Решение № 102 от 13.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова в присъствието на прокурора Красимир В. Папаризов като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600546 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХXI от НПК.

С присъда № ""/07.12.2023 г., постановена по НОХД № ""2023 г. по описа на П. окръжен съд подсъдимият Д. К. Т. е бил признат за виновен в това, че на 07.10.2020 г. на път "", километър "" в землището на с. Ч., обл. П. при управление на МПС - лек автомобил марка „Т.А.“ с рег. № ******* е нарушил правилата за движение по пътищата по чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.“, като по непредпазливост е причинил смъртта на А.Ш.Б., ЕГН ********** и средна телесна повреда на С. Ш. П., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лява раменна кост, довела до трайно затрудняване на движението на левия горен крайник, поради което и на основание чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, б. „б“, предл. 2, и б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното на подсъдимия Д. К. Т. наказание от две години лишаване от свобода с изпитателен срок от четири години, считано от 1 влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г, във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият Д. К. Т. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. Окръжният съд се е произнесъл и по въпросите какво да стане с веществените доказателства по делото.

Направените съдебни разноски (от държавата и от частните обвинители К. А.

М., Ш. П. Б. и С. Ш. П.) са били възложени в тежест на подсъдимия Д. К. Т..

Срещу присъдата е постъпила жалба от подс. Д. К. Т., чрез неговия защитник адв. Д. Д., в която се релевира, че съдебният акт на инстанцията е необоснован и незаконосъобразен, постановен в нарушение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо.

Постъпила е въззивна жалба и от адв. А. Б. – повереник на частните обвинители К. А. М., Ш. П. Б. и С. Ш. П.. В жалбата се сочи, че като се имат предвид събрани по делото доказателства и допуснатите груби нарушение по ЗДвП, настъпилите тежки общественоопасни последици, на подсъдимия следва да се наложи по-голямо наказание. Тъй като повереникът намира, че наказанието в присъдата е несправедливо занижено, с оглед постигане на целите в чл. 36 НК, моли въззивният съд да наложени на подсъдимия наказание в размер около средния, предвиден в закона, като по отношение на наказание по чл. 343г НК счита, че неговата продължителност също трябва да бъде увеличена.

В съдебно заседание жалбата на частните обвинители, изготвена от техния повереник, се поддържа по изложените в нея съображения от присъстващия в съдебно заседание частен обвинител Ш. П. Б.. В хода на съдебните прения частният обвинител Ш. П. Б. изразява мнението си, че по време на инцидента подсъдимият е бил с отклонено внимание. В противен случай няма обяснение за липсата на каквато и да е било реакция от негова страна. Излага съображения за несъстоятелност на тезата на подсъдимия и неговата защита, че чантите на пострадалите са били светли, както и за претенцията на защитата и на подсъдимия, че са заобикаляли храсти.

В допълнение към доводите, изложени в жалбата, в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия - адв. Д. обръща внимание на показанията на пострадалата пред инстанцията във връзка с които е била назначена допълнителна експертиза. От последната се установява, че при ъгъл по-голям от 15 до 17 градуса поведението на водача не е в причинна връзка с настъпилото ПТП, а произтича от поведението на пострадалите, които са излезли на платното. Не е било съобразено наличието на храсти и дървета, което е било установено от показанията на полицейските служители, както и това, че е било отправено писмено искане за премахване на нежеланата растителност, която е пречела на видимостта. Защитата релевира, че в показанията на пострадалата С. П. не се съдържат твърдения, че двете сестри са вървели по асфалта. Напротив, според адв. Д., същата посочила, че са „влизали“ и „излизали“ на платното. Що се отнася до наличието на знак за участък с концентрация на пътни инциденти, защитата обръща внимание, че такъв не се установява нито от огледния протокол, нито от разпитите на полицейските служители. При условията на алтернативност, релевира 2 необходимост от оправдаване на подсъдимия по обвинението или явна несправедливост на наложеното наказание. Обръща внимание и на това, че обвинението е по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което е честа житейска хипотеза, поради което може да се случи на всеки водач.

В хода на съдебните прения, подс. Д. К. Т. счита, че в кориците на делото са налице достатъчно доказателства за обилна растителност по банкета, включително стърчаща на пътното платно за движение, което намира за установено от разпитите на полицейските служители и С. П. за това че със сестра й са заобикаляли храсти, тръни и дървета. Това до голяма степен е определило и защо подсъдимият не е могъл да ги види предварително. Според Т., пострадалите не са се движели по права линия, а са „влизали“ и „излизали“ от банкета на пътното платно. Именно това е по-вероятната хипотеза, защото в разпита си от 06.06.2023 г. С. П. е споделила, че непосредствено преди удара са заобикаляли растителност. Във връзка с възприетото в мотивите на първата инстанция наличие на две цветни чанти, подс. Т. има резерва спрямо показанията на П.Б., че пострадалите действително са притежавали такива, доколкото за първи път подобна информация е била изнесена при повторното разглеждане на делото от състав на първата инстанция. Същевременно изразява и съмнение за наличието на пътен знак А 40 към момента на инцидента. С оглед на изложеното, моли съда да приеме, че липсва категоричност в събраните доказателства за траекторията на движение на пешеходците, поради което тяхното внезапното навлизане на платното, е напълно вероятно. Счита, че ако има дори един храст, шофьорът не би могъл да забележи самите пешеходки от лъча на фара, а ако те са навлезли на пътното платно непосредствено преди удара, това обяснява и липсата на реакция от страна на водача. Подс. Т. пледира за оправдателна присъда.

В последната си дума, той моли да бъде признат за невинен по обвинението.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност и на двете жалби, а присъдата, като правилна и законосъобразна, във всичките й части, моли да бъде потвърдена. Релевира, че липсват доказателства за внезапно навлизане на пешеходките на платното за движение под някакъв ъгъл. Представителят на държавното обвинение счита, че скоростта от 56 км/ч е била съобразената с пътната ситуация при нощни условия, зададена при конкретните атмосферни параметри при отчитане облеклото на пострадалите. Същевременно моли да се има предвид, че доказателствата по делото сочат, че С. П. е имала по-светло облекло, като и двете със сестра й са носели светли чанти, което е увеличавало възможността за реакция на водача. Независимо от това, хипотезата на виновно поведение правилно е била приета при движение на пешеходци, облечени с тъмни дрехи.

С това прокурорът намира, че подсъдимият би следвало да има по-големи възможности да възприеме пострадалите. По отношение на наказанието пледира, че е справедливо определено в хипотезата на чл. 55 НК. Било е напълно съобразено съпричиняването от страна на пешеходките, което не оневинява подсъдимия, но не е било подминато от първия съд.

3

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на правилността и законосъобразността на обжалвания съдебен акт, в пределите и предмета на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Депозираните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими, като разгледани по същество тази на подсъдимия и защитата е частично основателна, но не по изложените от тях съображения.

Доколкото са налице основания за преквалифициране на деянието по по-леко наказуемия привилегирован състав на престъпление по транспорта, възникват и основания наказанието на подсъдимия да бъде определено в поблагоприятната санкционна рамка, при което следва да бъде отмерено отново в условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и намалено като краен резултат. В тази връзка искането на частните обвинители по делото за необходимост от увеличаване на кумулативната санкцията на водача, се явява неоснователно и въззивната им жалба не може да бъде уважена в рамките на намалената отговорност на водача.

Първоначално производството по делото е протекло по глава XXVII от НПК, в алтернативата по т. 2 на чл. 371 НПК – направеното от подсъдимия самопризнание на изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Само по себе си това обстоятелство, според съда в настоящия си съдебен състав, има значение и за настоящото производство единствено като необходимост да се отчете като още едно смекчаващо обстоятелство при определяне на подходящата санкция на водача. Що се отнася до предложението на прокурора да се вземе предвид, че при разглеждане на делото по диференцираната процедура подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства, изнесени в обстоятелствената част на обвинителния акт, това не може да бъде сторено, доколкото подобно заявление е загубило процесуалната си стойност. След отмяната на постановената от първата инстанция присъда при първоначалното разглеждане на делото, съдебното производство при повторното му разглеждане от състав на първостепенния съд е протекло по общия ред, каквито са били и указанията на първия състав на въззивния съд, като настоящата инстанция намира, че вече са били изложени и споделими съображения за това дали двете пострадали пешеходки са представлявали предвидимо препятствие на пътя.

За да постанови атакуваната присъда, Окръжният съд при повторното първоинстанционно разглеждане на делото по общия ред, правилно е приел за установена следната фактическата обстановка, която в принципен план се възприема и от настоящата втора въззивна инстанция на съда. Единствено ще се прецизира вида на връхното облекло на пострадалата С. П., доколкото се установява, че нейното яке е било прибрано в чантата й, поради което се е движела облечена в тениска и риза, а не яке, което обаче не е толкова съществeно, доколкото връхното облекло е именно в цветовете, посочени и от 4 първия съд:

Подсъдимият Д. К. Т. бил правоспособен водач за категории АМ, В и В1, за което се легитимирал със свидетелство за управление на моторно превозно средство № "", издадено на 19.08.2013 година от МВР - С.. Притежавал и лек автомобил „Т. А.“ с рег. № *********. Покойната А. Ш. Б. и сестра й – пострадалата С. Ш. П. живели в село Б., област П., заедно с родителите си. На 07.10.2020 г. двете посетили последователно А. и П. Към 15:15 часа се качили на влака П - Д., за да слязат в П.. По време на пътуването разбрали, че влакът не спира в П. и слезли в Ч.. След като минали няколко влака, с които също не можели да стигнат до П., двете сестри тръгнали да се прибират пеш. Около 20:00 ч. стигали разклона на пътя Ч. с Главен път ""0 (П.–П.) и завили надясно по главния път към П.. В посочената отсечка вървели от запад на изток, една до друга, в дясната (южна) лента на платното за движение на пътя П. – П.. С.