Решение № 260084 от 15.02.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I - 3 15.02.2021 г. град Бургас

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

:Мариана Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ: Пламена

Върбанова мл.с. Детелина

Димова при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 2688 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас, за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на Р.Б.К., ЕГН **********, М.К.К., ЕГН ********** и К.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощника им адв. Теодор Трайков, със съдебен адрес: гр. Карнобат, ул. С.Кофарджиев № 2 против Решение № 260013/02.10.2020 г. постановено по гр.д. № 1059/2019 г. по описа на Районен съд Карнобат, с което съдът е осъдил въззивниците да заплатят при условията на солидарност претендираните от ищеца К.Б.Б., ЕГН ********** суми, както следва: главница в размер на 20755,80 лева, дължима на основание т.12.2 от сключен между страните предварителен договор от 12.04.2018 г за продажба на дружествени дялове от капитала на „Агро Сигмен“ ЕООД, която сума се равнява на разликата между посоченото в договора задължение на „Агро Сигмен“ ЕООД към БАКБ АД и действителния размер на това задължение към датата на подписване на предварителния договор, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска пред съда до окончателното й изплащане, както и сумата от 2814,75 лева, представляваща дължима мораторна лихва за периода от 04.05.2018 г. до 12. 09. 2019 г., както и сумата от 2522, 83 лева– съдебни разноски по делото.

С въззивната жалба решението на първоинстанционния съд се оспорва като неправилно и незаконосъобразно. Въззивниците заявяват, че от значение за правилното разрешаване на спора е точното тълкуване на волята на страните, изразена в подписания между тях предварителен договор, по силата на който ответницата Р.К. е поела задължение да продаде на ищеца К.Б. притежаваните от нея дружествени дялове от капитала на „Агро- Сигмен“ ЕООД, и по – конкретно тълкуване на договорните клаузи по т. 12.1 и 12.2 от договора. Според въззивниците, отговорността им можела да бъде ангажирана само при установяване на такива задължения на „Агро-Сигмен“ ЕООД към трети лица, които изобщо не били сред изброените в Приложение №1 към предварителния договор от 12.04.2018г.

Докато в случая задължението, което дружеството имало към БАКБ АД и което е станало повод за завеждане на исковата молба, било изрично упоменато в приложението. Не се оспорва, че размера на задължението, посочен в приложението към договора е 95 000 лева, но се настоява, че независимо от обстоятелството, че действителния размер се е оказал по – висок, то това задължение продължава да е ясно и известно на купувача – ищец, и разликата в размера не обосновава ангажирането на отговорността на ответниците на основание чл. 12.2. от договора.

Цитираната клауза следвало да намери приложение само в случай, че се установят такива вземания срещу „Агро-Сигмен“ ЕООД, които изобщо не били упоменати в Приложение 1 към договора, т.е. скрити или неизвестни за страните. Сочи се, че в хода на преговорите по сключване на договора, ищецът К.Б. бил консултиран от специалисти – икономисти, които имали пълен достъп до счетоводните книги, както и до банковите досиета на дружеството, като именно в резултат на извършения от тях всеобхватен правен, финансов и търговски анализ, същият се е съгласил да придобие дяловете от капитала на дружеството, при напълно изяснено икономическо състояние. Неправилно съдът приемал, че установяването на точния размер на задълженията на дружеството, било ангажимент на продавача по договора.

Възразява се и срещу тълкуването на клаузата на т.12.2 от договора, с която страните договорили, че продажната цена на дружествените дялове ще бъде намалена с размера на новоузнатите задължения, установени след сключването на окончателния договор, но възникнали при управлението на дружеството от продавача Р.К. Въззивниците считат, че не са налице нито едно от двете условия, предвидени в цитираната клауза, като се сочи, че нито „БАКБ“ АД е предявила претенция към „Агро –сигмен“ ЕООД, нито пък такова вземане било потвърдено с необжалваем съдебен акт. Възразява се и срещу твърдението на ищеца, че плащането на това допълнително задължение било извършено от едно трето на отношението лице, като вътрешните отношения между К.Б. и платеца „Неси агро“ ЕООД не обвързват по никакъв начин ответниците по иска. Въззивниците считат, че събраните по делото свидетелски показания са вътрешно противоречиви и не изясняват отношението на св. Г. към изготвянето на справките, въз основа на които е съставено Приложение № 1 към договора, съдържащ списък на всички задължения на дружеството към трети лица. Поддържа се направеното пред първата инстанция, но оставено без уважение, доказателствено искане за изискване и прилагане като доказателство по делото на гр.д. №1152/2018 г. по описа на КРС, по което св. Г. също била разпитана като свидетел и дадените по това дело показания, били от значение за настоящия спор. Прави се искане за отмяна на съдебното решение и се претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия К.Б.Б. чрез адв. Иван

Чавдаров, с който решението на РС Карнобат се намира за правилно и обосновано. Излагат се аргументи, че по делото като безспорен факт се е установило, че реалното задължение на „Агро-Сигмен“ ЕООД към „БАКБ“ АД към датата на сключване на предварителния договор не било в размер на 95 000 лева, както било посочено в Приложение № 1 към договора, а възлизало на сумата от 115 755,80 лева. Този факт се установявал от представената по делото банкова референция, както и от заключенията по основната и допълнителната съдебно – счетоводни експертизи. Граматическото тълкуване на клаузата на т.

12.1 от предварителния договор водило до извод, че задължение извън списъка, съдържащ се в Приложение № 1 е и това, което представлява разлика между сумата, посочена в приложението и действителния размер на задължението, т.е. не само неупоменатите задължения, но и тези, които макар и упоменати са посочени в намален размер. Волята на страните била именно тази, че ако се появят такива неочаквания вземания, продавачите ще дължат плащане на техния пълен размер, ако вече са получили пълната продажна цена на дружествените дялове, каквато е настоящата хипотеза. Сочи се, че след като задължението към „БАКБ“ АД е погасено в пълен размер, което се установявало и от заключението на ССчЕ, то банката нямало как да предяви тепърва това вече несъществуващо спрямо нея вземане, и още по – малко то да бъде потвърдено със съдебен акт. Извършеното от дружеството погашение било с цел избягване на неблагоприятните последици от просрочването на кредита, но нямало за резултат погасяване на правото на ищеца да търси правата си по предварителния договор. По делото били представени доказателства, от които се установявало, че ищецът е заплатил пълния размер на продажната цена на дружествените дялове, поради което за същия вече не съществувало правото да иска намаление на цената, а можел да претендира връщане на сумата, представляваща размера на новоустановеното задължение към БАКБ АД от 20 755.80 лева. В случая, за да бъде ангажирана отговорността на ответниците било достатъчно да се установи обективно несъответствие между декларирания и реалния размер на задължението, и не е необходимо да се установява знание у която и да е от страните относно тази разлика. Моли за потвърждаване на съдебното решение и също претендира разноски.

В изпълнение на дадените с Определение № 260945/02.12.2020 г. по в.гр.д. № 2688/2020 г. по описа на БОС указания, ищецът уточнява, че задължението на „Агро сигмен“ ЕООД към БАКБ АД е погасено от самото дружество посредством девет плащания, извършени след сключване на предварителния договор, за което представя и справка от движенията по банковата сметка на дружеството за релевантния период. По отношение на предявения иск за мораторна лихва, с уточняващата молба от 09.12.2020 г. ищецът посочва, че изискуемостта на вземането за главница е настъпила на 04.05.2018 г., на която дата ищецът бил вписан като управител на дружеството „Агро сигмен“ ЕООД в Търговския регистър, и на която дата за първи път той е могъл да се осведоми за разликата от 20 755, 80 лева в размера на задължението към БАКБ АД. На следващо място посочва като възможна начална дата, от която претендира мораторната лихва датата 30.04.2019 г., когато кредитът към БАКБ АД бил напълно погасен. Ответниците по иска не са изразили становище по направените уточнения.

В съдебно заседание, въззивниците се представляват от упълномощения от тях представител адв. Трайков, който поддържа въззивната жалба и изтъква, че след подаване на въззивната жалба /на 12.11.2020 г./ в търговския регистър по партида на дружеството са вписани промени, изразяващи се в освобождаването на ищеца К.Б. като управител и едноличен собственик на дружеството „Агро сигмен“ ЕООД.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в откритото съдебно заседание оспорва подадената въззивна жалба и заявява, че претенцията се основава на сключения между страните договор и предвидените в него изрични клаузи, уреждащи пораждането на задължението за плащане на процесната сума. Намира, че освобождаването на Б. като управител и едноличен собственик на капитала на „Агро сигмен“ ЕООД не се отразява на правото му на иск, упражнено в настоящото производство.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирани лица, които имат правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността и допустимостта на решението, като в случая въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилност на решението.

При извършена въззивна проверка на решението в така очертаните предели, настоящия съдебен състав намира следното:

С искова молба, подадена от К.Б.Б. против Р.Б.К., М.К.К. и К.К.К. са предявени два обективно съединени иска, с първия от които се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 20755.80 лева, представляваща дължима сума на основание чл.

12.2 от сключения между страните предварителен договор за продажба на дружествени дялове от капитала на дружеството „Агро сигмен“ ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Наред с главния иск, е предявен и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с който се претендира солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер на 2814.75 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от 20755.80 лева за периода от 04.05.2018 г. до предявяването на иска.

Обстоятелствата, на които се основава главния иск почиват на твърдения за сключен на 12.04.2018 г. предварителен договор, по силата на който първата ответница в качеството си на продавач се задължила да продаде на ищеца, в качеството му на купувач притежаваните от нея 100 % дружествени дялове от капитала на „Агро сигмен“ ЕООД. Окончателният договор бил подписан на 18.04.2018 г., а на 04.05.2018 г. били вписани съответните промени по партидата на дружеството в търговския регистър. С подписването на предварителния договор, продавачът – ответник Р.К. декларирала /чл.12.1/, че спрямо дружеството няма публичноправни или частноправни вземания, които да са различни от упоменатите в приложение № 1 към договора. С договора страните изрично се договорили /чл. 12.2./, че ако такива вземания бъдат впоследствие предявени към дружеството и тяхното съществуване бъде потвърдено с необжалваем съдебен акт, общата покупна цена /определена в размер на 700 000 лева/ ще бъде намалена с техния размер или ако същата вече е платена, продавачът ще дължи на купувача пълния размер на тези нови вземания.

Разпечатката съдържа 26 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c8aeae58-f5c5-45ce-965d-38d6dc572c8b