Решение № 11 от 04.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Ямбол, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Д.

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П. Г. У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500376 по описа за 2025 година

Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Профилирана гимназия „Васил Левски“ гр.Ямбол, представлявана от директора Д. А. чрез пълномощник адв.Б. Ч., АК-Ямбол против решение № 447/7.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 189/2025 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:

ОСЪЖДА Профилирана Гимназия „Васил Левски“, Булстад 000962439, със седалище и адрес на управление в гр. Ямбол, ул. „Цар Иван Александър“ № 12, представлявана от Директора Д. М. А. да заплати на М. Д. П., ЕГН ********** с адрес в гр.******, ул.******бл.**, вх.*, ап.**, със съдебен адрес в гр.*****, ул.****№*, ет.*, к-ра**, чрез адв.

И. Д.- ЯАК, сумата от 2122,86 лв., представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 831,16 лв. представляваща увеличен размер за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ, поради увеличение на трудовото възнаграждение; сумата от 3891,91 лв. представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради увеличение на трудовото възнаграждение, както и направените по делото разноски.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъде постановено ново, с което предявените против гимназията искове бъдат отхвърлени с присъждане на разноските пред двете инстанции.

Счита се, че съдът е тълкувал събраните по делото доказателства превратно. Съдът е приел, че основният въпрос, който следва да бъде разрешен по делото е дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса - 10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, 1 респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения. Погрешно е прието от съда, без правно или договорно основание, че след като ищцата е полагала труд в периода обхванат от увеличението на основното трудово възнаграждение в системата, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, то и нейното основно трудово възнаграждение също следвало да бъде коригирано, тъй като тя попадала в кръга на лицата заети към 01.01.2023 г. в системата. Трудовият договор на ищцата е бил прекратен към 10.08.2023 г., поради което същата не попада в кръга лица, определени в нормативната уредба както на КТД, така и на Анекса към него. Посочената в Анекса дата 01.01.2023 г. не представлява дата на влизане в сила на договорните клаузи, а началния момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството на „работници и служители" към момента на постигане на договореността 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на заплатата възниква на 10.08.2023 г., с подписването на Анекса. Ето защо към тази дата следва да бъде очертан кръгът на правоимащите лица. Аналогично е и предвиденото в заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащана на труда /обн. ДВ бр.75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./.

В законоустановения срок ищцата по делото, сега въззиваема М. Д. П. е депозирала отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция доказателства.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и присъждане на разноските.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват, а чрез пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора по нея.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Предявеният пред ЯРС иск от М. Д. П. против ПГ „Васил Левски“ иск е за осъждане на ответника да й заплати сумата от 2122,86 лв., представляваща дължимо, но неизплатено увеличение на заплатата за периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на ответника да заплати сумата от 831,16 лв., представляваща увеличен размер за неизползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ поради увеличение на трудовото възнаграждение; за осъждане на ответника да заплати сумата от 3891,91 лв., представляваща увеличен размер на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ за придобиване право на пенсия поради увеличение на трудовото възнаграждение. Предвид твърденията на ищцата, които не са оспорени от ответника – че в процесния период 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. е изпълнявала трудовите си задължения по действащ към този момент трудов договор, 2 прекратен на основание чл.328, ал.1, т.10 КТ – при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.07.2023 г., но е прието с анекс от 10.08.2023 г. на КТД увеличение на трудовото възнаграждение със задна дата, въззивният съд преценя за правилна дадената от районния съд правна квалификация на разгледаните искове – по чл.128 от КТ, чл.224 ал.2 от КТ и чл.222 ал.3 от КТ. Т.е. за уважаване на тези искове ищцата би следвало да докаже, че в претендирания период е полагала труд при ответника-работодател, а последният не й е заплатил уговореното трудово възнаграждение и обезщетенията при прекратяване на трудовото правоотношение.

Основният въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство, е дали Анексът към КТД, с който са определени минималните основни работни заплати на служителите със задна дата, считано от 01.01.2023 г., се прилага и по отношение на тези служители, които към датата на приемане на Анекса -10.08.2023 г. са с прекратено трудово правоотношение, респективно кой е релевантният момент, към който следва да се определи кръгът от лица, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения? Въззивният съд намира, че първата инстанция е разрешила правилно този въпрос като е присъдено на ищцата претендираното от нея трудово възнаграждение и обезщетения.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № Д01-192/ 10.08.2023 г. към КТД № Д01-269/06.12.2022 г., действащ в системата на училищното и предучилищното образование, индивидуалните основни трудови възнаграждения на предучилищните специалисти, които към момента на сключване на анекса са били в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са били по-високи от тях е предвидено да бъдат увеличени с 15 %. Относно основното трудово възнаграждение на въззиваемата П. не е налице спор, че нейният размер попада в хипотезата на тази разпоредба. Налице са събрани доказателства пред първата инстанция – служебна бележка, че М. Д. П. членува в синдикална организация на СБУ при ПГ “Васил Левски“- гр. Ямбол непрекъснато от 03.09.2018 г. до 01.07.2023 г., редовно плащала определения размер на членски внос към СБУ на КНСБ, за периода 01.01.2023 г. до 01.07.2023 г., както и копие на членска карта № 6.

Според същия анекс на КТД – чл. 27, ал.1 ефектът на договореното изменение на основното трудово възнаграждение е с обратно действие, тъй като изрично е посочено, че за системата на училищното и предучилищното образование се определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването на анекса 10.08.2023 г. В настоящия случай следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.54 ал.1 от КТ за това, че колективния трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Както се посочи вече, в процесния анекс от 10.08.2023 г. е уговорено друго, а именно че увеличението за системата на предучилищното и училищно образование на основните трудови възнаграждения е считано от 01.01.2023 г.

Законът е дал възможност на страните по КТД да договарят, включително и относно началният срок, от който ще породи своето действие договора и след като същите са постигнали съгласие за момента, от който следва да действа приетото изменение, не са налице законови пречки тази уговорка да бъде зачетена, както от страните по този анекс, така и от съда. В този смисъл въззивният съд счита, че правилата на Анекс № Д-01192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, са приложими и към трудови правоотношения, които са прекратени преди сключване на анекса, но са съществували към момента, считано от който страните по КТД са договорили да е началния момент на приетото изменение на трудовото възнаграждение.

Няма спор, че в периода 01.01.2023 г. – 01.07.2023 г. възиваемата П. е била заета по трудов договор в системата на предучилищното и училищно образование, като конкретно е изпълнявала длъжността „старши учител по биология и здравно образование“ в ответното училище ПГ “Васил Левски“. След като с определяне на момента, от който следва да се 3 счита, че следва да бъдат увеличени основните трудови възнаграждения със задна дата, считано от 01.01.2023 г., безспорно следва извода, че е прието преуреждане със задна дата на размера на основното трудово възнаграждение. След като ищцата е полагала труд в периода обхванат от увеличението на основното й трудово възнаграждение, независимо от прекратяване на същото преди сключване на анекса за изменението, съдът счита, че нейното основно трудово възнаграждение също следва да бъде коригирано, тъй като тя попада в кръга на лицата заети към 01.01.2023 г. в системата и доколкото с разпоредбите на КТД и на процесния анекс не е предвидено изричното изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключването на анекса – 10.08.2023 г.

Налице са предпоставките и на чл.224, и чл.222 ал.3 от КТ за получаване на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и при пенсиониране, което обстоятелство е признато от работодателя - относно обезщетението по чл.224 КТ за 52 работни дни неползван платен годишен отпуск и относно обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, което е съобразено с разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 2 КТД. От заключението на съдебно-икономическата експертиза по делото, районният съд е установил, че по размера на обезщетението за неползван платен годишен отпуск по чл.224 КТ предвид увеличението предвидено в Анекса е налице ССЕ, незаплатената на ищцата сума е в размер на 836,16 лв., а по размера на обезщетението за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.222, ал.3 КТ незаплатената на ищцата сума е в размер на 3891,91 лв.