Решение № 425 от 16.04.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. Пловдив , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Божидар И. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330201337 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на К. Г. И. против Наказателно постановление № 20-1030-015197, издадено от началник група към ОДМВР- Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на К. Г. И. е наложена:

-глоба в размер на 200лв. за нарушение по чл. 25, ал.1 ЗДвП -глоба в размер на 50лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123 ал. 1, т.3, б.А от ЗДвП С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна- оспорва се приетата за установена фактическа обстановка и се мотивира наличието на допуснати в хода на производството съществени процесуални нарушения.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна с писмено становище моли за потвърждаване на НП. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

АУАН и НП са издадени за това, че на 11.12.2020 г. около 14:37 часа в гр.Пловдив, на ул.Нестор Абаджиев до №37, К. Г. И. управлява състав от ППС - влекач с рег.№******* с прикачено ремарке с рег.№*******, като:

1. извършва завиване наляво без да се съобрази с паркирания от дясната му страна л.а. Ситроен с рег.№*******, в следствие на което го застъргва със задната дясна част на полуремаркето в дясната му странична част - ПТП с материални щети-нарушение по чл. 25, ал.1 ЗДвП 2. напуска местопроизшествието без да окаже съдействие за установяване на вредите от него- нарушение по чл. 123 ал. 1, т.3, б.А от ЗДвП ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

Същевременно от събраните по делото доказателства се установява, че св. С.Ш. работела в Ай Ти Дабълю Испраконтролс, находяща се на ул. Нестор Абаджиев № 37. На 11.12.2020г.-петък, свидетелката била на работа, като паркирала управлявания от нея автомобил Ситроен с рег.№******* на същата улица, в близост до местоработата й до № 37 и в зоната на локално кръстовище.

Жалбоподателят бил водач на тежкотоварна композиция от влекач с рег.№******* с прикачено ремарке с рег.№*******. На 11.12.2020г., в 14:37 часа същият управлявал въпросния състав от ППС по улица Нестор Абаджиев, като желаел да направи завой на ляво към съседна улица. Водачът подходил към завоя, но не могъл да осъществи маневрата поради дължината на управляваното превозно средство, радиуса на завоя и пречещ контейнер за смет.

Жалбоподателят решил да направи нов заход към завоя, за която цел предприел движение на заден ход с управляваните от него влекач и прикачено ремарке. При новия заход към завоя се осъществило физическо съприкосновение между задна дясна част на ремаркето и дясна странична 2 част на паркирания автомобил на св. С.Ш., при което и по двете МПС били причинени застъргвания.

В този момент жалбоподателят слезнал от управлявания от него влекач, провел разговор с неустановено по делото лице-очевидец на ПТП, след което отново се качил в камиона и потеглил.

На 11.12.2020г., вечерта, след края на работния ден, свидетелката Ш. установила нанесените по автомобила й щети, но не предприела незабавни действия по уведомяване на органите на реда. Вместо това същата се прибрала, управлявайки процесния автомобил.

На 14.11.2020г. свидетелката Ш. се сдобила със записи от охранителните камери от съседна фирма. След преглеждането им установила описаното ПТП и сигнализирала органите на МВР.

Свидетелката Ш. доброволно предала на актосъставителя К. два видеозаписа от охранителните камери- на първия се виждало процесното ПТП, слизането на водача от камиона и разговора му с неустановено по делото лице, а на втория номера на влекача, управляван от жалбоподателя.

След като изгледал записите, актосъставителят К. изискал по служебен път информация кой е собственик на процесната тежкотоварна композиция от влекач с рег.№******* и прикачено ремарке с рег.№*******, както и кой бил водач на същата към дата 11.12.2020г.

Като водач бил установен жалбоподателя, който бил призован за разпит от актосъставителя. Жалбоподателят се явил, като бил разпознат от актосъставителя като лицето, което било заснето като водач на тежкотоварната композиция на записа, представен от свидетелката Ш..

По инициатива на актосъставителя на 23.12.2020г. била извършена възстановка на ПТП, за което съдействие оказали и двамата водачи -св.

Ш. и жалбоподателя. При възстановката било установено пълно съответствие между щетите, причинени по двете МПС.

На 23.12.2020г. бил издаден АУАН, а на 29.12.2020г., бил съставен и констативен протокол за реализиралото се ПТП, който бил предоставен на св.

Ш. за представяне пред застрахователя. Жалбоподателят, афектиран, че бива санкциониран, за нещо, за което считал, че няма вина, отказал да подпише констативния протокол.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена на 3 база събраните гласни доказателствени средства- показания на свидетелите К. (актосъставител) и Ш., които съдът кредитира като последователни, логични, взаимно подкрепящи и взаимно допълващи се.

Посочените свидетелски показания намират пълна подкрепа и в приложените по делото писмени доказателства, включително и протокол за ПТП, като следва да се отбележи, че показанията на св. Ш. досежно механизма на ПТП бяха дадени при съобразяване на схемата, начертана в протокола за ПТП, включително и чрез онагледяване посредством, поставената от съда в откритото съдебно заседание координатна система, което е една допълнителна гаранция за тяхната достоверност.

Следва да се отбележи и че от жалбоподателя не са ангажирани насрещни доказателства, които да оборят доказателствената стойност на показанията на двамата разпитани по служебен почин на съда свидетелиактосъставител и свидетел по акта.

Не на последно място показанията на актосъставителя и на св. Ш. досежно механизма на процесното ПТП (които в тази им част имат производен характер, доколкото възпроизвеждат не непосредствените наблюдения на свидетелите от пътния инцидент, а възприетото от тях при преглеждане на изготвените записи от охранителни камери) намират пълна подкрепа и в първичните по характера си веществени доказателства, каквито се явяват записите от охранителни камери, като при извършения от съда в открито съдебно заседание оглед на ВД се констатира пълно съвпадение между заявеното от двамата свидетели и заснетото от охранителните камери, чиято автентичност не бе оспорена от страните , за да породи необходимостта от назначаване на техническа експертиза, която да изследва този въпрос.

В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика случайните записи от охранителни камери представляват годно веществено доказателство в наказателния процес, доколкото обективно съдържат следи от обществено опасното деяние.

Така изрично Така изрично Решение №206/15.01.2019 по дело №913/2018 на ВКС, Решение № 103/08 юни 2017 г, н. д. № 406/2017 г на ВКС, Решение № 459/ 11 февруари 2015 г., КНД №1462 по описа за 2014 г. на ВКС, Решение № 447 от 18.12.2013 г. по нак. д. № 1491/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 449/ 28 януари 2016 година, първо 4 наказателно отделение, касационно дело № 1208 / 2015, Решение № 390 от 02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 232 от 29.04.2010 г. по н.д. № 170/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 112 от 25.06.2015 г. по н. д. № 71 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 532 от 07.01.2014 г. по нак. д. № 1894 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 462 от 26.11.2012 г. по нак. д. № 1416/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 602 от 20.02.2012 г. по нак. д. № 2736/2011 г. на Върховен касационен съд.

Същевременно, пак според трайната съдебна практика, доброволното предаване от страна или свидетел, макар да не е изрично уредено в НПК, представлява годен способ за приобщаване към делото на веществени доказателства, който намира своята основа в задължението по чл. 159, ал.1 НПК всички граждани, институции и ЮЛ да предават на съда и разследващите органи предмети, книжа, компютърни информационни данни и други данни, които могат да имат значение за делото.

Така Решение № 247 от 24.01.2017 г. по н. д. № 696 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 30 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2175/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №122/02.07.2019 по дело №521/2019 на ВКС.

В случая доброволното предаване от св. Ш. на двата видео файла, които бяха подложени на оглед в съдебно заседание, е удостоверено в съдебния протокол, който се ползва от легитимиращото действие на положените подписи на съдията и съдебния секретар, поради което и следва да се приеме, че приобщаването на веществените доказателства е надлежно.

С оглед гарантиране в максимална степен правата на жалбоподателя следва да се изложат допълнителни мотиви и относно доказателствените искания на защитата, които бяха оставени без уважение.

Съгласно трайната съдебна практика докладните записки не притежават доказателствена стойност в наказателния процес, като информацията отразена в тях следва да бъде надлежно приобщена при спазване на принципите на устност и непосредственост чрез всички годени доказателствени средства, включително и разпит на свидетели.

Посочените изисквания бяха спазени от настоящия състав, който проведе непосредствен разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, поради което и доказателственото искане за изискване и прилагане по делото на 5 изготвена по преписката докладна записка се явява както неотносимо, така и не необходимо за изясняване на обстоятелства включени в предмета на доказване.

Така изрично Решение №93/29.05.2019 по дело №382/2019 на ВКС, Решение № 149/ 16 октомври 2017 год., трето наказателно отделение, наказателно дело № 688/2017 год. на ВКС, Решение № 153 от 17.11.2017 г. по н. д. № 589 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 493/15 юни 2015 година, трето наказателно отделение, н. дело № 1559/2014 година. на ВКС, Решение №261/22.01.2020 по дело №1055/2019 на ВКС.

Абсолютно същото е важимо и за доказателственото искане за прилагане по делото на жалбата от св. Ш., по повод на която е инициирана полицейската преписка. Подобно на обвинителния акт по делата от общ характер, на тъжбата по дела от частен характер и исковата молба по граждански дела, жалбата не представлява годно доказателствено средство, а точно обратното тя представлява сезиращ съответния орган акт, който въвежда в процеса редица изгодни за лицето, което я е подало твърдения, които подлежат на доказване с всички годни доказателствени средства.

Така изрично Решение № 342 от 02.10.2008 г.по н.д. № 333/2008 г., III н.о. на ВКС, Решение № 78/ 14 юни 2016 г., Трето наказателно отделение, наказателно дело № 271/2016г.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 25, АЛ.1 ЗДвП

Съдът намира, че при правилно установени факти, неправилно е приложен материалния закон.

Както в АУАН, така и в НП действията на жалбоподателя, с които е реализирано ПТП с паркирания автомобил на св. Ш., са квалифицирани като нарушение по чл. 25, ал.1 ЗДвП.

При внимателен прочит на законовата норма, обаче се установява, че установените по делото факти не могат да се субсумират под нейния фактически състав.

Това е така, доколкото в текста на чл. 25, ал.1 ЗДвП изрично е посочено, че съставлява административно нарушение несъобразяването от водача с 6 участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него. Налага се извод, че в приложното поле на чл. 25, ал.1 ЗДвП попада съобразяването с останалите участници, които се намират в движение, а не в покой. Същият извод следва и от чл. 25, ал.1 ЗДвП in fine, в който е посочено, че съобразяването следва да бъде с положение, посока и скорост на движение на останалите участници, като изричното изброяване на посоката и скоростта, като фактори които следва да се вземат под внимание, отново недвусмислено сочи, че в приложното поле на нормата попадат само участниците, които се намират в движение.