Решение № 17764 от 31.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17764 гр. С., 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20231110133608 по описа за 2023 година

Ищецът „Д.З.“ АД е предявил срещу ответника О.З.“ обективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6781,50лв., остатък от заплатено регресно вземане по щета 210855061, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86,ал.1 сумата от 1205,12лв. за периода от 01.10.2021г. до 16.06.2023г. Претендира направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 17.05.2021 г. ПТП на ГКПП Кулата е изплатил сумата от 16217,90лв. с включени ликвидационни разходи, представляваща застрахователно обезщетение за щетите по т.а. Даф ХФ с рег. № ***, застрахован при него по застрахова „Автокаско“. Виновен за процесното ПТП е водачът на т.а Скания, с ДК № ***, застрахован по застраховка Гражданска отговорност при ответника валидна към датата на настъпване на застрахователното събитие. Твърди, че ответникът е заплатил сумата от 9451,40лв., като е останал незаплатен остатък от 6781,50лв., поради което претендира и лихва за забава върху незаплатената сума. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът О.З.“ дава становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че отговорността му се съизмерява със заплатената сума. Твърди, че предявеният иск е в завишен размер. Поради недължимост на главницата, оспорва претенцията за лихва. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение 1 на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В случая посочените предпоставки са налице.

За безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени всички изложени в исковата молба твърдения, с изключение на размера на ищцовата претенция.

По делото е приета САТЕ от заключението на която се установява, че размерът на щетите нанесени на процесното т.а. Даф ХФ с рег. № *** към датата на ПТП, възлиза на 16155,34 лв., а с включени 15,00 лв. ликвидационни разноски – 16170,34 лв. при включване на търговска отстъпка към стойността на новите части и консумативите. Вещото лице посочва, че стойността на щетите без включена търговска отстъпка за новите части и консумативите възлиза на 17823,17, а с включени ликвидационни разходи 17838,17лв. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и задълбочено изготвено, поради което ще го ползва при постановяване на крайни си съдебен акт.

Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита гражданската му отговорност.

Суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице като делинквент дължи съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД на застрахования, а в случаите на чл.

411 КЗ – и от размера на застрахователната сума, предвидена в договора за застраховка “Гражданска отговорност”. Дължимото обезщетение е равно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, което не може да надвишава действителната стойност на увреденото МПС и не може да е по – малко от изчисленото по методиката.

Видно от заключението на вещото лице, че действителната стойност на автомобила е стойността на причинените вреди по увредения автомобил е в размер на 17823,38лв., а с включени ликвидационни разходи е 17838,17лв. Съдът приема за релевантна тази стойност на щетите, доколкото търговската отстъпка се дава в резултат на договореност между страните и не е задължителна. След приспадане на платената от ответника сума се дължи разлика в размер на 8296,77лв., което прави предявения иск основателен до пълния му размер.

По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.

Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва датата 01.10.2021г., която дата следва датата на извършеното частично плащане. Размерът й изчислен с онлайн приложение за изчисляване на законна лихва е равен на 1217,99лв., което прави искът основателен до пълния му размер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна. Ищецът претендира сумата от 321,16лв. – държавна такса, 300лв. – депозит САТЕ и 150лв. –юрисконсултско възнаграждение, които му се дължат в пълен размер.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА О.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** да заплати на „Д.З.“АД, с ЕИК *** и адрес: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата 6781,50, лева, представляваща незаплатено регресно вземане за платено застрахователно 2 обезщетение по имуществена застраховка "Автокаско" за вреди на лек автомобил т.а. Даф ХФ с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.05.2021 г. в гр. С. ведно с включени разходи за определянето му, заедно със законната лихва от 16.06.2023г. до погасяване на задължението; на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 1205,12лв. – мораторна лихва дължима за периода от 01.10.2021г. до 16.06.2023г., както и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 771,16лв. – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3