Решение № 1141 от 16.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. Бургас, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20232120203862 по описа за 2023 година

Производството е по реда чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на „А.**“ ЕООД, ЕИК *********, против Наказателно постановление № 721916-F721575/28.08.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“ – ЦУ НАПБургас, с което за нарушение на чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ (Наредбата), вр. чл.27, ал.1, т.4 от Наредбата и чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, изр. последно във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление, като се излагат доводи за неговата незаконосъобразност. Счита се, че нарушението представлява маловажен случай.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовани, се явява Г.Е., управител на дружеството и надлежно упълномощен представител адв. С.Й. от БАК. Моли за отмяна на НП поради маловажност на нарушението. Претендират се разноски.

За Административнонаказващия орган-Началник отдел „Оперативни дейности“Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в РД ,,Фискален контрол“, редовно призовани, се явява юк.Ч., която моли за потвърждаване на НП. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН - видно от разписката (л.8) - НП е връчено на представител жалбоподателя на 30.08.2023 г., а жалбата е депозирана на 13.09.2023 г. ( видно от пощенското клеймо (л.32) Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния 1 контрол намира за установено следното:

На 12.08.2023г. в 16:15 часа, във връзка с възложена резолюция, е извършена проверка от служители на НАП, сред които бил и свидетелят Н. С. - инспектор по приходите в ЦУ на НАП, на търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС -БИСТРО ***************, находящ се в: гр. ******************, стопанисван от дружеството жалбоподател.

Търговският обект бил сезонен и имал капацитет от 120/сто и двадесет/ места на закрито, съгласно представено удостоверение за категоризация. В издаден КЛЕН и копие на фискален касов бон № 0025047/ 16.06.2023г. за покупка на клиент, чрез наличното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство модел DATECS DPI50 с ИН на ФУ DT555064 и ИН на ФП 02846127, било установено че, дружеството е регистрирало и отчело продажбата на „телешки кюфтета" в данъчна група „В"- горива, продажбата на които се облагат с 20% данък върху добавената стойност. Съгласно чл. 27, ал.1 от Наредба №Н18/13.12.2006 г., на МФ лицата по чл. 3 с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл.28, са длъжни да регистрират всяка стока и услуга по данъчни групи според вида на продажбите, в случая в данъчна група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

За извършената проверка и констатациите от нея св. С. съставил Протокол за извършена проверка Серия АА и бланков № № 0156295/ 12.08.2023г. Протоколът бил разписан без възражения. Допълнително били представени и обяснения от св. Яна Ванева, управител на търговския обект.

На жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/2006 на МФ и чл. 118, ал.1 от ЗДДС. При съставянето на акта представляващият дружеството е получил препис, като не били вписани възражения. В срока по чл. 44, ал.14 от ЗАНН, също не били депозирани такива.

АНО, сезиран с преписката изцяло възприел изложените в акта факти, поради което издал обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство. Съдът напълно кредитира показанията на св. С. и св. В., които намира за логични, последователни и напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 30-31 - Заповед № ЗЦУ - 1148/25.08.2020 г.), в срока по чл. 34 от ЗАНН, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава.

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл. 27, ал. 1 на същата Наредба, лицата по чл. 3, с 2 изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са длъжни да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: 1. група "А" – за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; 2. група "Б" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; 3. група "В" – за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива; 4. група "Г" – за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност.

Съгласно § 15д, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от закона, която е 9 %, се прилага до 31 декември 2023 г. за доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи.

В случая, дружеството жалбоподател е извършвало по занятие ресторантьорски услуги- бистро за обществено хранене. Същото има фискален апарат, чрез който инкасира продажбите, които извършва при предоставянето на стоките и услугите. Установено е, че регистрираната продажба във ФУ е отразена в група "В", вместо в група "Г", като дружеството не извършва продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива, подлежащи на облагане с 20 % ДДС, поради което не е следвало да бъдат отразени в група "В", а в група "Г".

С това от обективна страна, действително дружеството е допуснало нарушение по чл.

27, ал. 1, т. 4 вр. ал. 2 от "Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, но съдът счита, че настоящият случай следва да се квалифицира като маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Макар формално да е осъществен съставът на нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., това не е довело до ощетяване на фиска, доколкото стоката/услугата в случая е била обложена с значително повисок размер на дължимия данък. Реално ощетяване на фиска не е било настъпило, а точно обратното. Установи се безспорно се, че се касае за единичен случай на маркирането на продажбата на ,,телешки кюфтета“ в данъчна група ,, В“, което е било забелязано веднага от служители при извеждане на дневен отчет. Няма данни да е имало маркиране на същите или други продукти в групата за горива. В същото време приходната администрация по никакъв начин не е била затруднена в хода на проверката да установи характера на процесното плащане, поради което и не са настъпили каквито и да е неблагоприятни последици от допуснатото нарушение.

На лице са и редица смекчаващи административната отговорност обстоятелства, очертаващи обществената опасност на самото нарушение и нарушител като незначителни.

На първо място, това нарушение се явява първо за дружеството жалбоподател, от което следва извода, че дружеството поначало стриктно изпълнява законовите си данъчни задължения. Също така дружеството – жалбоподател е съдействало изцяло на приходната администрация, като е представило всички относими към случая документи. На последно място, освен маркирането на стоката в различна група всички останали изисквания по чл.

3

27, ал.1 и ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., са били изпълнени и не са били констатирани други такива нарушения.

Поради изложеното съдът счита, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като и минимално предвидения в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС размер на административното наказание имуществена санкция от 500 лв., се явява несъответен на незначителната обществена опасност на деянието и на извършителя. В тази връзка атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съдът намира, че по този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани, така както визира разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

На основание чл. 63д ЗАНН съдът дължи произнасяне по разноските. В случая право на разноски, предвид отмяната на НП, има жалбоподателят, който претендира разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 , т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е в размер на 400 лева, като в случая се претендира под минималния размер и делото не се отличава от фактическа и правна сложност, приключи в рамките на едно съдебно заседание, поради което и в полза на жалбоподателя следва да се присъди исканото възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 721916-F721575/28.08.2023г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, Дирекция ,,Оперативни дейности“ в ГД ,,Фискален контрол“, с което на „А.**“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.27, ал.2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл.27, ал.1, т.4 от Наредба Н-18/2006 на МФ, и чл. 118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, изр. последно във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС му е наложена ,,имуществена санкция“ в размер на 500 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН „А.**“ ЕООД, ЕИК *********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.