Решение № 480 от 11.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Плевен, 08.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20244400500665 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №174 от 01.08.2024г., постановено по гр.дело №56/2024г. по описа на РС-Левски състав на същия съд е отхвърлил предявените от Р. П. Ц., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА към

Министерство на правосъдието гр. София за заплащане на извънреден труд за първото тримесечие на 2023 г. в размер на 600 лв. и за заплащане на сумата от 240 лв. за положен извънреден труд при конвоиране и охраняване на лишени от свобода в болнични заведения в гр. Плевен на 09.07.2021 г. от 20:00 часа до 08:00 часа, на 25.01.2022 г. от 08:00 часа до 20:00 часа, на 10.03.2022 г. от 08:00 часа до 20:00 часа, на 04.07.2022 г. от 20:00 часа до 08:00 часа, на 05.05.2023 г. от 08:00 часа до 20:00 часа, на 14.05.2023 г. от 08:00 часа до 20:00 часа и на 08.07.2022 г. от 08:00 часа до 20:00 часа, като неоснователни и недоказани.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила въззивна жалба от Р. П. Ц. чрез процесуалния му представител адв. Т. М. от АК-Плевен.

Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че не са налице суми, които се дължат на работника за извънреден труд. Излага твърдения, че първоинстанционният съд не е обсъдил приложения по делото протокол за положен труд от държавни служители, работещи в наряд в четвърто отделение за периода 01.01.2023г. – 31.03.2024г., както и депозираните свидетелски показания. Счита, че съдът неправилно се е позовал на приетото заключение по назначената съдебно-икономическа експертиза. Твърди, че ищецът е 1 извършвал дейност по конвоиране и охрана при транспортиране на лишени от свобода до лечебни заведения, поради което на същия се дължи допълнително възнаграждение за отиване и връщане. В заключение моли съдът да отмени така постановеното съдебно решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК възиваемата страна депозира писмен отговор. Излага твърдения, че депозираната въззивна жалба е неоснователна. Прави искане съдът да потвърди първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивникът се явява и се представлява от адв. М. от АК-Плевен, която поддържа въззивната жалба. Моли присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от юрк Б., която поддържа отговора на въззивната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично

ОСНОВАТЕЛНА.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е неправилно, поради следните съображения:

За разглеждане пред Районен съд – Левски е предявен осъдителен иск по чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, с който ищецът иска от ответника да му заплати неначисленото и неизплатено трудово възнаграждение в размер на 600 лв., включващи 360 лв. за положен извънреден труд през първото тримесечие на 2023 г. и сумата от 240 лв. за положен извънреден труд при конвоиране и охраняване на лишени от свобода през 2021, 2022 и 2023 г.

Спорните въпроси са относно това дали положеният на 08.02.2023г. и на 05.03.2023г. труд е извънреден и ако е следва ли същият да се изчислява в текущия период на съответното тримесечие за 2023г., както и дали на ищеца са дължими допълнителни суми за отиване и връщане до лечебното заведение, в което е полагал извънреден труд.

За да постанови обжалваното решение, Районен съд – Левски е изложил подробни съображения, след извършен внимателен анализ на приложените по делото доказателства. Първоинстанционният съд е приел, че от заключението на вещото лице е, че ищеца за първото тримесечие на 2023 г. е отработил общо 426 часа при норма 428 часа, т.е. същият е отработил с 2 часа по-малко от нормата и не са налице часове за компенсиране с възнаграждение. Според първоинстанционния съд вещото лице е установило, че ищеца е положил труд на 08.02.2023 г. и на 05.03.2023 г. съгласно заповеди А-399 от 08.02.2023 г. и А678 от 05.03.2023 г., но с оглед начина на изчисляване на положения труд – сумарно за тримесечие е приело, че ищецът не е отработил нормата от 428 часа, като не му достигат 2 часа и е приело, че няма суми, които да му се дължат за извънреден труд.

2

По отношение претендираното допълнително заплащане на още по 2 часа труд за конкретно посочени дати в исковата молба за периода от 2021 г. до 2023 г., първоинстанционният съд е приел, че видно от представените по делото копия от заповеди на Началника на Затвора Белене – л. 39-43 действително на ищеца е възложена охраната на лишени от свобода, настанени на болнично лечение в гр. Плевен, като в същите заповеди е посочено, че следва да поеме поста от 20.00 часа до 08.00 часа, респективно от 08.00 часа до 20.00 часа, посочено е кой е водач на автомобила, с който е осигурен служебен транспорт на служителя от Затвора, но със същите заповеди не са възложени дейности по охрана на водача на автомобила за времето на пътуване, което пътуване е очевидно извън посоченото време за поемане на поста в болницата. Рс-Левски е изградил мотивите си, позоваавайки се на т. 16 б.к от завереното копие от Заповед № ЧН-05-283 от 17.08.2021 г. на Министъра на правосъдието, в което е пояснено, че отработеното време включва „времето за командироване след проведен инструктаж, когато в заповедта за командироване е разпоредено по време на пътуването да бъде изпълнявана задача, свързана с някоя от дейностите по чл.

291 т.2 от ППЗИНЗС. Според първоинстанционния съд видно от представените заповеди е, че Ц. не е осъществявал дейност по конвоиране на затворници от и до лечебните заведения, а е осъществявал охрана на пост в съответната болница. Поради което съдът е приел, че предявените от Р. П. Ц. искове са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Така постановеното съдебно решение е частично неправилно, поради следните съображения:

Съдът споделя извода на първоинстанционния съд относно неоснователност на иска чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на извънреден труд за първото тримесечие на 2023 г. в размер на 360лв., като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РСЛевски в тази част. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която настоящият съдебен състав кредитира в цялост, тъй като същата е изготвена от компетентно вещо лице, в чиито знания и опит съдът няма основание да се съмнява, като не са налице основания същата да бъде изключена от доказателствената съвкупност, каквито са възраженията на въззивника в спора. Заключението е съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съгласно приетото като компетентно изготвено заключение на вещото лице за първото тримесечие на 2023г. ищецът е следвало да отработи норма от 428 часа, като реално е отработило 426 часа.

Неоснователни са възраженията, направени във въззивната жалба и доразвити в етапа на съдебните прения от процесуалния представител на въззивника, че съдът е игнорирал представеното по делото заверено копие от Протокол за положен труд от държавни служители, работещи в наряд в четвърто отделение а периода 01.01.2023г. до 31.03.2023г. рег.№И33402 от 07.04.2023г., където в графа 7 „отработени часове извън установеното работно време“ е посочено, че ищецът има общо 18 часа извънреден труд, а е дал вяра само и единствено на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Съгласно 3 обстоятелствената част на заключението вещото лице е взело предвид всички представени по делото доказателства и материали, от които част е и горепосоченият протокол, като на база на тях е изготвило експертното си заключение. Продължителността на нормативно установеното служебно работно време е изчислена и посочена от вещото лице в изготвеното заключение за всяко тримесечие, отчитайки неотработения по вина на работника работен ден на 12.03.2023г. В този смисъл правилно РС-Левски е отхвърлил иска по чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за заплащане на извънреден труд за първото тримесечие на 2023 г. в размер на 360лв.

По отношение на иска за заплащане на сумата от 240 лв. за положен извънреден труд при конвоиране и охраняване на лишени от свобода в болнични заведения в гр. Плевен на 09.07.2021 г. от 20:00 часа до 08:00 часа, на 25.01.2022 г. от 08:00 часа до 20:00 часа, на 10.03.2022 г. от 08:00 часа до 20:00 часа, на 04.07.2022 г. от 20:00 часа до 08:00 часа, на 05.05.2023 г. от 08:00 часа до 20:00 часа, на 14.05.2023 г. от 08:00 часа до 20:00 часа и на 08.07.2022 г. от 08:00 часа до 20:00 часа настоящият съдебен състав счита същият за основателен, поради следните съображения:

По делото се установи, че отделно от работната смяна, ищецът се е намирал на работното си място още поне по два часа във връзка с транспортирането до и от съответното лечебно заведение, където е бил командирован, видно от депозираните свидетелски показания на свидетелите П.Н., Й.П. И А.Г.. Това време притежава характеристики на работно време, доколкото служителят се е намирал на разположение на работодателя. В областта на работното време съществува и нормативен акт на Европейския съюз /ЕС/ - Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, приложима във всички области на дейност в частната и публичната сфера с изключение на транспорта. Съгласно чл. 2 от директивата работно време е всеки период, през който работникът или служителят или работи, или е на разположение на работодателя и изпълнява своите задължения. Въпросът дали при дежурства или други случаи, когато работникът или служителят е на разположение на работодателя, без да полага фактически труд през цялото време, трябва да се считат изцяло за работно време е бил предмет на разглеждане от СЕС по отправени преюдициални запитвания. Според даденото от СЕС тълкуване разграничителният критерий е дали по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на място, определено от работодателя. Когато работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя, какъвто е и процесният случай, то цялото дежурство се счита за работно време (решение от 03.10.2000г. по дело С303/98 Sindicato de Mеdicos de Asistencia Publica (Simap) срещу Conselleria de Sanidad y Consumo de la Generalidad Valenciana).

Съгласно практиката на Съда на ЕС, когато е невъзможно националната правна уредба да бъде тълкувана и приложена по начин, съответстващ на изискванията на правото на Съюза, националните юрисдикции и административните органи имат задължението да приложат правото на Съюза в неговата цялост и да защитят правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост оставят без приложение разпоредбите от вътрешното право, които са в противоречие с него (вж. в този смисъл Решение от 22 юни 1989 г. по дело Costanzo, 103/88, Recueil, стр. 1839, 4 точка 33, Решение от 11 януари 2007 г. по дело ITC, C‑208/05, Решение по дело Fuß). В този смисъл първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбите в т.16, б.“к“ Заповед № ЧН-05-283 от 17.08.2021 г. на Министъра на правосъдието. Тези разпоредби, обаче, противоречат на европейски институти на правото, а именно - преюдициални заключения на Съда на Европейския съюз по тълкуването на Директива 93/104 относно някои аспекти на организацията на работното време и Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на организацията на работното време. Преюдициалните заключения на СЕС са правнообвързващи за всички национални юрисдикции, вкл. и за тези, които не са отправили преюдициално запитване, като същите намират приложение и към настоящия случай.

Разпечатката съдържа 34 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8b7d928-90c4-4116-b8f9-ab556029c65d