Определение № 1393 от 28.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1393 гр. София, 28.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501142 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ГПК вр. чл. 83, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от И. М. и А. М. против Определение № 260483/17.02.2026г., постановено по гр.д.№ 1835/2016г. на СГС, с което са оставени без уважение молби на И. М. и А. М. за освобождаване от внасяне на държавна такса по подадената въззивна жалба.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт, при твърдения, че съдът е обосновал същия на предположения, в подкрепа на които не са събрани каквито и да са доказателства за реално получени доходи. Претендира се отмяна на обжалваното определение.

Постъпил е отговор на жалбата от ищеца в първоинстанционното производство „УниКредит Булбанк“ АД, с който се оспорва основателността й.

Апелативен съд-София като взе предвид изложените в жалбата доводи и представените доказателства намира, че същата е подадена от надлежни страни в законоустановения едноседмичен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна.

1

С решение от 05.09.2025г. постановено по гр.д.№ 1835/2916г. на СГС е признато за установено по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от Г

П

К във вр. чл.415,ал.1отГПК, ч е съществува изискуемо парично вземане в полза на „Уникредит

Булбанк.“ АД срещу солидарните длъжници И. Г. М.., „ЛИОН - ТРЕЙДИНГ” ООД

ЕИК

825247646 и

А.

К.

М.

, произтичащо от сключен между тях Договор за банков ипотечен кредит на физичес г. , Анекс № 1 от 19.11.2012 г., Анекс № 2 от 20.05.2013 г., Анекс № 3 от 07.01.2014 г., Анекс № 4 от 14.03.2014 г., Анекс № 5 от 15.07.2014 г . за следните суми: 210 000 евро, дължима и неизплатена главница по Договора за банков ипотечен кредит и анексите, ведно със законнага лихва върху главницата от

27.08.2015 г

. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 31 314.01 евро,дължима и неизплатена договорна лихва по Договор анексите за периода от 25.08.2014 г. до 26.08.2015 г., като относно лихвата иска над уважения размер до претендирания такъв от 36 190,54 евро е отхвърлен като неоснователен.

Срещу постановеното решение ответниците в първоинст анционното производство И. М. и А. М. са депозирали Въззивна жалба с вх.№ 275944/30.10.2025г.

На същата дата И. М. и А. М. са депозирали молби/ вх.№ 275945 и вх.№ 275946/ с правно основание чл. 83, ал.2 ГПК с искане да бъдат освободени от заплащане на държавна такса за депозираната въззивна жалба.

С депозираните молби са приложени и Декларации по чл. 83, ал.2 ГПК от двамата молители.

С разпореждане № 262997/14.11.2025г. по гр.д.№ 1835/2016г. на СГС на жалбоподателите е указано да представят доказателства за трудова заетост или регистрация като безработен, както и за здравословно състояние, а също дали са получавали социални помощи, да посочат какъв е размера и произхода на средствата, с които жалбоподателите са се издържали последните 12 месеца и понастоящем, ако имат или са имали последните 5 години регистрация като ЕТ или участие в търговски дружества, да представят данъчни декларации за последните три години, да представят изчерпателен списък на притежаваното от тях недвижимо имущества, а също 2 така имущество или права, с които са се разпоредили в последните пет години.

Съгласно чл. 83, ал.2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда,че нямат достатъчно средства да ги заплатят т.е-не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи.

По молбата за освобождаване от държавна такса съдът взима предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост,възраст, други обстоятелства. С разпоредбата на чл. 83, ал.2 ГПК се цели да се осигури достъп до правосъдие за защита на субективни права на лица, които нямат достатъчно доходи. В производството по чл. 83, ал.2 ГПК съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го съпостави с пълния размер на дължимата държавна такса, за да прецени дали съответно лицето разполага с достатъчно средства за нейното заплащане

Видно от представените декларации по чл. 83, ал.2 ГПК и с допълнителни молби от 18.12.2025г. други, указани от съда относими документи се установява следното: молителите са трайно безработни, не получават доходи от друга дейност, не притежават движимо или недвижимо имущество,живеят под наем, не притежават парично влогове, И. М. страда от заболяване , което налага допълнителни разходи в размер на / 128 евро/250 лв. месечно.,А. М. притежава дялове в търговски дружества на стойност 10лв.“Екзакт консулт 2012“ЕООД и 5 000лв.“Бене консулт“ЕООД, но дружествата не осъществяват дейност.

От представеното разпореждане от 15.11.2021г. от НОИ-ТП-Пловдив на И. М. е отпуснато обезщетение за безработица за периода 01.11.2021г. до 31.10.2022г. в размер на 14.27 лв. дневно, а на А. М.- 14.32 лв. дневно, за периода м.12.2022г. и до настоящият момент двамата нямат социални осигуровки, защото нямат получени доходи от граждански или трудови правоотношения,И.М. притежава дялове на стойност 10 лв. в „М. консулт“ ЕООД, но в последните години дружеството не осъществява дейност.

С оглед на установената от ВКС задължителна практика и 3 предоставената от законодателя възможност в чл. 83, ал. 2 от ГПК, както и с оглед характера на производството, САС намира, че по делото ответниците са приложили достатъчно доказателства за това, че са материално затруднени по начин, който няма да им позволи да реализират предоставените им от закона процесуални права. Както е изяснено в мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на такси на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Законодателят не е дал възможност на съда да преценява дали страната има потенциална възможност да реализира доходи от трудова дейност или материалното й затруднение се дължи на собственото й нежелание да реализира такива.

Настоящият въззивен състав намира, че представените декларации, съдържащи данни за доходите на молителите, имущественото им състояние и семейно положение, възрастта и трудовата заетост, дават основание да се приеме, че същите нямат достатъчно средства, за да заплатят дължимите държавни такси по делото. Молителите са декларирали, че им е известно, че носят наказателна отговорност при деклариране на неверни данни.

Поради изложеното, атакуваното определение следва да бъде отменено и да бъде постановено определение за уважаване на молбите по чл. 83, ал. 2 ГПК.

С оглед на горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 260 483/17.02.2026г. по гр.д.№ 1835/2016г. на Софийски градски съд и вместо него постановява:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал.2 ГПК И. Г. М. и А. К. М. от внасяне на държавна такса по подадената Въззивна жалба с вх.№ 275944/30.10.2025г.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5