застраховка „Гражданска отговорност“, както и че на 28.10.2016 г. ищецът е изплатил в полза на застрахователя по застраховката „Каско“ сумата 2 188, 84 лв., представляваща регресно вземане.

Спорен по делото е въпросът налице ли е основание за възникване на регресно вземане на ищеца към водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при него и в частност – обстоятелството дали при настъпване на произшествието ответникът е управлявал л.а. „Опел Комбо“ под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.

Съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП в редакцията му изм. ДВ, бр. 13 от 16.02.2016 г., в сила от 15.04.2016 г., действала към датата на произшествието (13.06.2016 г.), на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Посоченото ограничение е въведено с оглед факта, че употребата на алкохол може да повлияе върху психо-физиологичното състояние на водача, вследствие на което той да не е пригоден да управлява безопасно превозното средство. Забраната обаче е за шофиране не след употреба, а под въздействието на алкохол. Следователно, забранена е употребата не на каквото и да било количество алкохол, а само на такова, което води до повишаване на концентрацията в кръвта до ниво, оказващо въздействие върху психиката, физиологията и моториката на водача. Това ниво медицинската наука е определила на 0,5 промила, като едва при достигането на тази степен на насищане се 4 проявява ефектът на алкохола и се компрометира способността на водача да управлява правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни признаци на опИ.е.