Решение № 16319 от 11.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16319 гр. С., 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110146115 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против Б. Н. Ц. и С. Н. Ц. кумулативно обективно и субективно пасивно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество – при условията на разделна отговорност помежду си, следните вземания: сумата от по 159,60 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес] , с абонатен № [№], ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 18.04.2022 г. до окончателното изплащане и сумата от по 40,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г. върху задължението за цена на топлинна енергия., за които суми по ч. гр. дело № 20755/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № *****/10.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на потребители – клиенти за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Посочва, че ответниците са наследници по закон на лицето Н.М.Ц., който през процесния период е ползвал жилището по силата на запазено вещно право на ползване, а с това е притежавал и качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. След смъртта му на 21.05.2019 г. неговите законни наследници – Б. Н. Ц. и С.

Н. Ц. са наследили възникналите задължения във връзка с доставената до имота и реално потребена топлинна енергия. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от 1 приложимите към процесното правоотношение Общи условия, в случаите на смърт на клиент-физическо лице наследниците или лицето, придобило имота по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят за това писмено продавача в 30дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] твърди, че през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците на са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] (с предишно търговско наименование [фирма]) в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са погасили в срок дължимите суми в общ размер от 319,20 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и сумата от 81,22 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 05.04.2022 г. Посочва се, че всяка от ответниците дължи заплащането на ищеца на ½ част от тези вземания или сумата от 159,60 лева за главница и сумата от по 40,61 лева – лихва за забава. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Излага, че за тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 20755/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК., като след дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК, ищцовото дружество предявява настоящите претенции. С тези доводи последното обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците Б. Н. Ц. и С. Н. Ц., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците. В депозираните от същите, в качеството им на длъжници, в производството по ч. гр. дело № 20755/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I-во ГО, 51-ви, писмени възражения по чл. 414 ГПК същите не са навели конкретни доводи, насочени към оспорване на процесните вземания, посочвайки общо, че не дължат сумите по заповедта за изпълнение. В проведеното на 13.03.2023 г. открито съдебно заседание ответниците, чрез пълномощника си адв. В. Л. оспорват исковите претенции по основание и размер с доводи за липсата на облигационно правоотношение между страните, както и за неяснота относно начина на определяне на дължимите суми – въз основа на какви конкретно документи и по какъв ред. Релевира и възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съдът намира така въведеното правопогасяващо възражение за преклудирано, като несвоевременно заявено съгласно чл. 133 ГПК – извън преклузивния едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, тъй като е могло да бъде направено от ответниците като възражение в срока за отговор на исковата молба, но това не е осъществено, поради което не следва да бъде разглеждано и обсъждано от съда в настоящия съдебен акт. В тази връзка съдът съобрази, че след изтичането на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците могат да направят възражение за погасяване по давност на вземанията, но само при установяване, че пропускът им се дължи на особени и непредвидени обстоятелства – в този см. Решение № 440/12.04.2010 г. по гр. дело № 1460/2010 г., ГК, III г.о. ВКС, каквото в случая не се твърди и не се установява от ответната страна.

2

Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно правоотношение между него и ответниците, при посочените квоти, с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, регулирано от публично известни Общи условия, както и, че е изпълнил задължението си и е доставил такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник „М.“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Изясни се, че в открито съдебно заседание ответниците оспорват наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма] през исковия период.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор за дарение на недвижим имот от 18.12.1997 г., обективиран в Нотариален акт № ***, том ***, дело № 46152/1997 г. по описа на нотариус А.Ч. – първи нотариус при Софийска нотариална служба, третите за процеса лица Н.М.Ц. и Й.Б. Ц., в качеството си на дарители, даряват на дъщеря си С. Н. Ц. – Д., чрез пълномощника й М.П., в качеството си на дарен, следния свой собствен недвижим имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност – апартамент № 41, находящ се на адрес: [адрес] със застроена площ от 100,02 кв. м., заедно с принадлежащите зимнично помещение № 40 и 1,335 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя. Съгласно клаузите на раздел I I от договора дарителите Н.М.Ц. и Й.Б. Ц. си запазват правото на ползване върху дарения имот – 3 пожизнено и безвъзмездно, заедно и поотделно.

От представеното и прието по делото удостоверение за наследници от 03.06.2019 г., издадено от Столична община, район К.п. (л. 17 от делото) и данните от извършените справки от НБДН по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина на предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до регистъра на населението - Национална база данни „Население“ относно смъртта на лицето Н.Ц. и неговите низходящи от първа степен и съпруга, във връзка с уважено доказателствено искане на ищцовата страна, предвид недостатъчно четливия вид на представеното удостоверение за наследници и твърденията за липсата на четливо копие, се установява, че лицего Н.М.Ц. - дарител по договора за дарение от 18.12.1997 г. е починал на 21.05.2019 г. към който момент е бил със семейно положение „вдовец“, оставяйки за законни наследници дъщерите си Б. Н. Ц. и С. Н. Ц. – Д..

В представения и приет по делото Списък на потребителите в сграда в режим на етажна собственост с адрес: град С., [адрес] I, като приложение към протокол от проведено Общо събрание от 23.08.2011 г. за избор на фирма [фирма] за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, в графа за апартамент 41, с абонатен № 251915 е посочено лицето Н.М.Ц., което с подписа си е удостоверило наличието на 5 броя разпределители в имота.