Решение № 81 от 10.10.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Бургас, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Светла М. Цолова

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Елена П. Г.ева в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за възобновяване № 20252000600111 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на наказателно дело.

В искането на осъдения Г. Н. Н. се релевират основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК –– нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Осъденият смята, че съдът е постановил осъдителна присъда въз основа на противоречиви и недопустимо изменящи се свидетелски показания, въпреки задълженията му по чл.13 и чл.14 от НПК за обективност и вътрешно убеждение. Акцентира на процесуалния порок, изразил се в необсъждане от съдилищата на противоречията в показанията на основния и единствен свидетел – пострадалия Д., чиито досъдебни показания са били прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 от НПК. Приема, че липсата на извършена обективна и всестранна оценка на 1 доказателствата е повлияла на правилността на съдебния акт. Предлага свой анализ и оценка на показанията на свидетеля Г. Д., пострадал от деянието, като настоява да бъдат кредитирани показанията му, дадени на първия му разпит на досъдебното производство, на 29.04.2020 г., като подчертава, че след изказаната от свидетеля Д. фраза: „… каза ми циганин мръсен, с циганина ти.

Това ми каза. Нищо друго не ми е казал.“, не могат да се добавят други твърдения за отправени заплахи или други обиди. Изразява позиция, че всяко последващо твърдение за допълнително изречени думи, като например: „Ще те убия“, „Заплаши ме с отвличане“, е вътрешно противоречиво и накърнява доверието към свидетелските показания. Оспорва верността на показанията на свид. Д., според които искателят Н. му е крещял: „Ще те убия! Ще те убия!“, тъй като същите са били депозирани едва на третия разпит на свид. Д., проведен на 05.05.2020 г. пред адв. П.Д., който през 2017 г. е бил защитник на Д. по повдигнато му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3 от НК. Смята, че съдилищата не са извършили „задълбочен академичен анализ на смисъла и логическите последици от фразата: „Нищо друго не ми е казал.“ Цитира конкретни решения на ВКС, в които е прието, че: „Съдът е длъжен да обсъди и даде обоснован отговор на съществени противоречия между първоначални и последващи показания, особено когато първите са дадени непосредствено след инцидента и подлежат на по-висока оценъчна тежест поради спонтанност.“ На следващо място изтъква, че в хода на досъдебното производство са останали неизяснени въпросите относно броя, вида и характера на нараняванията, като в тази връзка оспорва изводите в трите заключения на съдебномедицинската експертиза, изготвени от д-р Г.М., изясняващи, че раните са две и са прорезни, и ги противопоставя на констатациите в амбулаторен лист №011203 от 29.04.2020 г. на името на Г. Д., в който лист д-р С.И., обработил и зашил раната на пациента, е отразил една единствена разкъсно-контузна рана. Като приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в необсъждане противоречията в показанията на единствения свидетел Д., дадени в досъдебната фаза и прочетени в съдебно заседание на основание чл.281, ал.5 от НПК, и тези дадени пред съда, което нарушение не е отстранено от въззивния съд, заключава, че е нарушено правото му на справедлив процес по смисъла на чл.6 от ЕКПЧ. Претендира въззивният съд да възобнови производството по приключилото наказателно дело.

2

В съдебно заседание по настоящото извънредно производство осъденият Г. Н. Н. заяви, че поддържа искането си за възобновяване на наказателното производство поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на процесуалния закон, които са довели до постановяване на неправилна осъдителна присъда въз основа на противоречиви, недостоверни и недопустимо изменящи се свидетелски показания, без същите да бъдат обсъдени и анализирани от съда, въпреки задълженията му за това по чл.13 и чл.14 от НПК, изискващи обективност и вътрешно убеждение при решаването на спора. Акцентира на същественото процесуално нарушение, изразило се в необсъждане на противоречията в показанията на основния и единствен свидетел Д.. Изтъква, че в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза този свидетел съществено се е отклонил от показанията си, дадени в първоначалния му разпит на 29.04.2020 г. в 09.40 часа непосредствено след ситуацията. Смята, че свид. Д. е променил показанията си в последващите си разпити по указания на неговия повереник – адвокат, който го е посъветвал какво да каже. Обръща специално внимание на фразата на пострадалия свид.

Д., заявена на първия му разпит на 29.04.2020 г., а имено: „Циганин мръсен, с циганина ти. Това ми каза, нищо друго не ми е казвал.“ Приема, че заявената на третия разпит на свид. Д. заплашителна реплика: „Ще те убия“ представлява съществено противоречие с показанията, депозирани от свидетеля при първия му разпит, поради което не следва да се цени като достоверна. Смята, че съдът не е изпълнил задължението си да анализира противоречията между показанията на свид. Д., дадени в съдебната фаза и тези, дадени в досъдебната фаза на първия му разпит и прочетени на основание чл.281, ал.5 от НПК. Отстоява тезата, че логичният анализ на фразата, която многократно цитира: „Нищо друго не ми е казал.“ изключва всякаква възможност впоследствие да се добавят други твърдения за отправени заплахи или други обиди, освен „мръсен циганин“. С оглед на това счита, че съобщената от свид. Д. на следващите му разпити фраза: „Ще те убия“ като изречена по негов адрес от Г. Н. е невярна. Поддържа и оплакването за съществено процесуално нарушение, изразило се в противоречия между заключенията на съдебномедицинската експертиза на д-р Г.М., от една страна, и от друга, съдържанието на документа, издаден от лекаря в Спешния център, в който е описана обработената рана на пострадалия Д.. Смята, че е останал неизяснен въпросът за броя, вида и 3 характера на нараняванията на пострадалия. Категорично отрича да е отправил закана за убийство спрямо свид. Д.. Изказа мнение, че всъщност свид. Д. и неговият повереник адв. П.Д. го набеждават в извършване на тежко умишлено престъпление. Подчерта, че самият Д. е извършил много престъпления, за които е осъден, включително за закана за убийство, разпространение на наркотици и изнасилване на малолетно лице. Настоява да бъде уважено искането му за възобновяване на приключилото наказателно дело.

В последната си дума осъденият Г. Н. заяви, че иска делото да бъде възобновено, да се отменят актовете на инстанционните съдилища и делото да се върне за ново разглеждане.

Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането на осъдения Г. Н. за възобновяване на наказателното производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се остави без уважение.

Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от осъдения процесуални нарушения, които да са ограничили правата му на защита. Приема, че както мотивите към присъдата, така и тези на въззивното решение не дават основание да се счита, че обстоятелствата и фактите по спора са установени неправилно или вътрешното съдийско убеждение да е опорочено. Намира за обективен, всестранен и задълбочен направения от инстанционните съдилища доказателствен анализ, вследствие на който фактическата обстановка е напълно изяснена и действително е била такава, както е приета и описана в съдебните актове. Изтъква, че съдилищата са отговорили на всички възражения, направени от осъдения и неговия защитник. Оспорва претенцията на осъдения за допуснати съществени процесуални нарушения, изразили се в кредитиране показанията на свид. Д., който е пострадал от престъплението, както и в кредитиране на трите заключения на съдебномедицинската експертиза, в които има разминавания и противоречат на писмените доказателства. Изтъква, че в съдебните актове и особено в мотивите към първоинстанционната присъда много подробно са обсъдени показанията на всички разпитани по делото свидетели, като съдът се е аргументирал защо кредитира изцяло показанията на свидетелите Х. и Т. и защо приема, че няма разминавания в показанията на свид. Д., който всъщност в последващите си разпити допълва своите твърдения за отправени му от осъдения заплашителни думи. Не открива процесуално нарушение в отказа на въззивната инстанция за 4 повторен разпит на свид. Д., тъй като съдебният състав обстойно е аргументирал липсата на необходимост от това следствено действие.

Подчертава, че въззивният състав е допуснал до разпит и е разпитал по искане на защитника на подсъдимия свид. Б., поради което не може да бъде упрекнат в непълно разследване или неизясняване на фактологията по спора. Заяви, че споделя изцяло аргументацията на инстанционните съдилища относно яснотата, пълнотата и обосноваността на заключенията на съдебномедицинската експертиза, както и относно компетентността и безпристрастността на вещото лице д-р М.. Отстоява тезата за безспорна доказаност на обстоятелството, че осъденият е отправил спрямо пострадалия закана за убийство, която е породила у последния основателен страх. Приема, че в актовете на двете съдебни инстанции са изложени убедителни мотиви досежно обективната и субективната съставомерност на деянието на осъдения Н. по вменения му с обвинението престъпен състав. Намира наложеното наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с отложено изтърпяване за изпитателен срок от четири години за справедливо. Като заключава, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно, приема, че липсват основанията, предвидени в чл.422, ал.1, т.5 от НПК, поради което пледира искането на осъденото лице за възобновяване на приключилото наказателно производство да се остави без уважение.

Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице Г. Н., изслуша неговата пледоария, съобрази устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение, непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се претендира отмяната.

5

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е неоснователно.

С присъда №4 от 11.01.2024 г. по НОХД №1553/2023 г. на Районен съд – Бургас подс. Г. Н. Н. /осъденият в настоящото производство/ е признат за виновен в това, че на 29.04.2020 г. в гр. Бургас се заканил с убийство на Г. Д.

Д., като изстрелял в корема му с електрошоково оръжие Т.А.S.E.R. сонди с импулсен ток с високо напрежение, предизвикали силна болка, мигновено парализиране на тялото и падане на земята, след което се приближил и нанесъл удари с остър режещ предмет по задната част на главата му, причинявайки му рани с дълбочина 0,5 – 0,7 см, като му крещял: „Ще те убия!

Ще те убия!“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, му е наложено на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитател срок от четири години. Отнел в полза на държавата приложените по делото като веществени доказателства предмети, като постановил тяхното унищожаване след влизане на присъдата в сила. Осъдил подс. Н. да заплати на частния обвинител Г. Д. сумата 2000 лева, представляваща направени разноски от по делото. Осъдил подс. Н. да заплати в полза на държавата направените по делото разноски.