Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12800 от 29.06.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 42458/2024
Вид
Решение № 12800
Подписан
29.06.2026
Състав
ВЛАДИМИР СТАНЧЕВ КЪНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 12800 гр. София, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от В. СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110142458 по описа за 2024 година

Ищецът „Е. М.” ЕООД твърди, че на 30.09.2008г. е сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка 000СС-R-004392/30.09.2008г. между „П.и. б.” АД, в качеството си на кредитор и Х. Г. В., в качеството си на кредитополучател, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя и съответно последният е получил сумата от 5000 лв. Кредитополучателят се е задължил да погаси кредита като заплати лихвите, таксите и комисионите по него, с краен срок за погасяване 30.09.2009г. Твърди, че към датата на сключване на договора годишната лихва е бил в размер на 16% - за дебитни салда в резултат ПОС-транзакции и 18% - за всички останали дебитни салда. Поддържа, че в условията на договора е 1 предвидена и наказателна лихва при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, на минималнната погасителна вноска или надвишаване на кредитния лимит.

Твърди, че считано от 19.12.2010 г. кредитът е в просрочие или към 18.11.2013г. – общо 1049 дни. Поддържа, че кредитът е обявен за автоматично предсрочно изискуем на 18.11.2013г.

„П. и. б.” АД пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до СРС за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК на 18.11.2013г. Образувано е частно гражданско дело № 47768/2013г. по описа на Софийски районен съд, по което дело на 11.12.2013 г. е издадена заповед за незабавно изпълнение за прендираните суми. Във връзка с последното било образувано и изп. дело № 1858/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б.

Твърди, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение на 15.03.2014г., чрез залепване, ответникът не е упражнил правата си по чл. 414 от ГПК, затова счита, че възможността му за възражение е преклудирана. Посочва, че по кориците на цитираното изпълнително дело се съдържали данни, че длъжникът е уведомен за него и в тази връзка и е депозирал молба за разсрочването на процесното задължение.

На 14.11.2016г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „П. и. б.” АД и „Е.

М.” ЕООД, по силата на който задължението на Х. Г. В., произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на 2 овърдрафт по разплащателна сметка 000СС-R004392/30.09.2008г., е изкупено от „Е. М.” ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него, по отношение гореописаното парично вземане е „Е. М.” ЕООД.

Твърди, че като частен правоприемник на банката се ползва от издадената в нейна полза Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 11.12.2013г., издадени по ч. гр. дело № 47768/2013г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на които по искане „П. и. б.” АД е образувано и изп. дело № 1858/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б.

Ищецът моли съда да признае за установено, че Х. Г. В. дължи на „Е. М.” ЕООД, както следва: главница - 5000 лв., ведно със законна лихва за периода от 18.11.2013 г. до изплащане на вземането; такса - 117 лв. договорна лихва 4024,70 лв. за периода от 19.12.2010г. до 13.11.2013г.; наказателна лихва - 287,55 лв. за периода от 08.10.2012г. до 18.11.2013г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска като неоснователен.

Признава, че е депозирал молба от 16.07.2017г. по изп. дело № 1858/2014 г. по описа на ЧСИ М. Б.за разсрочване на процесното задължение, но счита, че същата не препятства възможността за подаване на възражение. Признава, че между страните са били налице договорни отношения по процесния договор Прави възражение за изтекла давност на цялото 3 вземане на ищеца. С подаденото от ответника възражение и след нарочно указание на съда във връзка със спазване на законоустановения срок за подаването му е представил по делото копие от Покана за доброволно изпълнение[1] от 25.03.2024 г.

Съдът, като обсъди становищата на страните намира иска за недоказан и неоснователен.

Като се отчете времето изтекло от 16.07.2017г. до предявяването на иска – 17.07.2024г., то периода е достатъчен, за да се погаси притезанието на процения дълг, при условие, че давността не е била прекъсвана в хода на изпълнителното производство. В отговора на исковата молба се съдържа възражение за изтекла давност, поради което в тежест на ищеца бе да ангажира доказателства, че давността е била прекъсвана с поискани и/или извършени в хода на изпълнителното дело изпълнителни действия.Ищецът не ангажра такива доказателства и следва да понесе материалните последици от процесуалното си бездействие. Иска следва да бъде отхвърлен, като ищеца понесе сторените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение. В представения от ответната страна списък по чл. 80 ГПК е посочен адвокатски хонорар в размер на 920,32 евро. Срещу този размер е направено възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно. С оглед характера на спора, сложността на казуса и действително предоставените правни услуги съдът намира за съответно възнаграждение в размер на 520 евро.

Съдът

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО иска на „Е. М.” ЕООД ЕИК ....за признаване за установено, че Х. Г. В. ЕГН ********** му дължи както следва: главница - 5000 лв., ведно със законна лихва за периода от 18.11.2013г. до изплащане на вземането; такса - 117 лв. договорна лихва - 4024,70 лв. за периода от 19.12.2010г. до 13.11.2013г.; наказателна лихва - 287,55 лв. за периода от 08.10.2012 г. до 18.11.2013 г. и сторените в изпълнителното и исковото производства разноски.

ОСЪЖДА ищеца да заплати на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 520 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5