Решение № 256 от 17.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 256 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Кюртова при участието на секретаря Боряна Костанева като разгледа докладваното от Росица Кюртова Търговско дело №

20255300900316 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.430 ТЗ.

Ищецът “БАНКА ДСК”АД, ЕИК 121830616, седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Московска” №19, представлявано от Д. Н. Н. - И. и Б. Ф. С., твърди, че на 18.10.2017 г. е сключил договор за кредит за оборотни средства с кредитополучател „ВИБИ ТРАНС 08“ЕООД, ЕИК 201986441, и солидарни длъжници – двамата ответници, за сумата 82 000 лв. с първоначален срок за ползване до 18.10.2018 г. като револвираща кредитна линия. След изтичане на срока за ползване кредитът се погасява за срок от 24 месеца по погасителен план. Уговорена е възнаградителна лихва, формирана от едномесечен SOFIBOR плюс надбавка в размер 4,60 процентни пункта, като размерът на годишната лихва не може да бъде по-нисък от 4,57 %. Олихвяването на кредита и изплащането на лихвата се извършва ежемесечно на 10-то число. Твърди, че е предоставил на кредитополучателя уговорената сума от 82 000 лв., като кредитът е редовно погасяван до 10.03.2019 г. След това са дължими девет погасителни вноски за главница, всяка в размер 3 416,59 лв., с падеж, настъпил в периода от 10.02.2020 г. и 10.10.2020 г., както и остатък от вноската с падеж 10.01.2020 г. в размер 655,59 лв. Крайният падеж е настъпил на 18.10.2020 г., като общият размер на неплатената главница е 31 405,54 лв. За периода от 19.10.2020 г. до 15.10.2021 г. е дължимо и мораторно обезщетение в размер 1 570,27 лв. За вземанията си, в т.ч. за законната лихва върху главницата от датата на заявлението – 18.10.2021 г., до окончателното плащане, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу кредитополучателя и ответниците, издадена по ч.гр.д.№16355/2021 г. на РС Пловдив, срещу която ответниците са възразили в срок, ето защо е формулирано искане за установяване на горните вземания в отношенията между страните, като се иска да бъде установена солидарна отговорност на 1 ответниците. Претендират се деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, в т.ч. разноските за заповедното производство.

Ответниците Г. Б. Б., ЕГН **********, и против Ю. С. Б., ЕГН **********, двамата от гр.****, оспорват исковете. Възразяват, че в заповедта за изпълнение липсва задължителен реквизит – банкова сметка, по която да се платят претендираните суми, поради което заповедта е невалидна. На следващо място се възразява, че срещу ответницата Г. Б. в качеството й на едноличен търговец е открито производство по несъстоятелност, а с решение от 09.11.2022 г. по т.д.№283/2021 г. същият търговец е заличен от търговския регистър. Вземането на ищеца не е било предявено в производството по несъстоятелност, поради което е погасено на основание чл.739, ал.1 ТЗ. Излагат се подробни съображения в тази насока, свързани с приложението на ТР №2/13.07.2020 г. на ВКС, ОСГТК. На следващо място се излагат възражения, че вземанията са погасени чрез плащане по гаранционно споразумение с Европейския инвестиционен фонд. В тази връзка се възразява, че клаузата на т.2.2 от процесния договор, предвиждаща, че плащането от ЕИФ на гаранция не освобождава кредитополучателя от изплащане на всички дължими суми по договора, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Развиват се подробни съображения относно понятието „добри нрави“ по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД и защо визираната клауза ги нарушава. Възразява се, че въпросната клауза е нищожна и тъй като е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Възразява се още, че дългът е изцяло погасен чрез плащания от главния длъжник – кредитополучател и от ответниците, в т.ч. плащания, извършени в хода на принудителното изпълнение. По изложените съображения ответниците претендират за отхвърляне на исковите претенции. Претендират и разноски.

В допълнителната искова молба ищецът изтъква, че плащанията по кредита са взети предвид и съобразени при формиране на претенцията. По повод възраженията за липсваща банкова сметка в заповедта за изпълнение, изтъква, че такава е посочена в поканата за доброволно изпълнение, получена от ответниците. Във връзка с възраженията за нарушена потребителска защита поддържа, че договорът не е потребителски, съответно кредитът е корпоративен. Възразява, че плащанията в изпълнителния процес не следва да се взимат предвид, като в тази връзка цитира ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК.

В допълнителния отговор се поддържат всички направени от ответниците с отговора на исковата молба възражения.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№16335 по описа за 2021 г. на РС Пловдив, ХХI гр.с., в полза на ищеца, по повод подадено от него на 18.10.2021 г. заявление, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми срещу ответниците в качеството им на солидарни длъжници (главен длъжник „ВИБИ ТРАНС 08“ЕООД, ЕИК 201986441). В срока по чл.414 ГПК ответниците са възразили срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

2

Установява се от приетия по делото договор (на л.7), че на 18.10.2017 г. между ищцовото дружество, от една страна като кредитор, а от друга – „ВИБИ ТРАНС 08“ЕООД, ЕИК 201986441, като кредитополучател, и ответниците – като съдлъжници, е сключен договор за кредит за оборотни средства в размер 82 000 лв. Уговорено е, че кредитът се предоставя като револвираща кредитна линия с погасителен план, неразделна част от договора. В т.2.2 от договора е уговорено, че вземанията на кредитора са частично и условно гарантирани от Европейски инвестиционен фонд по програма Инициатива за МСП 20142020 г., чрез включването им в гарантиран портфейл от кредити при условията на сключено на 19.12.2016 г. гаранционно споразумение между кредитора и горния фонд. Уговорено е, че плащането от Европейския инвестиционен фонд на сума по гаранцията не освобождава кредитополучателя от изплащане на всички дължими суми по договора за кредит. Посочено е, че, за да се считат включени в гарантирания портфейл, кредитите и кредитополучателите трябва да отговарят на критерии за допустимост, посочени в приложение, съставляващо неразделна част от договора. Уговорено е в т.3 от договора, че кредитът се предоставя за максимален общ срок от 48 месеца, или до 18.10.2021 г. Според раздел ІІІ кредитът се погасява чрез осигуряване на средства по разплащателна сметка на кредитополучателя, посочена конкретно в т.8. Съгласно т.21, б.г) от договора от датата на предявяване на молба за събиране на вземането по съдебен ред кредитополучателят дължи законна лихва върху размера на неиздължената част от кредита до окончателното му погасяване. Съгласно т.24.2 кредитополучателят и съдлъжниците са солидарно отговорни пред кредитора, като всеки от тях отговаря за погасяване на цялото задължение в пълен размер. Съгласно т.24.3 съдлъжниците отговарят с цялото си имущество солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на неговите задължения по договора за кредит.

Неразделна част от горния договор е погасителен план на л.13, според който кредитът от 82 000 лв. се усвоява през м.11.2017 г. В срок до м.10.2018 г. се заплащат лихви, а главницата започва да се погасява от м.11.2018 г. чрез погасителни вноски в размер 3 416,67 лв. за главница и намаляваща лихва. Според погасителния план крайният срок за връщане на кредита е до м.октомври 2020 г. Визирана е в плана падежна дата 10-то число на всеки месец.

Установява се, че по молба на настоящия ищец въз основа на издадения му по ч.гр.д.

№16335/2021 г. на РС Пловдив изпълнителен лист е образувано изп.дело №826/2021 г. на ЧСИ Петя Николова (л.17). Установява се, че ответниците са длъжници по друго изп.дело на същия ЧСИ с №1294/2023 г., по което настоящият ищец е присъединен взискател въз основа на удостоверение, издадено по изп.д.№826/20212 г. По изп.д.№1294/2023 г. са извършени разпределения на суми от получени плащания на 24.01.2024 г. и на 22.08.2024 г. От съставените протоколи за разпределение, приложени като писмени доказателства по делото, става ясно, че разпределените суми са постъпили от длъжниците Г. Б. и Ю. Б..

Установява се, че с решение от 28.10.2021 г. на Пловдивския окръжен съд по т.д.

№283/2021 г. е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение ЕТ„Г. Б.“, ЕИК 200781370, гр.Пловдив, последният търговец 3 е обявен в несъстоятелност и е постановено спиране на производството по несъстоятелност.

С решение от 09.11.2022 г. е постановено заличаване на ЕТ„Г. Б.“, след прекратяване на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.4 ТЗ. Решението е влязло в сила на 18.11.2022 г. Видно от партидата на търговеца, вписванията за последния са заличени на 25.11.2022 г. От обявените по партидата документи става ясно, че горният едноличен търговец е регистриран от ответницата Г. Б. Б., ЕГН **********.

Прието е заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението банката е предоставила, а кредитополучателят по процесния договор за кредит е получил сумата 81 819,76 лв., съответно на 24.10.2017 г. е получил сумата 59 332,99 лв., а на 30.10.2017 г. е получил сумата 22 486,77 лв. Кредитът е редовно погасяван до м.март 2019 г., включително. След този момент са извършвани плащания, но със закъснение и/или в непълен размер (таблица 4.1 към заключението). Изплатени са общо 61 157,76 лв. към датата на заявлението по чл.417 ГПК, съответно към този момент са дължими главница в размер 31 405,54 лв. и законна лихва за забава за периода от 19.10.2020 г. до 15.10.2021 г. в размер 1 570,27 лв. Не са постъпвали плащания по гаранционното споразумение между ЕИФ и банката. Към датата на подаване на исковата молба в съда главницата е изцяло погасена, погасена е и законната лихва в горния размер. Погасяването е настъпило в резултат от получени суми по изп.дело на ЧСИ Петя Николова – цитирани са споменатите по-горе разпределения от 24.01.2024 г. и 22.08.2024 г. Остава непогасена възнаградителна лихва в размер 1 565,63 евро (3 062,11 лв.)

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжниците в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.

Възражението за нищожност на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК поради липса на реквизит съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.412, т.7 ГПК заповедта за изпълнение съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг начин за плащане. В конкретната заповед този реквизит липсва, но отсъствието му не води до визирания в отговора на искова молба порок, тъй като, на първо място, реквизитът не е съществен и касае изпълнението на заповедта, липсата му не опорочава волята на органа, издал акта, да бъде присъдена определена парична сума в полза на определено лице и в тежест на друго такова. На следващо място, в процесния договор е посочена банкова сметка, по която да се извършват плащанията, а ответниците са страна по договора, следователно за тях не е налице обективна невъзможност да изпълнят задълженията по заповедта.

От доказателствата по делото се установява, че между ищеца и ответниците е възникнало правоотношение по договор за банков кредит по смисъла на чл.430 ТЗ, по силата на който ищецът е предоставил на трето за спора лице, в качеството му на кредитополучател, сумата 82 000 лв. при договорени условия и срок, която последният са е задължил да върне по установения между страните начин – чрез месечни погасителни 4 вноски, описани подробно в приложения погасителен план. Ответниците са съдлъжници по договора за кредит, встъпили в задълженията по договора по реда на чл.101 ЗЗД – чрез писмено съглашение с длъжника и кредитора. Според посочената разпоредба същите отговарят към кредитора като солидарни длъжници, съответно съгласно чл.122, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е било от солидарните длъжници.