Решение № 118 от 16.08.2023, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Бургас, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Събина Н. Христова Диамандиева

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20232000500158 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Българската държава, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез представителя Областен управител – Бургас, против решение № 244/16.02.2023г. по гр.дело №1492/2022г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е признато за установено по реда на чл.124, ал.1 ГПК спрямо въззивника, че С. Д. Ч. и К. Д. Ч. са собственици на имот с идентификатор *** в гр.Б., бул.“Т. А.“ с площ от 3 961 кв.м на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Иска се отмяна на решението като неправилно, незаконосъбразно и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и постановяването на друго, с което искът да бъде отхвърлен. Сочи се, че процесният имот е държавна собственост съгласно чл.6 ЗС в редакцията, действаща до 1990г. Въззивникът намира за недоказани твърденията на ищците за изтекла в тяхна полза придобивна давност, а изводът на съда, че те владеят имота от 1996г. не съответства на доказателствата по делото.

Неправилно са кредитирани свидетелските показания, без да е отразено противоречието в тях и свързаността на св.В. като служител във фирмата на ищците. В исковата молба се сочи начало на придобивната давност през 1994г. когато е действала законовата забрана за придобиване по давност на имот, държавна собственост и според практиката на ВКС такова владение не е от естество да доведе до придобиване по давност. Претендира разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от С. Д. Ч. и К. Д. Ч., чрез техния пълномощник адв.К.– П., се иска оставянето без уважение като неоснователна.

Въззиваемите изразяват съгласие с решението и молят да бъде потвърдено. Намират за безспорно установено предвид събраните по делото доказателства изтичането на придобивна давност в тяхна полза за процесния имот. Началото на владението през 1994г.

1 при наличие на забрана не сочи погрешни правни изводи, тъй като владението не е прекъснато за период от 29 години. Съдът е отчел и периодите, през които давността не е текла поради мораториум. Молят за присъждане на разноските по делото. Бургаският апелативен съд в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема следното:

С обжалваното решение е уважен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, предявен от въззиваемите против въззивника за установяване на тяхно право на собственост по давност върху конкретно посочен в исковата молба недвижими имот.

За да приеме решението си окръжният съд, след анализ на събраните пред него доказателства, достигнал до извод, че от 1996 г. ищците ясно и недвусмислено са манифестирали намерението си да държат имота като свой, по такъв начин, че всеки заинтересован е узнал за това, осъществявали са и продължават да осъществяват непрекъснато и спокойно владение върху процесния имот с всички признаци на владението – обективен и субективен, и явно са демонстрирали това на ответника, който до 04.08.2022 г. е бездействал.

При служебната проверка на валидността и допустимостта на обжалваното решение на основание чл. 269 ГПК съдът приема следното:

Предявен е положителен установителен иск. Правният интерес на ищците от водене на делото е установен при доказаното оспорване от страна на Областен управител на област Бургас на правата им върху имота (писмо на л.25). Надлежната легитимация на ответника произтича от чл. 31, ал.2 ГПК. Обжалваното решение е постановено при спазване на правилата за неговата валидност и е допустимо, като постановено в рамките на заявения петитум, между надлежните страни.

Въззивният състав, при изследване на твърдението за придобиване на държавния имот по давност, съобразява, че съгласно чл. 86 от ЗС /ДВ бр.31/1990г./ до 1996 г. вещ, държавна или общинска собственост не може да се придобива по давност. Правната възможност за това е възникнала от 01.06.1996г. При действието на пар.1 ЗС, в сила от 01.06.2006г давността за придобиване на право на собственост върху имоти частна държавна и общинска собственост е спряна ex lege, като нормата действа до 07.03.2022г., когато влиза в сила решение № 3 от 24 февруари 2022г по к.д. № 16 от 2021г на Конституционния съд на РБ, обнародвано с ДВ, бр. 18 от 4 март 2022 г, с което е обявена противоконституционността на разпоредбата на пар 1 от ЗР на ЗД на ЗС. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на РБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане в сила на решението на КС и имат действие занапред.

При това положение проверката за наличието на изтекъл в полза на ищците 10 годишен давностен срок следва да се извърши за периода от 01.06.1996г. до предявяването на иска 12.09.2022г. при зачитане на действието на мораториума в периода от 01.06.2006 г до 07.03.2022 г. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Според чл. 68 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерение да се държи вещта като своя.

По делото няма спор между страните, че ищците са упражнявали фактическа власт върху процесния имот, така както описват в исковата молба. Внимателният прочит на исковата молба разкрива обстоятелствата, при които С. Ч., като бивш работник в предприятието „Товарни автомобилни линии“, през 1994г. започнал своя частна дейност, но на територията на предприятието, т.е. в границите на спорният имот, като го използвал за паркинг на личните товарни автомобили, камиони и техника. Към 1994г. имотът като държавна собственост е бил под управление на Общински народен съвет – Бургас, който през 1989г. временно го е предоставил за стопанските нужди на държавното предприятие „Товарни автомобилни линии“ (л. 11-14).

2

Автомобилите и камионите, както и друга техника, които са държани на паркинга не се оспорва, че са били собствени на различни търговски дружества на ищците.

За охраната им ищците са създали пропускателен режим в имота, след като е бил освободен от държавното предприятие.

Следователно фактическата власт е придобита без правно основание.

За да се превърне фактическата власт във владение, годно да направи владелеца собственик по давност, по делото следва да са представени доказателства за субективното намерение за своене и манифестирането му по явен и несъмнен начин пред ответника, но такива доказателства за демонстриране пред собственика на намерението на двамата братя, в лично качество (не е установено дали не са сключвани договори за наем с търговските им дружества) да своят имота липсват.

Действително не се спори, че ползват имота и понастоящем, но това ползване се дължи на допускането им по силата на служебното качество на единия ищец.

Ремонтирането и поддръжката на имота, за които има данни, е обичайно действие и задължение на ползвателите, които в този случай осигуряват собствената си търговска дейност, но не представлява демонстрация на владелческо отношение. Нищо от доказаните действия на ищците (спр. свидетелските показания - възстановили са бетонната настилка, с която теренът е бил покрит и която през годините пропаднала от тежестта на камионите, прокарали ток и вода) не представляват демонстрация пред Държавата на фактическо собственическо отношение към имота. Първото действие, с което се заявява своене на имота е подаването на молбата - декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка през 2022г. (л.23)

На 08.08.2022 г. ищците получили писмо от Областен управител на област Бургас с указание в 1-месечен срок „Челеби“ ООД да освободи имота и да заплати обезщетение за ползването му, което обосновава и правния им интерес от предявяване на иска.

Поземленият имот представлява ограден, незастроен терен, който се използва за паркинг и върху който има поставени преместваеми обекти-пет фургона и една гаражна клетка. В този смисъл е приетият като доказателство Протокол от 28.07.2022 г. на комисия, назначена със Заповед №РД-10-113/12.05.2022 г. на Областен управител на област Бургас, изменена със Заповед №РД-10-140/08.06.2022 г. на Областен управител на област Бургас.

По делото е приет като доказателство АЧДС №10799/17.08.2022 г., в който е удостоверено, че Държавата е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ от 3 961 кв.м., вид на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, находящ се в гр.Бургас, Северна промишлена зона, бул.“Т. А.“ на основание чл.2, ал.3, вр.чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗДС, предвиждащи, че частна държавна собственост са всички други имоти и вещи, които не са публична държавна собственост, както и че при влизане в сила на кадастрална карта за имотите – държавна собственост, се съставят нови актове за държавна собственост, в които се посочват номерът и данните по чл.60, т.1-7 от ЗКИР. В документа е посочен предишен акт за собственост АЧДС №2889/12.03.2003 г ., от който се установява, основанието за възникване на собствеността на Държавата - чл.68, ал.1 от ЗДС, който в редакцията му към ДВ, бр.67 от 1999 г. предвижда, че за недвижимите имоти в границите на населените места и селищните образувания се съставят актове за държавна собственост на недвижими имоти по образец, утвърден от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Не се спори по идентичността на имота.

При тези данни може да се направи извод, че към 1989г., когато ОНС-Бургас предоставя спорния имот на държавното предприятие, той несъмнено е бил държавна собственост - чл. 17 Конституция на РБ от 1971г. (отм.) и чл.6 от ЗС в редакцията му към ДВ, бр.92/51 г., съгласно която държавата става собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик. Като се съобрази обстоятелството, че предоставянето е било временно, за стопанската дейност на 3 държавното предприятие, то след 1994г. фактът на преместването на държавното предприятие и освобождаване на имота не може да се квалифицира като изоставяне на собствен имот – държавното предприатие не е било собственик на имота, а само ползвател на държавната собственост.

Съгласно чл. 99 ЗС правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него, което означава, че не се изгубва при неупражняването му, или както окръжният съд е приел, поради бездействие.

С оглед изложеното съдебният състав приема, че по делото не се установява ищците да са владяли имота, като са демонстрирали пред собственика неговото своене, а обективно не се установява и изтичане на 10-годишен срок на владение върху имота, поради отсъствие на доказателства за друг начален момент на установяване на владение от подаването на молбата-декларация през 2022г. Установените по делото действия на ищците по поддръжка и охрана на имота са обусловени от опазване на собствените им леки и товарни автомобили и правното им значение се изчерпва с постигане на тази цел.

Предявеният иск за защита на право на собственост, придобито на основание давностно владение следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Поради достигане до крайни изводи, които се различават от възприетите в обжалваното решение то следва да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд - Бургас

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 244/16.02.2023 г., постановено по гражданско дело № 1492/2022 г. на Бургаски окръжен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на С. Д. Ч. и К. Д. Ч. против на Държавата, представлявана от МРРБ, чрез Областен управител на област Бургас, за признаването им за собственици на следния недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект - 22.05.2009 г., адрес: гр. Б., бул. „Т.