Определение № 728 от 02.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 728 гр. Варна, 02.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20243001000367 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.248 ГПК.

С решение №297/13.11.2024г. и допълващо го решение №298/14.11.2024г., постановени по в.т.дело №367/2024г. съдът е разрешил правния спор между страните като е присъдил и разноски.

С молба от 20.11.24г. на адв.Н.Д., процесуален представител на ищеца С. С. М., е направено искане за присъждане на разноски на същия, претендирани съгласно чл.38 от ЗАдв. за осъщественото безплатно представителство на доверителя му във въззивното производство, по отношение подадената от третото лице- помагач на застрахователя въззивна жалба. Излага, че претендира определяне на дължимото му възнаграждение съобразно обжалваемия интерес на третото лице и отхвърлената част от жалбата му. Твърди се, че с решението си Апелативен съд е приел, че въззивната жалба на Х. Р.Х. е неоснователна на 80% от обжалваемия интерес. Твърди се формулирано искане за присъждане конкретно на тези разноски както и извършена в действителност професионална помощ от пълномощника спрямо въззивната жалба на третото лице.

Претендира се адв.възнаграждение в размер на 5232 лева с ДДС като е посочен начин за изчисляването му съобразно отхвърлената част от жалбата на Хр.Х. и материалния интерес съгласно чл.7, т.4 от НМРАВ. По аналогичен начин са изчислени и дължимите разноски на ищеца спрямо имуществените вреди в размер на 721.36 лева с ДДС, или общо по осъществената защита по двата иска във въззивното производство /за неимуществени и имуществени вреди/ в размер на 5 953.36 лева.

Съдът намира молбата на въззиваемата страна чрез адв.Д., за своевременно подадена и допустима за разгреждане.

В срока за отговор е постъпило становище вх.№8516/29.11.2024г. на третото лице помагач по делото Х. Р. Х., чрез адв.М., за неоснователност на искането по чл.248 ГПК.

Въвежда довод, че поради подадената и от застрахователя въззивна жалба, третото лице не е предизвикало разноски със своите процесуални действия. Счита, че молителят не е представил доказателства, че доверителят му е бил материално затруднен. Счита, че разноски по делото дължи единствено насрещната осъдена страна, не и третото лице по арг.

1 на чл.38 от ЗАдв.

Същевременно съдът установи, че страната е направила искане за присъждане на адв.възнаграждение с подадения отговор по въззивната жалба на третото лице помагач. Към делото са били представени както пълномощно за адв.Д., така и договор за правна помощ, в който е налице изрична уговорка за предоставяне на безплатна правна помощ съгласно чл.38 от ЗАдв. /л.59 и сл. По възз.дело/

Съдът констатира, че такава правна помощ е била предоставена от адв.Н. Д. спрямо въззивната жалба на третото лице помагач с подаване на отговор по същата в срока по чл.263 ГПК. Пълномощникът не се е явил в открито заседание, но е депозирал обща молба със становище по двете жалби – на помагача и на застрахователя.

Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия.

Страната, която претендира присъждане на разноските е осъществила безплатна правна помощ по делото, поради което на същата се следва възнаграждение съобразно отхвърлената жалба на третото лице помагач, инициирало самостоятелно въззивно производство. Последното, за разлика от застрахователя, е обжалвало изцяло осъдителното решение на първата инстанция – както по отношение на имуществените вреди, така и по отношение обезщетението за неимуществени вреди от деликта. Независимо от отчасти различния предмет на двете въззивни жалби, подадените от ищеца чрез адв.Д. отговори съдът констатира, че са идентични. По жалбата на третото лице не са ангажирани други искания и доказателства, не са въвеждани различни правни доводи и възражения.

Постановеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определен от Висшия адвокатски съвет размер, посочен с Наредба № 1/09.01.2004 г., не може да бъде приложено, предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C438/22. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая обжалваемият интерес на помагача е бил 65 000 лева (третото лице помагач е обжалвало осъдителната част на първоинстанционното решение); вида и количеството на извършената работа в защита и по двете жалби са еднакви и се изчерпват с подаването на отговори и представителство в едно съдебно заседание пред въззивния съд; доказателства пред въззивния съд не са събирани, фактическата и правна сложност на спора във вида, пренесен пред въззивната инстанция, не се отличават със сложност. Съдът намира за неоснователно позоваването в молбата по чл.248 ГПК на минималните размери по НМРАВ и материалния интерес по жалбата. Тези размери съдът взема предвид единствено като ориентир за пазарните нива на заплащане на правната помощ. При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че сумата 670.40 лева се явява адекватно възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по въззивната жалба на третото лице помагач във въззивна инстанция, при превес на обема и естеството й както и съобразно идентичната защита по двете въззивни жалби. Върху сумата следва да се начисли ДДС, поради което общото възнаграждение възлиза на 804.40лева.

/при съответно приложение на чл.7, ал.2, чл.9, ал.1 от Наредбата/ Воден от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ДОПУСКА изменение на решение №297/13.11.2024г., постановено по в.т.дело №367 по описа за 2024г. на ВнАС, на основание чл.248 ГПК, като ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕТО в следния смисъл:

ОСЪЖДА Х. Р. Х., ЕГН **********, *****, трето лице -помагач на страната на ЗД Бул Инс АД, да заплати на адв.Н. Н. Д. от АК-Шумен, служебен адрес *****, адв.възнаграждение в размер на 804.40 лева с ДДС, за оказана безплатна правна помощ на С. С. М., във въззивното производство по в.т.дело №367/2024г. по описа на АС-Варна, на основание чл.38 ЗАдв. и чл.78, ал.10 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3