Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3175 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2992/2026
Вид
Определение № 3175
Подписан
20.10.2026
В сила
20.10.2026
Състав
Христо Лазаров, ЯНКО ЯНЕВ, Жана Иванова Маркова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3175 гр. София, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно частно гражданско дело № 20261000502992 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба от ищеца по насрещния иск – С. Й. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител на А. С. С., ЕГН **********, чрез адв. Б. срещу определение № 456 от 28.08.2026 г. постановено по в.ч.гр.д. № 20261600500344 по описа на Окръжен съд Монтана, с което е оставена без разглеждане частната й жалба срещу разпореждане № 1421 от 17.06.2026 г. постановено по гр.д. № 20251610100852 по описа на Районен съд Берковица.

Частният жалбоподател/ищецът по насрещния иск - С. Й. Т. счита, че обжалваното определение е неправилно. Твърди, че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило крайните очевидно неправилни изводи, като не е обсъдил доводите на частния жалбоподател срещу разпореждането на РС Берковица. На следващо място твърди, че е прекратено производството по исковата молба на С. С. за изменение на режима на личните отношения, но не е прекратено производството по насрещната искова молба на С. Т. за увеличение на размера на издръжката. Ето защо, производството по насрещния иск е останало висящо и първоинстанционният съд е следвало да уважи молбата на ищеца по насрещния иск и да продължи производството по делото. Касаело се за отказ да се разгледа насрещната искова молба, което разпореждане подлежало на обжалване, защото преграждало по нататъшното развитие на производството, аналогично на отказ на възобновяване на производството. На последно място твърди, че насрещната искова молба не е приета за съвместно разглеждане ведно с първоначалната, не е отделена за образуване в отделно производство и същата е върната като недопустима с изричен диспозитив, порди което се преграждало правото на защита по насрещния иск. Моли САС да отмени обжалваното определение и да върне делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

1

Насрещната страна по частната жалба/ответникът по насрещния иск – С. Х. А. е получил препис от частната жалба, но не е подал писмен отговор.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

С определение № 41/20.01.2026г. постановено по гр. д. № 852/2025г. по описа на Районен съд Берковица, поради оттегляне е прекратено производството по исковата молба от С. Х.

А., на основание чл. 232 от ГПК.

Ищецът по насрещния иск - С. Й. Т. е подала молба вх. № 2516/03.06.2026г., в която е заявил, че производството по насрещния иск остава висящо пред съда и същият следва да го разгледа, и иска да се насрочи съдебно заседание по иска за издръжка.

С разпореждане № 1421 от 17.06.2026 г. по гр.д. 852/2025 г. по описа на РС Берковица, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата за насрочване на делото, като приел, че прекратително определение № 41/20.01.2026г. е съобщено на страните и е влязло в сила, поради което е оставил без уважение молбата за насрочване на делото по насрещния иск.

За да остави без разглеждане частната жалба на С. Й. Т. срещу разпореждане № 1421 от 17.06.2026 г. по гр.д. 852/2025 г. по описа на РС Берковица, въззивният съд е приел, че разпореждането, с което се оставя без уважение молбата от 03.06.2026г., нямало характер на прекратително определение, тъй като с него не се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е предвидено в конкретна процесуална норма. Преграждащото определение на съда е това, с което е прекратено производството по гр. д. № 852/2025г. по описа на Районен съд Берковица от 20.01.2026г. Същото е редовно връчено на страните, не е обжалвано от тях и е влязло в законна сила.

Неоснователно е твърдението в частната жалба, че обжалваното определение е неправилно и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

С разпореждане № 1705 от 01.12.2025 г. по гр.д. № 852/2025 г., първоинстанционният съд е приел за разглеждане насрещния иск като е постановил да се връчи препис от исковата молба на ответника. С определение № 41/20.01.2026г. постановено по гр. д. № 852/2025г. по описа на Районен съд Берковица е прекратено само и единствено производството по делото по първоначалния иск, което изрично се установява от мотивите и диспозитива на този съдебен акт. Прекратяването на производството по първоначалната искова молба, не означава, че е прекратено производството по делото и по насрещния иск, тъй като по отношение на него липсва произнасяне. Ето защо, производството по насрещния иск не е прекратено и продължава да е висящо. С разпореждане № 1421 от 17.06.2026 г. по гр.д. 852/2025 г. по описа на РС Берковица, първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата на С. Й.

Т. за насрочване на делото, с предмет предявения от нея насрещен иск. Отказът на съда да насрочи заседание за разглеждане на делото по висяща насрещна искова молба, представлява отказ за извършване на дължими съдопроизводствени действия по движение и 2 приключване на делото по висящ насрещен иск, което представлява нарушение на принципа на служебното начало, обективиран в чл. 7, ал. 1 от ГПК. Въпреки, че мотивите на това разпореждане са незаконосъобразни и неправилни, същото не е преграждащо и не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не попада в категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК. Влизането в сила на определението за прекратяване на производството по първоначалната искова молба, има за правна последица десезиране на съда, но само по отношение на нея. Производството по насрещния иск никога не е било прекратявано и продължава да е висящо, въпреки неправилното разбиране на съда и че по нея е прекратено производството по делото.

По съображения за изчерпателност на изложението следва да се отбележи, че средството за защита срещу незаконосъобразен отказ на съда да продължи съдопроизводствените действия по висящ насрещен иск е по реда на глава деветнадесета от ГПК, чрез молба за определяне на срок при бавност.

Съгласно задължителното за съдилищата разрешение дадено в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, определението на апелативния съд, с което е потвърдено преграждащо производство определение на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 456 от 28.08.2026 г. постановено по в.ч.гр.д. № 20261600500344 по описа на Окръжен съд Монтана за 2026 г., с което е оставена без разглеждане частната жалба от С. Й. Т., ЕГН **********, като майка и законен представител на А. С. С., ЕГН ********** срещу разпореждане № 1421 от 17.06.2026 г. постановено по гр.д. № 20251610100852 по описа на Районен съд Берковица.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3