Определение № 2723 от 25.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2723 гр. София, 25.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Иво Димитров Касационно търговско дело № 20258002900825 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/ във вр. с § 26 от ПЗР към ЗИДЗМТА, обн. ДВ бр. 63 от 2025 г.

Образувано е по искова молба вх. № 5284/21.03.2025 г., подадена от Б.

Станиславов Л., ЕГН: **********, едноличен търговец с фирма ЕТ „Л. – Б.

Л.“, ЕИК: 205769862 срещу „Лено“ АД, ЕИК: 203217465, с която е предявен иск за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА /сега – Закон за арбитража – ЗА/, на арбитражно решение от 21.12.2023 г. по арбитражно дело № 52/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация Пловдив.

В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение и книжата досежно неговото връчване били получени от процесуалния представител на ищеца като приложения към отговор на исковата молба, подаден от ответника „Лено“ АД по т.д. № 61 по описа на Окръжен съд – Пловдив, на 14.03.2025 г., от която дата според ищеца за него тече срока по чл.

48, ал. 1 от ЗМТА.

Излага се, че арбитражното решение е връчено на адреса на ищеца на 05.02.2024 г. при съществени процесуални нарушения. По отношение на 1 същото връчване се твърди, че на 07.12.2024 г. /с оглед данните по делото следва да се приеме, че се има предвид същата дата през 2023 г./ ищецът е продал собствения си имот, находящ се в с. Войводиново, ул. „Кокиче“ 2А, на който адрес се твърди, че му е връчено арбитражното решение. Владението на същия имот било предадено на купувачите към 15.12.2023 г., поради което след тази дата в сградата на посочения адрес пребивавали купувачите на имота. Според ищеца това доказва, че Бонка М., която е посочена в разписката, изготвена от пР.каря на ЧСИ К. Павлов не е живяла или пребивавала на адреса, посочен в пР.ката, а връчването на лице, което не живее на адреса и освен това е извън кръга на домашните на ищеца и не поддържа връзка с него, е съществено нарушение на съдопроизводствените правила и довежда до нередности на връчването.

Ответникът в отговор на исковата молба оспорва допустимостта и основателността на иска, представя доказателства, претендира разноски.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като се запозна с материалите по делото и твърденията на страните намира иска, с който е сезиран за недопустим, като предявен след преклузивния срок, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА вр. § 26 от ПЗР към ЗИДЗМТА, обн. ДВ бр. 63 от 2025 г.

По делото /оригиналът е в арбитражното дело/ е приложена разписка за връчване, според която чрез ЧСИ К. Павлов, на ЕТ „Л. – Б. Л.“, на вписания в търговския регистър адрес на управление – с. Войводиново, ул. „Кокиче“ № 2А, на 05.02.2024 г., е връчено процесното арбитражно решение. Същото е получено от Бонка М., посочена в разписката като съпруга на семейни начала.

/По същия начин, на същото лице и с посочване на същото качество, на ищеца – ответник по арбитражното производство е връчено и копие от исковата молба, по която е образувано същото./ М. е приела съобщението със задължение да го предаде на адресата.

Твърденията и установяващите ги доказателства, че поради продажбата на собствения на ищеца имот на същия адрес, следвало да се приеме, че М. не пребивавала на адреса на връчване, а там следвало да се намират по необходимост купувачите на имота, не са от естество да доведат до претендираното опорочаване на връчването, доколкото се основават само на предположения.

2

По начина, по който е оформено връчването, според настоящия касационен състав същото е редовно извършено, както по отношение на ищеца като физическо лице, така и в качеството му на търговец, доколкото персоналитетът му е един и същ и посоченият адрес е такъв както на физическото лице, така и вписания в търговския регистър адрес на управление на търговеца.

Несъстоятелни са твърденията в насока на това, че М. нямала и не поддържала връзка с ищеца от 2019 г. – същата го е представлявала като негов пълномощник в изтъкваната от самия него сделка по продажбата на имота на посочения адрес през м. декември 2023 г., пълномощното й е представено пред нотариуса и е описано в приложения от ищеца към исковата му молба нотариален акт за продажбата и отново М., според представените от самия ищец доказателства, е получила като негов пълномощник продажната цена на имота.

Недоумение буди и посочването от страна отново на самия ищец, като адрес за призоваване на същата М. в настоящото производство пак на адреса, на който й е връчено процесното арбитражно решение - с. Войводиново, ул.

„Кокиче“ 2А – като неин постоянен адрес и като адрес за пР.аване в случай, че не бъде открита на посочения /последното само по себе си няма особен смисъл, доколкото двата адреса съвпадат/. В същото време като адреси за пР.аване на купувачите на недвижимия имот, които би трябвало според ищеца вместо М. да пребивават на адреса, на който е извършено връчването на арбитражното решение, се посочват други два адреса в гр. Пловдив.

Според настоящия касационен състав при така констатираното следва да се приеме, че атакуваното арбитражно решение е връчено на ищеца на 05.02.2024 г., исковата молба като депозирана на 21.03.2025 г. е подадена след изтичането на законоустановения в чл. 48, ал. 1 ЗМТА преклузивен срок за предявяването на иска, поради което и искът се явява недопустим.

Изложеното налага исковата молба да бъде върната, а производството по делото – прекратено.

Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение ОПРЕДЕЛИ:

3

ВРЪЩА исковата молба, подадена от Б. Станиславов Л., ЕГН:

**********, едноличен търговец с фирма ЕТ „Л. – Б. Л.“, ЕИК: 205769862 срещу „Лено“ АД, ЕИК: 203217465 за прогласяването за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 от ЗМТА, на арбитражно решение от 21.12.2023 г. по арбитражно дело № 52/2023 г. на Арбитражен съд при Стопанска асоциация Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4