Решение № 3255 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3255 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100505796 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3036 от 24.02.2025 г., постановено по гр.дело № 41878/2024 г. на СРС, Г.О., 165 състав е признато за установено по отношение на ответника С. Ж. Г., ЕГН: **********, че в полза на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н. и Ц.С.- управители, съществува вземане за сумата от 376,49 /триста седемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки/ лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит

№

40009484564/13.05.2022 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда - 28.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №18825/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, като е отхвърлен иска за главница над уважения размер до пълния размер от 660,04 /шестстотин и шестдесет лева и четири стотинки/ лв., като неоснователен. С решението на съда е отхвърлен предявения от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, 1 представлявано от С.Н. и Ц.С.- управители, срещу С. Ж. Г., ЕГН:**********, установителен иск за следните суми: сума от 180,88 /сто и осемдесет лева и осемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща договорна лихва, за периода: 05.09.2022 г.05.06.2023 г., сума от 105,41 /сто и пет лева и четиридесет и една стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.06.2022 г.- 06.11.2022 г. и сума от 35,23 /тридесет и пет лева и двадесет и три стотинки/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 06.11.2023 г.- 27.03.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №18825/2024 г. по описа на СРС, 165 състав, като неоснователни. С решението на съда са отхвърлени предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н. и Ц.С.- управители, срещу С. Ж. Г., ЕГН: **********, осъдителни искове за заплащане на следните суми: сума от 217,65 /двеста и седемнадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга

„Фаст“ по

Договор за потребителски кредит

№

40009484564/13.05.2022 г., сключен между страните и за сума от 342,24 /триста двадесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ лв., представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ по Договор за потребителски кредит № 40009484564/13.05.2022 г., сключен между страните, като неоснователни. С решението на съда е осъдена С. Ж. Г., ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С.Н. и Ц.С.- Управители, сума в размер общо на 81,53 /осемдесет и един лева и петдесет и три стотинки/ лв., представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства. С решението на съда е осъдено „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н. и Ц. С.- управители, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на С. Ж. Г., ЕГН: **********, сума в размер общо на 226,73 /двеста двадесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски. С решението на съда е определено на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално представителство на ответника по делото в размер на 455 лв. С решението на съда е осъдено „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК:175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, ет.7, представлявано от С. Н. и Ц. С.- управители, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на адв.М. Д. Д. от САК, сума в размер на 343,87 /триста четиридесет и три лева и осемдесет и седем стотинки/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответника по делото.

Срещу решението на СРС, 165 с-в е постъпила въззивна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр.София, подадена чрез юрк.Е.К. с искане същото да бъде 2 отменено в частта, в която са отхвърлени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове и вместо него да бъде постановено решение, с което същите да бъдат уважени изцяло.

В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник С. Ж. Г., чрез пълномощника си адв.М. Д., оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли въззивната жалба, като неоснователна да се остави без уважение, като се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно в обжалваната от ищеца част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите 3 изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в обжалваната от ищеца част, с която същите са отхвърлени. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно в обжалваната от ищеца част. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

В разпоредбата на чл.11 от Закона за потребителския кредит са изброени реквизитите на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Видно е, че липсата само на някои от реквизитите, изброени в чл.11 от ЗПК, води до недействителност на целия договор за кредит, а именно - на тези, посочени в ал.1, от т.7 до т.12, както и в т.20, както и в ал.2. Съгласно чл.11, ал.1, т.9 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК задължителни елементи от сключения договор за потребителски кредит са лихвеният процент, както и годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с 4 постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни. В практиката на ВКС- определение № 527 от 09.06.2022 г. по гр.дело № 151/2022 г., Г.К., ІІІ г.о. на ВКС е прието, че „ разпоредбите, визирани в чл.19, ал.4 и, ал.5 ЗПК, не представляват законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определеният от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на годишния процент на разходите. Това положение не изключва съдебната проверка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно максималния праг на търпимост за някои уговорки, в този смисъл и крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл.22 ЗПК“. Съдът намира, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,77 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл.19, ал.4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно - таксите /възнагражденията/ за услугите „Фаст“ и „Флекси“, които се включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т.1 от ДР на ЗПК. С оглед заключението на вещото лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза при включване на пакета от допълнителни услуги/ от 720 лв./ в ГПР, същият възлиза на 83,49 %. Без да се включва пакета допълнителни услуги, размерът на ГПР по процесния договор е 48,77 %. В процесния случай, както правилно и обосновано с оглед данните по делото е приел и първоинстанционния съд, процесните два броя такси за услугите „Фаст“ и „Флекси“, следва да бъдат включени в общия разход по кредита, което в случая не е сторено.