Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 216 от 29.04.2025, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 302/2025
Вид
Решение № 216
Подписан
29.04.2025
В сила
14.06.2025
Състав
Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.149 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 изр.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 пр. I · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.586 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.587 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.36 · Закон за адвокатурата
  • чл.35а · Закон за кадастъра и имотния регистър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Велико Търново, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СтаниС. Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20254100500302 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 от ГПК.

С Решение№204/03.02.2025г. по гр.дело№1519/2023г. ВТРС е: -оставил без разглеждане предявения от Г. Н. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.София ж.к.„Зона“ срещу Ц. Д. И. с ЕГН**********, с адрес: с.Oбщ.В.Търново иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на Поземлен имот с площ около 2200.00кв.м, находящ се в околовръстния полигон на нямащото регулация с.Илевци kметско наместничество с.

Oбщ.В.Търново, заедно с построената в него жилищна сграда, стопански постройки и навеси, част от който се явява поземлен имот с идентификатор№ с площ от 1802.00кв.м, като процесуално недопустим и е прекратил производството по гр.дело№1519/2023г. на ВТРС само в тази част; отхвърлил предявения от Г. Н. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.София ж.к.„Зона срещу Ц. Д. И. с ЕГН**********, с адрес: с. Oбщ.В.Търново иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Ц. Д. И., че Г. Н. Г. е собственик на основание давностно владение на Поземлен имот с идентификатор№ по КККР, одобрени със Заповед№18-6936/24.06.2021г. на Началника на СГКК В.Търново, с площ от 1802.00кв.м, намиращ се в с. kметско наместничество с.Oбщ.В.Търново, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, при съседи: ПИ с идентификатор№***,

ПИ с идентификатор№***,

ПИ с идентификатор№***, ПИ с идентификатор№***, Андрю Бейкър и улица, като неоснователен и недоказан; -осъдил Г. Н. Г. с ЕГН**********, с адрес: гр.София ж.к.„З да заплати на Ц. Д. И. с ЕГН**********, с адрес: с Oбщ.В.Търново сумата 1700.00лв., представляваща направени разноски(възнаграждение за вещо лице и адв.възнаграждение) по гр.дело№1519/2023г.

1 по ВТРС.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от Г. Н. Г.(чрез адв. И.

П.С. от ВТАК и адв.С. Кр.Л. от ВТАК) против Решение№204/03.02.2025г. по гр.дело№1519/2023г. на ВТРС. Считат, че така постановеното решение е незаконосъобразно, неправилно, постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не споделя направения извод за недопустимост на предявения иск за приемане на установено, че Г. Н. Г. е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Общ.Велико Търново, а именно: ПИ с площ около 2200.00кв.м., находящ се в околовръстния полигон на нямащото регулация с.И kметско наместничество с.Войнежа Oбщ.В.Търново, заедно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и навеси, част от който се явява ПИ с идентификатор№***, собственост на Ц. Д. И.. Според съда, ищецът нямал правен интерес от предявяването на такъв иск, тъй като ответникът не оспорвал това обстоятелство извън собствеността върху ПИ с идентификатор№ Процесният недвижим имот, находящ се в с.Илевци kметско наместничество с.Войнежа Oбщ.В.Търново и представляващ ПИ с площ около 2200.00кв.м., находящ се в околовръстния полигон на нямащото регулация с.И kметско наместничество с.Войнежа Oбщ.В.Търново, заедно с построените в него жилищна сграда, стопански постройки и навеси, бил собственост на Л К на основание наследство, като през 2005г. имотът бил продаден на „ДВП“ООД с БУЛСТАТ:104634490,, със седалище и адрес на управление в с.Илевци kметско наместничество с.Войнежа Oбщ.В.Търново и представлявано от Андрю Бейкър( британски гражданин), за което бил сключен договор покупко-продажба, обективиран в нот.акт№ 88 том 1, рег.№1181 нот.дело№80/2005г. на нотариус Росица Минова с район на действие ВТРС.

Имотът бил избран от Г. Н. Г., който бил пълномощник на Андрю Бейкър(представляващ дружеството) и от негово име и за негова сметка осъществил сделката. Андрю Бейкър(Управител и представляващ „ДВП“ООД) никога не бил виждал имота, не бил въведен във владение и от тогава до настоящия момент не бил идвал в Р.България. Твърди се, че след осъществяване на сделката от 2005г. до 2023г. единственият владелец и държател на имота е Г. Н. Г., който заплаща данъци за него, полага грижи като добър стопанин и е оградил поземления имот. От учредяването на дружеството до настоящия момент, съдружниците Андрю Бейкър и Елизабет Мери Бейкър не били идвали в Р.България, не били посещавали никога имота и напълно се дезинтересирали от имуществото на дружеството. Не били предприели действия по пререгистрация на „ДВП“ООД в ТР, съгласно ЗТРРЮЛНЦ. След придобиването на имота, Г. започнал да полага грижи за него, като редовно пребивавал в него, почиствал и косил и поддържал дворното място(показанията на св.Касаков, св.Новаков и св.Цанкова), а в къщата бил извършен ремонт(показанията на св.Касаков). Била постигната договорка(в т.ч. и с предварителен договор) преди около четири години между Г. Н. Г. и св.Димитър Касаков да му бъде продаден имота(дворното място и къщата), като му Г. предал владението на Касаков, който от своя страна продължил ремонтите по къщата, изчистил дворното място, укрепил кладенеца, който се намира по средата на двора, изчистил го и поставил катинар. Твърди се, че оттогава до днес св.Димитър Касаков е всеки ден в имота, извършвал строително-ремонтни дейности по къщата, подпомаган от св.Петко Новаков, като никой друг, освен собственика Г. Н. Г. не посещавал имота, нито заявявал претенции към него. За извършване на сделката се наложило издаването на скица на имота, но същият попадал в околовръстен полигон, т.е. извън регулацията на селото, поради което следвало да се извърши кадастрално заснемане на имота, тъй като в землището на с.Илевци все още няма влязла в сила КК.

Изготвен бил проект за кадастрална скица на поземлен имот с проектен идентификатор но от СГКК В.Търново не приемат КККР за обекта, тъй като част от имота попадал в границите на друг 2 имот - ПИ с идентификатор№, за който имало одобрени КККР. Установило се, че за част от имота му било извършено кадастрално заснемане, което е прието преди заявлението на Г. в кадастъра и било нанесено в КК на селото. Така бил създаден нов имот - ПИ с идентификатор№ по КККР, одобрени със Заповед№18-6936/24.06.2021г. на Началник на СГКК В.Търново, с площ от 1802.00кв.м., начин на трайно ползване - ниско застрояване и съседи: ПИ с идентификатор№***,

ПИ с идентификатор№***,

ПИ с идентификатор№***, ПИ с идентификатор№***, Андрю Бейкър и улица. Също се установило, че Ц. Д. И. се снабдил с нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение №16, том 5, per. № 5024, нот.дело№ 473/19.08.2021г. на нотариус Д.Тютюнджиева с район на действие ВТРС. че От разпита на свидетелите пред нотариуса се установявало, че издаването на нотариален акт по реда на чл.587 ГПК - т.н. обстоятелствен проверка, не било подкрепено от никакви доказателства и собствеността на Ц. Д. И. върху имота не била доказана. Св.Камелия И.а, заявила, че тя извършила геодезисткото заснемане и показала на геодезиста кое парче от дворното място да заснеме, както и границите(уточнявани по спомен), като настоявала да може да се включи и кладенеца, намиращ се в средата на двора. От заключението по експертизата, от представените скици и от разпита на свидетелите се доказвало, че спорният имот на Ц. Д. И. никога не бил съществувал преди заснемането му за кадастралната карта, реално не бил обособен, не бил ограден/нямало никакви данни и трайни знаци за него отпреди. От всички свидетелски показания(св.Касаков и св.Новаков) се констатирало, че процесния новообразуван имот никога не се е владял и ползвал от Ц. Д. И., който притежава имот с идентификатор№*** - в съседство с процесния. От всички събрани по делото доказателства можело да се направи категоричен извод, че Г. Н. Г. има правен интерес от воденето на това дело.

Той е упражнявал фактическо владение върху имота непрекъснато, явно и спокойно, без оспорвания от други лица за период от повече от 10 години - от 2005г. до 2021г. Счита, че предявеният иск за придобиване на правото на собственост чрез давностно владение на целия имот в предвидения от закона срок, е доказан и основателен. Правото си на собственост Г. основавал на давностно владение, което е упражнявал необезпокоявано за период от повече от 10 години, считано от м.април.2005г. Не споделя мотивите на ВТРС, че не се установявало Г. да бил упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене. Твърди се, че Г. не бил действал като пълномощник на дружеството „ДВП“ООД(по делото нямало никакви данни за упълномощаване - нито чрез св.показания, нито било представено пълномощно). Г. Н. Г. владял имота с цел да го придобие като собственик - извършвал е ремонти, оградил го, плащал данъци, дори сключил предварителен договор за продажбата му, което показва че владее имота като свой.

От друга страна, по делото се доказало несъмнено, че Ц. Д. И. не бил упражнявал фактическата власт върху новообразувания имот с идентификатор№***, за период по-дълъг от 10 години, не бил извършвал никакви действия които да показват явно, непрекъснато и необезпокоявано владеене на този имот, който дори не бил съществувал преди 2021г. Моли съда да отмени решението на ВТРС и да уважи предявените искове. Претендират се разноските за двете инстанции. В съдебно заседание въззивниkът Г. Н. Г.(чрез адв. И. П.С. от ВТАК поддържа изцяло въззивната жалба и моля да бъде уважена, респ. обжалваното първоинстанционно решение отменено изцяло. Претендира разноски за първоинстанционното производство. Прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на проц.представител на въззиваемата страна.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна Ц. Д. И.(чрез адв.А. К.К. от ВТАК) . Счита, че решението на 3 първоинстанционния съд е обосновано, законосъобразно, постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и не страда от пороците, посочени във въззивната жалба. Правото му на собственост се разпростирало до ПИ с идентификатор№*** и само до този имот. Ц.

Д. И. не бил извършвал каквито и да е действия, които по своя характер да се характеризират като оспорване на собствеността на територията извън собствения му имот, а такива не се и твърдят от Г. Н. Г.. Ц. Д. И. е собственик на ПИ с идентификатор№*** на основание давностно владение за което се е сдобил с нот.акт за собственост. Констатациите на нотариуса не били опровергани от ищцовата страна-въззивник. От събраните свидетелски показания(св.Цонева, св.Недялков и св.И.а) се установило, че имотът е наследен от Ц. Д. И. от неговия дядо Иван Смилов(Смил) и се използвал за пасище на животни и овощна градина. Св.Касаков и св.Новаков заявили, че поддържат двора до кладенеца, тъй като за другата част знаели, че била спорна.

Св.Касаков заявил, че работи по имота и има наблюдения върху него от 2019г., а св.Новаков - от година и половина. След като бил предявен положителен установителен иск от страна на Г. Н. Г., следвало да установи по делото, че е собственик на този имот на основание твърдяното давностно владение(владял имота), че го е владял за себе си и това владение е продължило повече от 10 години, да е било явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого. Счита, че нито едно от тези обстоятелства не било установено по делото. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и бъде оставено в сила решението на ВТРС. Претендират се разноски във въззивната инстанция. В съдебно заседание въззиваемата страна Ц. Д. И.(чрез адв.А. К.К. от ВТАК) моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: