Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1888 от 31.05.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1273/2021
Вид
Определение № 1888
Подписан
31.05.2021
В сила
31.05.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.43 · Закон за частните съдебни изпълнители

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1888 гр. В. , 31.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Д. Томова

Галина Чавдарова

Радостин Г. Петров като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20213100501273 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, във връзка с чл.413, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №7797/28.04.2021г. на ВРС, подадена от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище гр. София, чрез ю.к. Е.С., против разпореждане №2541/13.04.2021г. на Варненски районен съд, 24 състав, постановено по ч.гр.д. №4792/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявление, подадено от „БАНКА ДСК” ЕАД, ЕИК 121830616 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу Г. К. Я., ЕГН **********, с.

Д., Община А., Област В. за заплащане на сумата от 6 177, 15 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по споразумение за обединяване на кредити от 27.06.2018г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК 01.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 707,89 лв., представляваща възнаградителна лихва завремето от 27.01.2020г. до 15.03.2021г. /вкл./, сумата от 31,92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.02.2020г. до 13.03.2020г. /вкл./ и от 14.05.2020г. до 15.03.2021г. /вкл./ и обезщетение за забава в размер на 27,45 лв. за времето от 16.03.2021г. до 31.03.2021г. /вкл./, сумата от 120 лв. дължими заемни такси и сторените по делото съдебно - деловодни разноски в общ размер на 191,29 лв.

Жалбоподателят твърди, че отказът да се издаде заповед за изпълнение за така претендираните вземания е неправилен. Излага, че ВРС неправилно е приел, че длъжникът не е надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, т.к. не е изпълнено изискването по чл.47, ал.3 от ГПК. Сочи, че ЧСИ не е правно обезпечен да получава и ползва изискваната в чл.47, ал.3, изр. последно от ГПК информация. Твърди, че длъжникът е 1 надлежно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. При тези оплакванията и твърдения жалбоподателят счита, че неправилно районният съд е постановил отказ по заявлението и моли за отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на претендираната заповед за изпълнение.

За да се произнесе по частната жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на обжалване е разпореждане на районния съд, с което е оставено без уважение заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок от молител в заповедното производство, съдържа необходимите приложения, поради което и в съответствие с разпоредбата на чл.413, ал.2 от ГПК, съставът на въззивния съд приема същата за процесуално допустима за разглеждане.

От данните по ч.гр.д. №4792/2021г. по описа на ВРС, 24 състав, се установява, че районният съд е сезиран със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от кредитор „БАНКА ДСК” ЕАД спрямо длъжника Г. К. Я., ЕГН **********, въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката, обективиращо задълженията на длъжника за заплащане на следните суми: сумата от 6 177, 15 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по споразумение за обединяване на кредити от 27.06.2018г, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК - 01.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 707, 89 лв., представляваща възнаградителна лихва завремето от 27.01.2020г. до 15.03.2021г. /вкл./, сумата от 31, 92 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 27.02.2020г. до 13.03.2020г. /вкл./ и от 14.05.2020г. до 15.03.2021г. /вкл./ и обезщетение за забава в размер на 27, 45 лв. за времето от 16.03.2021г. до 31.03.2021г. /вкл./, сумата от 120 лв. дължими заемни такси.

Изрично в т.12 от заявлението – документ, от който произтича вземането, са посочени: извлечение от счетоводните книги на банката, споразумение за обединяване на кредити, уведомление за предсрочна изискуемост. Изпратена е покана-уведомление от „БАНКА ДСК” ЕАД, чрез ЧСИ 716, до длъжника Г. К. Я. на адрес гр. В., ж.к. Владислав Варненчик 6, вх.4, ет.5, ап.77, с която банката уведомява длъжника, че поради забава в погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем. За доказване връчването на поканата на длъжника е представен констативен протокол от 09.03.2021г., изготвен от ЧСИ 716.

От направената от ВРС справка в НБД Население е видно, че Г. К. Я. е с постоянен адрес гр.

В., ж.к. Владислав Варненчик 6, вх.4, ет.5, ап.77 и настоящ адрес с. Д.. От направената от ВРС справка за актуално състояние на трудовите договори е видно, че от 01.08.2015г. Г. К.

Я. работи в БГ Фасилитис ЕООД гр. В.. Въззивният съд направи служебна справка за настоящ адрес, от която се установява, че настоящия адрес на длъжника е с. Д., общ. А. от 2

01.01.1980г.

Въззивният съд намира, че въз основа на представените от заявителя документи не може да се направи обоснован извод, че поканата-уведомление е редовно връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК.

Съгласно чл.47, ал.1 ГПК, когато ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. Невъзможността ответникът да бъде намерен на посочения по делото адрес се констатира най-малко с три посещения на адреса, с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Това правило не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Съгласно чл.47, ал.3 ГПК, съдът служебно проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност.

Обосновани са изводите на ВРС, че изискванията на чл.47, ал.1 и ал.3 ГПК не са изпълнени, тъй като длъжникът не е търсен на настоящия си адрес.

След като е предприето връчване на съобщения, покани и др. чрез услугите на ЧСИ, то връчването следва да се извърши по правилата на ГПК съгласно чл.43 от ЗЧСИ, респективно да се изпълни в цялост и процедурата по чл.47, ал.3 ГПК – при ненамиране лицето на постоянен адрес да се издири настоящ, място на стопанска дейност или работодател за евентуално връчване и на тези места, ако настоящият адрес е различен от постоянния, респективно ако лицето е в трудовоправни отношения. ЧСИ е осъществил контакт с ликвидатора на БГ Фасилитис ЕООД и е установил, че дружеството не развива дейност.

Не са представени доказателства поканата за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е изпратена на настоящия адрес на длъжника. Поради това поканата-уведомление не може да се приеме за редовно връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, т.е. длъжникът не е надлежно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

По гореизложените причини заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции за неоснователност на заявлението, разпореждането на ВРС следва да бъде потвърдено.

3

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2541/13.04.2021г.

№4792/2021г. по описа на Варненски районен съд, 24 състав. постановено по ч.гр.д.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4