Разпореждане № 94580 от 07.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 94580 гр. София, 07.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Частно гражданско дело № 20221110152884 по описа за 2022 година Производството е образувано по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. Т. за вземания по договор за кредит, сред които 4880,47лв. – възнаградителна лихва.

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019г., на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът е длъжен да отхвърли заявлението, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

В случая отпуснатият на длъжника като физическо лице заем представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и длъжникът притежава качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

В Закона за защита на потребителите, и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143, е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.

Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако 1 не са уговорени индивидуално, а такива са тези, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Това разрешение съответства и на възприетото в Директива 93/13/ЕИО. Според чл. 3 от последната, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се счита за индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.

В случая към договора, представен със заявлението, са приложени общи условия, които вероятно (в заповедното производство е достатъчна само вероятност) не са договорени индивидуално – общите условия са бланкови, в същите не са внесени никакви промени от страна на потребителя и с голяма вероятност длъжникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието нито на договора, нито на приложимите към него общи условия. Видно е, че уговорената възнаградителна лихва по договора е в размер на 97,88% годишно, а ГПР 156,17%. Съдът намира, че е налице висока вероятност тези клаузи да имат неравноправен характер, като това е достатъчно за отхвърляне на заявлението за претендираната възнаградителна лихва, тъй като в настоящото производство обоснована вероятност за наличие на такава клауза е достатъчно.

Съдът намира, че в настоящата хипотеза приложение следва да намери и чл. 411, ал. 2, т. 2, пр. 2 ГПК, доколкото е налице съдебна практика на ВКС, че възнаградителна лихва, надхвърляща трикратния размер на законната лихва, както е в случая, противоречи на добрите нрави и такава клауза е нищожна.

По изложените съображения, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 4880,47лв.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 203696 от 30.09.2022г. на /фирма/, ЕИК:

***********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. П. Т. за сумата от 4880,47лв.

УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2