Решение № 10 от 23.03.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Шумен, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зара Ех. Иванова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Търговско дело № 20213600900059 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ

Подадена е искова молба от ЕЛ. В. ВЛ., ЕГН **********, адрес: гр.

Шумен, ул. „....“ № 6, вх. 1, ет. 7, ап. 18, съдебен адрес:гр. София, ул. „Христо Белчев“ № 2, четвърти полуетаж, офис № 4 против ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление: гр.София бул. „Симеоновско шосе“ № 67. Ищецът заявява, че на 10.12.2020 г, около 12:40 ч.,в гр. Шумен, в района на ул. „....“ № 35, настъпва ПТП между: Участник № 1 - л. а. с марка “Дачия” модел „Логан“, рег.№ ..... управляван от правоспособния водач И.А.И., ЕГН ********** - виновен водач и Участник № 2 - пешеходката, пресичаща на пешеходна пътека - ЕЛ. В. ВЛ., ЕГН: **********. В резултат на неправомерното движение на л. а. марка “Дачия” модел „Логан", рег. № ..... управляван от И.А.И., несъобразено с разпоредбите на ЗДвП, които задължават водачите на превозни средства да пропускат пресичащите на пешеходна пътека пешеходци, както и с изискванията, водачите да съобразяват пътната (в_случая на дъждовно време и мокра настилка) настъпва ПТП, при което е пострадала ищцата.В пряка причинно - следствена връзка с реализираното ПТП били причинени телесни увреждания на ЕЛ. В. ВЛ., изразяващи се в счупване на пубиса (срамната кост), травма на лява колянна става, множество рани по тялото, натъртвания и охлузвания по цялото тяло, както и много други, в резултат на което ищцата по спешност е била приета в „МБАЛ - ШУМЕН“ АД, където поради тежките й наранявания е била извършена оперативна интервенция на 11.12.2020 г., при която се извършва закрито наместване на фрактурите на двете рамена на пубисната кост, както и лечение на травмите на лява колянна става. Лечението на ищцата в „МБАЛ ШУМЕН“ АД продължило от 10.12.2020 г. до 15.12.2020 г., след което продължило в домашни условия съобразно предписанията на лекарите - при постелен режим, като и към настоящия момент нейното лечение, както и рехабилитация продължавали. Наличието на придружаващите заболявания, понесените травми, освен сами по себе си, влияели силно негативно и 1 влошавали цялостното здравословно състояние на ищцата, тъй като пълното обездвижване повлиявало изключително лошо, както на профилактиката на диабета, така и тази на болестта на Паркинсон - заболявания, от които ищцата страдала. В резултат на дългото време, в което ищцата е била с катетър се разболяла от цистит, което допълнително увеличило нейните болки и страдания. В момента тя продължавала да се придвижва с проходилка.

Инцидента повлиял много на психо-емоционалното и състояние, та получила остра психотравма, чувствала се много подтисната, страда от безсъние, сънува кошмали, трудно се концентрира, става разсеяна, раздразнителна, самовглъбена. Изпитва огромен страх от невъзможността да се възстанови напълно. Ползва услугите на домашен помощник и психолог. Изготвена е „Психологична оценка“ изготвена от акредитиран психолог, в който е описано психичното и състояние. В молбата се изтъква, че видно от официалните свидетелстващи документи, с които е констатирано настъпването на процесното ПТП, отговорността за последното била на водача на л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № .... - И.А.И., като във връзка с така настъпилото ПТП било образувано ДП № 1207/2020 г. по описа на РП-Шумен. От установеното до настоящия момент било видно, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, предоставящо покритието по чл. 493 от КЗ. Ищцата, в качеството си на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, имала право, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на виновния водач, изплащане на обезщетения за всички претърпени болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, като водена от горното, на 03.02.2021 г. представила пред ответната страна застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, ведно с пълномощни, констативен, протокол за ПТП с пострадали лица, история на заболяването на ищцата. Въпреки представянето от ищцата на необходимия набор от документи по смисъла на чл. 496, ал. 3 от КЗ, същата не получила отговор от ответника, което намира за основание за завеждане на настоящата искова претенция. Счита, че описаните по-горе физически и душевни болки и страдания подлежат на справедливо обезщетяване, а именно сума в размер на 100 000 лева , която претендира да бъде присъдена ведно със законна лихва на основание чл.429,ал.3 от КЗ , върху размера на присъденото обезщетение, считано от 03.02.2021г. – датата на уведомяване на ответника и законна лихва на основание чл.497,ал.1,т.1 от КЗ – законна лихва върху общия размер на дължимото застрахователно обезщетение ( включващо както обезщетението за неимуществени вреди, така и лихвата по чл.429,ал.3 от КЗ), считано от 03.05.2021г. ( датата на изтичане на тримесечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ), до окончателното погасяване на вземането. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Същият не оспорва валидността на застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №BG/22/1200008200446, сключена от ответното дружество и И.А.И., издадена на 19.03.2020 г. за период 22.03.2020г.-21.03.2021г. Намира, че в случай, че съдът прецени, че предявените искови претенции са допустими, то оспорва същите по основание и размер. Оспорва всички твърдения в исковата молба, по основанието на предявената претенция за неимуществени вреди. Оспорва 2 твърденията за механизма на настъпване на ПТП на 10.12.2020г. изложени в исковата молба, както и че единствено соченото за делинквент лице с действията си е причинило настъпване на деликта. Предвид липсата на автотехническа експертиза, счита, че пострадалото лице се е поставило в ситуация на повишен риск, предвид зимната обстановка и състоянието на пътя, поради което въвежда възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице към настъпване на произшествието и счита, че трябва да се редуцира размера на обезщетението, определено като справедливо.

Оспорва и всички останали твърдения в исковата молба относно механизма на ПТП, че причинените травми са в пряка, причинно-следствена връзка с механизма на произшествието. Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Оспорва размера на предявената искова претенция за неимуществени вреди, като прекомерна и заявена в противоречие, както с чл.

45 ЗЗД, така и с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Намира, че претенцията за неимуществени вреди е в изключително завишен размер, за да съответства за репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът не навежда нови обстоятелства и поддържа заявеното в исковата молба. Към исковата молба е приложен препис от протокол от открито съдебно заседание по НОХД № 1001/2021 г. по описа на ШРС , с което е одобрено Споразумение по силата на което се приема за безспорно установено, че И.А.И., е виновен в това, че на 10.12.2020 г. в гр. Шумен по ул.

„....“ в близост до дом № 35, при управление на МПС - л. а. „Дачия Логън“, рег. № .... нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ЕЛ. В. ВЛ. от гр.

Шумен, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 1 месец, средно за около 3 месеца, обусловено от фрактура на горния клон на лявата срамна кост на таза, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Предвид посоченото, счита че съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, съдът следва да приеме, че е налице деликт, както и че посочените в исковата молба телесни увреждания са причинноследствена връзка с ПТП.

Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба, в която ответникът заявява, че оспорва изцяло исковата молба, поддържа изложения писмен отговор и направените в него доказателствени искания, както и, че не възразява да бъдат приети по делото представените писмени доказателства.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От доказателствата по делото е видно, че на 03.02.2021г. ищцата е подала пред ответника, по реда на чл.380 от КЗ, искане за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди , по което ответникът не заявил отговор. Посоченото води до извода, че ищецата е активно процесуално легитимирана да предяви настоящите искове – арг.чл.432,ал.1 от КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка 3

"Гражданска отговорност", сключен между ответника и лицето сочено като деликвент, както и да са налице всички предпоставки от фактическия състав н а чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител (застрахован) спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Между страните не е спорно и се доказва от представените писмени доказателства, че към датата на ПТП гражданската отговорност на И.А.И. – сочен като деликвент е застрахована при ответника, въз основа на валидно сключена застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №BG/22/1200008200446, относно управляваното от него МПС - л. а. марка „Дачия“, модел „Логан“, рег. № .... МПС .

Ищцата твърди, че непозволеното увреждане, в резултат на което е претърпяла неимуществени вреди е настъпило на 10.12.2020 г, около 12:40 ч.,в гр. Шумен, в района на ул. „....“ № 35, когато л. а. с марка “Дачия” модел „Логан“, рег.№ ..... управляван от правоспособния водач И.А.И., я е блъснал при преминаването и по пешеходна пътека .

В хода на настоящото производство, по НОХД № 1001/2021 г. по описа на ШРС е постановено определение, с което е одобрено споразумение, по силата на което се приема за безспорно установено, че И.А.И., е виновен в това, че на 10.12.2020 г. в гр. Шумен по ул. „....“ в близост до дом № 35, при управление на МПС - л. а. „Дачия Логън“, рег. № .... нарушил правилата за движение - чл. 119, ал. 1 от ЗДП - при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ЕЛ. В. ВЛ. от гр. Шумен, изразяваща се в трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок по-голям от 1 месец, средно за около 3 месеца, обусловено от фрактура на горния клон на лявата срамна кост на таза, като деянието е извършено на пешеходна пътека. От горното и на основание чл.300 от ГПК вр. чл.383 НПК, съдът приема за доказано, че застрахованият И.А.И. е извършил виновно, противоправно действие, в резултат на което на ищцата са нанесени посочените травматични увреждания .

Ищцата твърди, че в резултат на тези увреждания е понесла болки и страдания описани подробно в исковата молба. За установяване на характера и вида и последиците от травматичните увреждания е назначена СМЕ, според която в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на горното рамо на лявата пубисна кост. Тук следва да се отбележи, че в открито съдебно заседание ВЛ уточнява, че съобразно направената на ищцата рентгенова снимка, същият намира, че е налице счупване на горното и долното рамо на лявата пубисна кост. В същия смисъл е констатацията и в издадената от МБАЛ-Шумен Епикриза от 15.12.2020г. Предвид посоченото, следва да се приеме, че в причинна връзка с ПТП е настъпило травматично увреждане – счупване на горно и долно рамо на пубисна кост. ВЛ посочва, че с чупването на пубисната кост обуславя трайно затруднение на движенията на снагата за повече от 30 дни. Счупването е лекувано с обездвижване на легло за 30 дни, провеждане на раздвижване след тридесетия ден за възстановяване на движенията на обездвижените стави и тонизиране на мускулатурата.