Решение № 1056 от 09.08.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. Варна, 06.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Ивалена Орл. Димитрова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100500437 по описа за 2022 година

С решението на ВРС-XLVIIIс-в № 60912/15.03.2021г, постановено по гр.д.№ 8799/2020г Е ОТХВЪРЛЕН предявеният от ИЛ. Д. К., ЕГН ********** и Д. ИЛ. К., ЕГН ********** срещу АЛ. П. П., ЕГН **********, М. М. М., ЕГН ********** и Анг. Н. М. иск за делба на съсобствените между страните недвижими имоти, както следва:

Апартаментът на втория етаж с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.2 по КККР на гр.Варна, находящ се в сграда с идентификатор *** в гр.Варна, ***, с площ от 95 кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня, предверие, сервизни помещения, тераса, стълбище и две изби,с граници: на същия етаж - няма; под обекта - *** и над обекта ***., с прилежащи 66,67 % ид.ч. от общите части на сградата и 66,67% ид.ч. от дворното място с идентиф.№ ***, цялото от 355кв.м по КК и КР и

Апартамент на третия етаж с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.3 по КККР на гр.Варна в сграда с идентификатор *** в гр.Варна, ***, с площ от 120,27 кв.м,състоящ се от: кухня/столова/, хол, спалня, спалня, антре, баня, тоалетна, с граници: на същия етаж - няма; под обекта - *** и над обекта няма, заедно с 33,34 % ид.ч. от общите части на сградата, изба № 2 и 22,22 % ид.ч. от дворното място с идентиф.№ ***, цялото от 355кв.м по КК и КР, на осн. чл.34 от ЗС.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх.№ 1

4659/24.02.2022г депозирана от ИЛ. Д. К. и Д. ИЛ. К., чрез адв.Д.К., с което е отхвърлен искът им за делба на горепосочените имоти.

Навеждат доводи за неправилност и необоснованост на решението:

От мотивите на същото не било изяснено кой и кога е придобил правата на Б. П. и Д.

П.а по отношение на 66,67%ид.ч. от дв.място.

Изводът на съда за неоснователност на делбените претенции бил основан на липсващи и взаимноизключващи се правни изводи, като последните били възприети фрагментарно и изолирано от приетото в мотивите на решението на ВОС № 1031/25.07.2016г по гр.д.№ 3019/2015, потвърдено с решението на АпС-Варна № 7/16.01.2017г по гр.д.№ 549/2016г.

Считат, че преценка за основателност или неоснователност на исковете за делба се предпоставя от разрешаването на конкретно посочените в ИМ въпроси, на които обжалваното решение не давало отговор, а именно:

- какво са придобили през 1969г общите наследодатели на ищците и ответниците М.М. и А.П. – Б. П. и Д. П.а

- какъв е правният ефект на молбата по чл.15в ЗС, с която Б. П. и Д. П.а са заявили, че предоставят на сина си П. Б.ов П. „правото да построи за себе си жилище за задоволяване нуждите на семейството му чрез преустройство от мансарден в редовен втори етаж по одобрен проект“

Поддържа се твърдението, че с договора от 1969г Б. и Д. П.и са придобили съществуващо жилище, а не право на строеж и надстрояване, макар убедеността им да била различна. Затова в молбата по чл.15в ал.2 ЗС „първоначалните притежатели“ включили изричната резерва, че разрешавайки на сина си да преустрои от мансарден в редовен вторият етаж на процесната сграда по одобрен проект, запазват за себе си всички останали вещни права и поети задължения по договора от 1969г. Затова с молбата по чл.15в ал.2 ЗС не се прехвърляли никакви вещни права в полза на П. Б.ов П..

През 70-те години на миналия век, въз основа на дадената виза за дострояване на сградата на втория етаж от 11.03.1974г, било надстроено и съществуващото жилище и така е възникнал самостоятелен обект на собственост на третия етаж.

П. Б.ов П. като наследодател на ответниците М.М. и А.П. не е придобил в индивидуална собственост нито апартамента на 2-я етаж, нито този на 3-я етаж от сградата, нито 66,67% ид.ч. от правото на собственост върху терена.

Поради изложеното молят за отмяната на постановеното решение и вместо него да бъдат допуснати до делба процесните недвижими имоти при посочените квоти.

Претендират разноските за въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от само М. М. М. и АЛ. П.

П., чрез адв.П.С., в който е изразено становище за недопустимост, а евентуално за неоснователност на иска за делба на апартамента, намиращ се на третия етаж с идентиф.№ 2

***. и затова молят за прекратяване на производството в тази част, а в условията на евентуалност – за отхвърлянето на иска, респ. за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърлянето на иска за делба на този имот.

Считат иска за делба на апартамента на втория етаж с идентиф.№ *** за допустим, но неоснователен и затова също молят за потвърждаването на решението на РС в тази част.

Претендират разноски за настоящото производство.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК няма постъпил отговор по жалбата от Анг. Н. М..

В исковата молба, подадена от ИЛ. Д. К. и Д. ИЛ. К. срещу АЛ. П. П., М. М. М. и Анг. Н. М., се твърди, че процесните два апартамента, намиращи се на втори и трети жилищни етажи в сграда с адм.адрес гр.Варна бул.“К.Б. I“ № 83, са съсобствени между страните в качество на наследници на общите им наследодатели Б. и Д. П.и по силата на приращение, съгл.чл.92 ЗС, както следва: на втория етаж апартамент с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.2 с площ 95кв.м, състоящ се от: стая, кухня, хол, преддверие, сервизни помещения и тераса, две изби и 33,33%ид.ч. от ОЧС на сградата и на третия етаж апартамент с идентиф.№ 10135.2560. 370.3.3 с площ от 120,27кв.м, състоящ се от антре, кухня-столова, хол, две спални, баня, тоалет и тераса с вход от стълбищната клетка, 33,34%ид.ч. от ОЧС, избено помещение № 2 с площ от 20,09кв.м.

Апартаментите се намират в сграда с идентиф.№ ***, построена в ПИ с идентиф.№ ***.

Сочат, че с решение по гр.д.№ 3019/2015г на ВОС, влязло в законна сила, е бил отхвърлен предявеният от тяхната наследодателка К. Б.ова К.а положителен установителен иск за собственост на апартамента, находящ се на третия етаж, на осн.чл.124 ал.1 ГПК.

Ищците твърдят, че имотът е бил собственост на семейство Б. П. П. и Д. Д. П.и, придобит от тях по силата на договор за продажба на държавен жилищен № 545/01.01.1969г по реда на НПЖДЖФ.

К. Б.ова К.а, праводателката на ищците /тяхна съпруга и майка/ била тяхна дъщеря, а П. Б.ов П. - праводателят на ответниците, също починал, е техен син.

Така след смъртта на К. К.а ищците наследяват общо нейния дял от втория и третия етажи от жил.сграда, както и при същата обща квота ответниците са наследили своя праводател.

Твърди се, че двата имота са били собственост на Б. П. П. и Д. Д. П.а.

На П. Б.ов П. е било разрешено само да извърши преустройство от мансарден в редовен на втория жилищен етаж, съгласно утвърдения за целта архитектурен план и разрешение за строеж, като всички останали вещни права собствениците Б. П. П. и Д. Д. П.а са запазили за себе си, както било записано изрично в договора.

3

Ето защо правото на собственост следвало да се уреди по чл.92 ЗС.

Ищците твърдят още, че Б. П. П. и Д. Д. П.а са придобили правото на собственост върху 66.67%ид.ч. от дв.място по силата на договора № 545/01.01.1969г на ГНС-гр.Варна за продажба на жилища от ДЖФ и съответно ищците са придобили като наследници половината от него, равна на 33,33%ид.ч. и ответниците – също толкова 33,33% ид.ч. от дв.място.

Сочат, че А.М. притежава останалите на 33,33%ид.ч. от дв.място по наследство от нейната майка Я.Н. М..

Предвид изложеното молят да бъдат допуснати до делба вторият и третият етажи от жилищната сграда, намираща се на адм.адрес гр.Варна бул.“К.Б. I“ № 83 при посочените от тях квоти: по 1/4 за всеки от ищците и за всеки от ответниците от апартаментите на втория и на третия етажи, при твърдение за възникнала съсобственост по силата на приращение съгл.чл.92 от ЗС.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от М.М. и А.П. със становище за допустимост на предявения иск, но същият е неоснователен.

Ответниците възразяват, че с договора № 545/01.01.1969г на Б. и Д. П.и било продадено правото на надстрояване на съществуващата едноетажна жилищна сграда на ***, чрез преустройство на мансардния тавански етаж в редовен втори етаж на сградата. Това се опровергавало от факта, че кубатурата на описаното в договора жилище значително надвишавала тази на отчуждените от Я. М. тавански помещения, а визата за строителство, позволителния билет и одобрения архитектурен план били издадени години след договора от 1969г.

Правото на надстрояване на едноетажната жилищна сграда е било отчуждено през 1960г от бившия собственик Я. М. Н. заедно със съществуващите тогава тавански помещения над първия етаж, съответните ид.части от дворното място и избени помещения.

Нормативното основание за това отчуждаване е била разпоредбата на чл.54а от ЗПИНМ /Нов, Изв.бр.54/1956г, изм. Изв. бр.68/1959г/, която давала възможност за отчуждаване на правото на надстрояване на съществуващи сгради, вкл. чрез отчуждаване на тавански помещения на заварени сгради за изграждане на жилища или ателиета, като едновременно с това се отчуждават и съответните идеални части от дворното място и от принадлежащите зимнични помещения, както и реални части от нежилищните площи на сградата.

Възразяват че заедно с правото на надстрояване на съществуващата едноетажна сграда на Б. и Д. П.и са продадени и 66,67% ид.части от ОЧС и от правото на строеж върху държавното дворно място, отчуждени през 1960г от бившия им собственик Я. М. Н.. Това следва преди всичко от изричното уточнение в т.1 от договора, че по отношение на дворното място на купувача се отстъпва право на строеж. Това съответства на разпоредбите на чл.15 ал.4 и 5 НПЖДЖФ /в ред. ДВ бр.68/1969г/, според които заедно с жилището купувачът придобива съответна идеална част общите части на сградата и от правото на строеж върху 4 държавното дворно място.

Твърди се, че с молба с нотариална заверка на подписите № 4898/17.04.1975г. Б. П. П. и Д. Д. П.а, на осн.чл.15в от ЗС, са предоставили на сина си П. Б.ов П. правото да построи за себе си и за задоволяване нуждите на семейството си жилище чрез преустройството на мансарден в редовен втори етаж от малкоетажната сграда на ***, съгласно утвърдения архитектурен проект и разрешение за строеж, като е посочено, че прехвърлителите черпят правото на разпореждане от договора за продажба на държавен жилищен имот от 01.01.1969г. Правното основание за извършеното прехвърляне е разпоредбата на чл.15в ЗС /Нов-Д.в.бр. 87/1974г/, която дава право на лицата, придобили право на строеж върху държавен парцел да прехвърлят това право на роднини по права линия, подписана от първоначалния притежател и приобретател, заверена нотариално и вписана в нотариалните книги, без приобретателят да заплаща правото на строеж на народния съвет. С тази молба Б. и Д. П.и са прехвърлили на сина си П. П. изцяло придобитото по договора за продажба право да построят жилище на втория етаж от сградата, с което са прехвърлили всичко, придобито по този договор.

Твърди се още, че въз основа на прехвърлено право на надстрояване П. Б.ов П. е вписан в издаденото строително разрешение № 177/04.11.1974г, а одобреният проект предвижда надстрояване на съществуващото масивно жилище с втори етаж от две спални, кухня, хол, баня, клозет и тавански етаж. Строителството на сега съществуващите втори и трети етажи било извършено изцяло от П. и съпругата му М.М. П.а в периода 1975-1977г.

След като чрез договора от 01.01.1969г. Б. и Д. П.и придобили правото да построят жилище на втория етаж от сградата, което те прехвърлили изцяло на сина си П. Б.ов П., то и двете жилища не са били част от тяхното наследство и съответно от това на К. Б.ова К.а, поради което и ищците не биха могли да наследят каквато и да било част от тях.

Ето защо считат исковете за делба за неоснователни и молят същите да бъдат отхвърлени.

В условия на евентуалност се позовават на изтекла придобивна давност чрез владение, упражнявано от М. Мих.М. и от П. Б.ов П. от 1977г, а след неговата смърт на 29.09.2019г - и от отв. АЛ. П. П., при присъединяване на владението на техния наследодател.