Решение № 104 от 20.04.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр. Добрич, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Ж.а

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500027 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл.ХХ от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№261312/17.09.2021г.на Кооперация „Демокрация”, ЕИК:

834003178, със седалище и адрес на управление: гр. Генерал Тошево, обл.

Добрич, ул. „Васил Априлов”, №8, ет.3, представлявана от В.Н.В., чрез упълномощения адвокат В.З.-ДАК, срещу решение №260067/24.08.2021г., допълнено с решение №260071/03.11.2021г. по гр.д.№159/2020г.на РСГен.Тошево, с което се уважават предявени от СТ. М. СТ. срещу кооперацията искове по чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ за отмяна като незаконосъобразно на уволнение, извършено със заповед №01/10.05.2020г. на управителя на кооперация, за възстановяване на ищеца на предишна работа и присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 11 161.20лева за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение в периода 11.05.2020г.-11.11.2020г., и се отвърля предявеният от кооперацията насрещен иск са сумата 3095.69лева, представляващи обезщетение за причинената вреда от липсата на 1846,410 литра дизелово гориво.

Излага се, че неправилно съдът стигнал до извода че установената фактическа обстановка обосновава извод за незаконност на уволнението, че 1 не са събрани безспорни и категорични доказателства, че ищецът е МОЛ по отношение разхода на гориво на лек автомобил „Ситроен Берлинго“с рег.

№***. Съдът не оценил в достатъчна степен релевантните обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства. Фактическата обстановка била погрешно възпроизведена в решението, крайните изводи за основателност на предявените от ищеца искове и за неоснователност на предявения насрещен иск не кореспондирали с установената по делото фактическа обстановка. Излагат се доводи по същество на спора относно съществувалото между страните трудово правоотношение, относно законосъобразното му прекратяване-спазена била процедурата по съкращаване на щата, не е имало задължение за подбор, тъй като С.С. бил единствения назначен на съкратената длъжност „отчетник“, съкращаването на щата било реално. Не бил установен размера на претендираното от С. обезщетение по чл.225 от КТ за незаконно уволнение, тъй като не била постъпила исканата информация от НОИ относно изплатени обезщетения за безработица, които трябвало да се приспаднат. За съда било обективно невъзможно да определи размера на обезщетението предвид липсата на информация от НОИ и липсата на информация за дължим данък по чл.42 от ЗДДФЛ. Излага се и, че с отправеното искане за плащане на обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ ищецът признавал законността на уволнението.

Насрещният иск бил доказан, установено било , че автомобила бил управляван приоритетно от ищеца. Всяка машина в кооперацията, вкл.управлявания от С. автомобил, имала картон, на който, лицето което я управлява се разписва за определено количество гориво, което е заредил, а съобразно показанията на километража се изготвяли справки за разхода на гориво. Установи били отклонения от средния разход от комисия, която извършила „засечки“. Оспорена била съдебно-техническата експертиза по 3та, 4-та и 5-та задача, тъй като вещото лице не е изчислило разходна норма за асфалтов, градски и черен път, за да изчисли средния разход, но въпреки това съдът приел заключението. Допуснати били процесуални нарушения във връзка със събирането на писмени доказателства-фактури за доставка на гориво,справка за заредено гориво и разхода му от „Ситроен Берлинго“..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна с доводи за неоснователност, като счита решението да правилно и обосновано след преценка на всички 2 релевантни факти и доказателства, на които кореспондирали изведените от съда правни изводи. Правилно били уважени исковете по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ тъй като закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и т..3 от КТ, от която се ползвал ищеца, не била преодоляна от работодателя, във връзка с последиците от което сочи съдебна практика. Повторно излага обстоятелства относно незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение поради неспазване на процедурата по съкращаване на щата. Правилно счита да е определен размера на обезщетението по чл.225 от КТ, тъй като полученото обезщетение от НОИ не се приспадало от дължимото от работодателя обезщетение, а се дължало възстановяването му от работника на НОИ, след като работодателя докаже изплащането на присъденото обезщетение. Двете правоотношения следвало да се разграничават. Размерът на обезщетението по чл.225 от КТ се определял единствено по реда на чл.228 от КТ. Обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ не било платено от работодателя и именно защото двете обезщетения не се кумулират, ищецът искал присъждане на такова по чл.225 ал.1 от КТ. Правилно бил отхвърлен насрещния иск за липси, тъй като кооперацията не доказала, че С. е МОЛ. Не била представена длъжностна характеристика за заеманата длъжност “отчетник на земеделски площи и комасации“. Установено било, че кооперацията не е водила коректно документите относно движението на автомобила. Обсъждат се констатациите на вещото лице по СТЕ, извежда се извод за обосноваността им. Иска се потвърждаване на решението.

При данни атакуваното решение да е връчено на въззивника на 01.09.2021г., въззивната жалба, изпратена по куриер на 14.09.2021г.се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от страна-ответник в първоинстанционното производство с право и интерес да обжалват неизгодното за нея решение и е допустима.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решение е постановено по предявени от СТ. М. СТ. с ЕГН **********, от гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, чрез адв. М.И. П. от САК, срещу Кооперация „Демокрация”, ЕИК 834003178, със седалище и адрес на 3 управление: гр. Генерал Тошево, обл. Добрич, ул. „Васил Априлов”, №8, ет.3 , искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна като незаконосъобразна на заповед Заповед №1/10.05.2020г.на председател на кооперацията, с която е освободен от работа на основание чл.328 ал.1 т.2, пр.2 от КТ,считано от 11.04.2020г.; за възстановяване на длъжността, заемана преди освобождаването му от работа; за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 11 161.20лева за максималния шестмесечен срок от датата на уволнението, времето от 11.05.2020г.до 11.11.2020г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба/така изявленията в писменото становище л.72 от делото на ГТРС/.

Незаконосъобразността на уволнението се обосновава с липсата на реално съкращаване на длъжността, тъй като след връчване на предизвестие за прекратяване на трудовия договор работодателя наел нов служител, на който били предоставени всички документи и материали за извършване на дейността, възложена на ищеца, неизвършване на подбор съобразно чл.329 от КТ, непоискване на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК предвид заболяванията му „захарен диабет тип 2“ и „исхемична болест на сърцето“, по повод на които е трудоустроен, при което не са спазени изискванията на чл.333 от КТ.

Ответника оспорил исковете като неоснователни с твърдения, че е налице реално съкращаване на щата, не е имал задължение за подбор, тъй като единствената щатна бройка за длъжността била заемана от ищеца, новия служител В.П., на който С. предал документите и материалите бил назначен на различна длъжност- „ водач на ССМ“. Признава, че при уволнението на ищеца не са спазени разпоредбите на чл.333 от КТ, като не са изискани преди уволнението предварително разрешение на инспекция на труда и мнението на ТЕЛК. Оспорва се по размер претендираното обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, тъй като ищецът не бил доказал да е останал без работа, последното получено трудово възнаграждение било за м.април 2020г., а не за м.март.

В срока по чл.211, ал.1 от ГПК ответникът е предявил насрещен иск за сумата от 3095.69лева, представляващи обезщетение за причинената от служителя вреда на кооперацията от липсата на 1846,410 литра дизелово гориво, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

4

При условие, че бъде уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ се иска извършване на прихващане с вземането на ответника за обезщетение за липси.

С атакуваното решение предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са уважени, като уволнителната заповед е отменена на процесуално основание-нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1 и 2 от КТ, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност, искът по чл.344, ал.1 т.3 от КТ е уважен за периода 11.05.2020г.-11.11.2020г. и за сумата 11 161.20лева, а насрещната претенция за сумата от 3095.69лева е отхвърлена.

Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата цялост.

Подадената от ответника жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Постановено е при надлежно упражнено право на иск. Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира решението и за правилно.

Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно наличие на трудово правоотношение и прекратяването му, относно приложимостта на предварителната закрила. Настоящата инстанция, обсъждайки същите доказателства, приема за установени от фактическа страна, установените и от районния съд обстоятелства за съществувало между страните валидно възникнало безсрочно трудово правоотношение, което датира от 12.07.2004г., когато по силата на трудов договор № 58 ищецът е заел длъжността „тракторист“. На 11.05.2006г. е сключено допълнително споразумение № 41 за преназначаване на ищеца на длъжност „Организатор производство - специалист земеделие“. С допълнително 5 споразумение №15/08.05.2018г. ищеца е назначен на длъжността „отчетник зем.площи и комасации“. На 10.04.2020 г. на ищеца е връчено Предизвестие № 1/10.04.2020г., за прекратяване на трудовият му договор на основание чл.

328, ал. 1, т.2 от КТ след изтичане на 30 дневния срок, считано от 10.04.2020г.

На 10.05.2020 г. на ищеца е връчена Заповед № 1/10.05.2020г., с която считано от 11.05.2020г. е прекратен трудовият му договор поради съкращаване на щата.

При твърдения за допуснати процесуални нарушения, каквито са твърденията за упражнено право на уволнение в нарушение на разпоредбите на чл.333, ал.1 и ал.2 от КТ, подлежи на изследване на първо място въпроса попадали ищеца в кръга на лицата, по отношение на които се прилагат защитните норми на чл.333, ал.1 т.2 и т.3 и ал.2 от КТ, спазена ли е от страна на работодателя процедурата по прилагане на предварителната закрила.

С разпоредбата на чл.333 ал.1 т.2 от КТ е установена предварителна закрила при уволнение на някои от посочените основания, сред които и това по чл.328 ал.1 т.2 от КТ, на трудоустроени работници и служители и боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването/без да са трудоустроени/. Приложеното по делото ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ Добрич“АД