Решение № 74 от 18.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Д. Калчева като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235000600107 по описа за 2023 година Производство по Глава 21 НПК.

С присъда № 24/ 05.04.2022г., постановена по НОХД № 1880/2022г. по описа на Окръжен съд- Пловдив подсъдимите подсъдимата М. В. Т. е била призната за виновна в това, че в периода м. април 2012 г. – 28.03.2013 г. в гр.

П., при условията на продължавано престъпление и при условията на посредствено извършителство – чрез Ц.Б.С., е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения за „И.” ЕООД в особено големи размери – 32 991,82 лв., представляващи дължими

ДДС и корпоративен данък, като при водене на счетоводството и при упражняване на стопанската дейност е съставила и използвала документи с невярно съдържание - отчетни регистри - дневници за покупките на „И.” ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.3, вр. ал.1 от ППЗДДС, в които е отразила данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, потвърдила е неистина в подадени декларации, които се изискват по силата на ЗДДС и правилника за приложението му и по силата на ЗКПО - (чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС и чл. 92 от ЗКПО) пред ТД – НАП П., и е приспаднала неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК е била 1 осъдена на три години лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното на подс. М. В. Т. наказание с изпитателен срок от пет години, считано от влизането на присъдата в сила.

С присъдата подсъдимата М. В. Т. е била осъдена да заплати на гражданския ищец М., представляван от юрисконсулт при ТД на НАП-П. сумата от 32 991.82 лв. /тридесет и две хиляди деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.3, вр. ал.1,т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК , ведно със законната лихва, считано от датата на увреждане до окончателното й изплащане.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.

Недоволна от присъдата е останала подс.М. В. Т., поради което я е обжалвала в срок чрез защитника си адв.Т. Т. със съображения, че е явно несправедлива, постановена при нарушение на закона и при допуснати съществени процесуални нарушения, както и за несъставомерност на деянието от субективна страна, поради което моли да се отмени и делото се върне за ново първоинстанционно разглеждане.

Според представителя на Апелативна прокуратура- Пловдив жалбата е неоснователна, а присъдата правилна и законосъобразна, поради което предлага да се потвърди.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.319 ал.1 НПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Въз основа на събраните и проверени по делото доказателствени материали може да се приеме за установена по несъмнен начин следната фактическа обстановка: Подс. Т. и съпругът й Й.Т. се занимавали с дейност по отглеждане и угояване на птици – гушене на патици в с. М., обл.С..

Първоначално в периода 2010-2012г., тази дейност била развивана от подсъдимата чрез фирма „И.“ ЕООД. След като това дружество задлъжняло към бюджета, на 06.02.2012 г., било регистрирано дружество „И.“ ЕООД със седалище гр.Р., обл.П.. Към датата на регистрация, като едноличен собственик на капитала и управител на „И.“ ЕООД бил вписан съпругът на подс. Т. –Й.Т.. Целта на регистрацията на това дружество била то да се използва за продължаване на дейността гушене на патета. На същата дата била извършена и регистрация на дружеството с ЕИК по БУЛСТАТ *******.

Скоро след регистрацията на дружеството, подс. Т. помолила дъщеря си – св.

И.П., която живеела извън страната, но в този момент била в България, да стане едноличен собственик и управител на капитала на новорегистрираното дружество. Св. П. / към момента на прехвърлянето с фамилия Т. / се 2 съгласила и на 29.02.2012 г. било вписано прехвърляне на всички дружествени дялове от Й.Т. на св. П.. Формално дружеството се управлявало и представлявало от собственика на капитала – св. П.. Съвсем скоро след вписване на обстоятелствата по промяна на собствеността и управлението на дружеството, на 19.03.2012 г., св.П. упълномощила майка си – подс.Т. да извършва всякакви правни и фактически действия от името на дружеството и да го представлява пред всички лица, организации и учреждения /л. 91-93 от т.І на ДП/. След като издала това пълномощно, св.П. напуснала страната и нямала каквото и да било отношение към извършваната от майка й – подс. Т., чрез „И.“ЕООД търговска дейност, т.е. фактически управител на дружеството била подсъдимата Т.. Веднага след започване на дейността му, на 14.03.2012 г., „И.”ЕООД било регистрирано и по ЗДДС по желание на подс. Т., въпреки че нямало оборот за задължителна данъчна регистрация.

Регистрацията на дружеството по ЗДДС изисквала воденето на отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124, ал.1 от ЗДДС и чл. 113, ал.1 от ППЗДДС –регистрираните лица по този закон водят задължително регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени, съгласно изискванията на закона и правилника. Съобразно ал. 3 на чл. 113 от ППЗДДС, регистрираните лица следва да изготвят регистърът по ал. 1 "Дневник за покупките" по образец, независимо от вида и формата на водене на счетоводството им.

Съгласно чл. 125 от ЗДДС – за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл. 157.

Според чл. 116, ал.1 от ППЗДДС – регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да подаде справка – декларация по чл. 125, ал.1 от закона по образец.

Същевременно, съобразно чл. 92 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък /каквото било „И.”ЕООД/, подавали годишна данъчна декларация, по образец, за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Първоначално, счетоводното обслужване на „И.“ЕООД се осъществявало от счетоводна къща „Б.“ ЕООД гр.Р., което обслужвало счетоводно и предходното дружество на подсъдимата Т. – „И.“ ЕООД. На 01.04.2012 г., по силата на дадените й пълномощия, подс. Т. възложила счетоводството на „И.“ ЕООД на счетоводна къща „И. КЛ“ ООД притежавана, управлявана и представлявана от св. К. К. и неговата съпруга – М. К., като сключила договор от името на „И.“ЕООД /л.

180 от т. І на ДП/. Подс. Т. предоставила на „И. КЛ“ ООД права да организира финансовата дейност и счетоводството на дружеството, чиито пълномощник била. В счетоводната къща, освен св. К. и неговата съпруга, работели и оперативни счетоводители, сред които св. Ц. С., на която било 3 възложеното воденето на оперативното счетоводство на „И.“ЕООД, включително изготвянето на дневници на покупките и продажбите на дружеството, изготвянето и подаването по електронен път на справки декларации по ЗДДС и декларации по ЗКПО.

Подс. Т. предавала на св. С. всички първични счетоводни документи, сочени като издадени за закупени стоки и получени услуги от „И.“ЕООД за осчетоводяване и включване в аналитичния регистър – книга на покупките на дружеството, респ. отразяване в справките-декларации по ЗДДС, подавани за „И.“ЕООД. Св.С., която нямала информация дали предаваните й счетоводни документи удостоверяват действително извършени сделки, ги осчетоводявала, след което изготвяла и подавала в ТД на НАП – гр. П. справки-декларации по ЗДДС, ведно с дневници за покупките на „И.“ ЕООД, с електронен подпис, сертифициран на името на св. К. К.. За резултатите за съответните периоди /ДДС за внасяне, респ. за възстановяване/ св. С. уведомявала подс. Т., която от своя страна извършвала разплащанията с фиска, когато това било необходимо.

Веднага след като започнала фактически да работи с „И.“ ЕООД, подс.Т., имаща опит с натрупване на задължения към бюджета с предишната фирма, започнала да търси механизми за намаляване на дължимия от дружеството ДДС и годишния му финансов резултат за корпоративния данък. За целта потърсила съдействие от св. Г.Л., с когото се познавала от гр. Р., където той работел в строителния сектор. Тя го попитала дали може да й осигури фактури за покупка на жито, царевица и други зърнени култури, без да бъдат действително извършвани покупки на такива. Обяснила му, че се занимава с „гушене на патки“ и подобни фактури са й необходими, за да намалява ДДСто, което дружеството, с което осъществява тази дейност дължи към бюджета.

Св. Л. първоначално й казал, че не може да й помогне, но впоследствие, в гр.

П., се срещнал със св. Я. С., с когото били работили заедно по-рано в строителството и който преди това го бил питал дали някой не търси фактури „за оправяне на ДДС“. Св. Л. споделил на св. С., че негови познати от гр. Р., които се занимават с гушене на патици – подс. Т., има нужда от фактури за фуражи. Св. С. казал, че може да намери неистински фактури и поискал от св.

Л. подсъдимата да напише какво точно иска като вид продукция, количества и стойност, както и кой да бъде получател по фактурите. Св. Л. отишъл при подс.Т., предал й думите на св. С. и тя му написала на лист поисканата информация. Този лист св. Л. предал на св. С..

Последният, в периода м. април – м. юни 2012 г., по неустановен в хода на производството начин, се снабдил с фактури, сочени за издадени от „Д.”ЕООД и „А.” ЕООД /за м. април 2012 г./, от „В.” ЕООД и „А.” ЕООД /за м. май 2012 г./ и от „А.” ЕООД и „А.” ЕООД /за м. юни 2012 г./, всички с посочен получател „И.“ЕООД. По нито една от тези фактури не била извършвана доставка на стоки или услуги на дружеството, фактически управлявано от подс. Т. – нито на царевица, нито на слама, нито на дърва, включително и транспорт на такива стоки.

4

Двукратно, в периода от м. април до м. юни 2012 г., набавените от него фактури св. С. предавал на св. Л.. Последният от своя страна, ги носел на подс. Т., която ги преглеждала, а впоследствие му предавала в плик сумата от по 400 лв. за услугата като процент / 35- 40 / от стойността на ДДС-то по фактурите. Тези пари св. Л. предавал на св. С., като с негово съгласие си вземал около 100-200 лв. възнаграждение за посредничеството си.

Подс.Т. получавала от св. Л. даваните й фактури и макар да знаела и била наясно, че те не отразяват действително извършени между представляваното от нея дружество и посочените във фактурите дружества сделки, ги предавала за осчетоводяване на св.Ц. С. в офиса на счетоводната кантора „И.КЛ“ ООД в гр. П..

По този начин от началото на м. април 2012 г. до края на м. юни 2012 г. подс.

Т. чрез счетоводителя св.Ц. С., която не била наясно с това дали сделките, за които й били предоставяни документи за осчетоводяване от подсъдимата, били реални или не, оформила документално, посредством използване на дневниците за покупки на „И.”ЕООД, в които фактурите били вписвани, без да са налице реално извършени сделки, респ. без да има доставки на стоки или услуги от „Д.” ЕООД, „А.” ЕООД , „В.” ЕООД и „А.” ЕООД, както и плащания от „И.”ЕООД, следните фактури:

-д.ф. 0000000440/03.04.2012 г., сочена за издадена от „А.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 8 250 лв. и ДДС в размер на 1 650 лв.

-д.ф. 0000000408/06.04.2012 г., сочена за издадена от „Д.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 3 360 лв. и ДДС в размер на 672 лв.

- д.ф. 0000011845/06.04.2012 г., сочена за издадена от „А.” ЕООД, с данъчна основа на стойност 7 875 лв. и ДДС в размер на 1