Решение № 6046 от 06.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6046 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело № 20211100108821 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Не са налице предпоставките по чл. 250 ал.2 от ГПК за разглеждане в открито съдебно заседание.

Инициирано е по молба на ищеца от 16.10.2024 г. за непроизнасяне по отношение на законната лихва от сочената в исковата молба дата – три години преди депозиране на същата в съда т.е. за периода 09.07.2018 г. – 12.07.2021 г.

Ответникът не е заявил становище в срока по чл. 250 ал.2 от ГПК.

С решението си, настоящият съдебен състав е присъдил законна лихва върху определеното обезщетение, считано от даТ. на депозиране на исковата молба в съда. В исковата молба се съдържа искане за присъждане на законна лихва, считано от 09.07.2018 г. т.е. три години по-рано от даТ., посочена в диспозитива на решението.

Искането е неоснователно. Началната дата на присъдената законна лихва е от депозиране на исковата молба в съда и същата е съобразена и със съдебната практика по приложение на §6 т.1 от КЗПЧОС, налична още преди приемане на изричната разпоредба на чл. 2б от ЗОДОВ / решение 362/21.11.2013 г. по гр.д. 92/2013 г. на Четвърто ГО на ВКС/. На следващо място, предмет на репарация в настоящото производство са вреди, настъпили до 12.07.2021 г., с оглед обстоятелствената част на исковата молба. Настоящият съдебен състав не може да обоснове по тълкувателен, правоприложен или чисто логически път наличие на предпоставка за обезщетение за забава за вреди, които следват началната дата на забавата, каквито по естеството си са твърденията, обосноваващи искането за допълване на решението в тази му част. Нещо повече, съблюдавайки практиката на ЕС по приложение на разпоредбата, 1 обезщетението за забава се присъжда след изтичане на предвидения в §43 т.1 от КЗПЧОС тримесечен срок за преразглеждане на самото решение на съда т.е. от даТ. на неговото влизане в сила. Горното е лесно установимо от диспозитивите на решенията на ЕС напр. решение от 17.12.1996 г. дело СОНДЪРС СРЕЩУ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО, решение от 31.07.2000 г. дело ЙЕСИУС СРЕЩУ ЛИТВА и др.

Поради което

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Б. К. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

София, ул. ******* – адв. Ф. срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: гр. София, бул. Витоша“ № 2 за заплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение по реда на чл. 2б от ЗОДОВ за периода 09.07.2018 г. – 12.07.2021 г.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2