Решение № 131 от 07.08.2026, Районен съд - Павликени
- Съд
- Районен съд - Павликени
- Дело
- Гражданско дело 396/2026
- Вид
- Решение № 131
- Подписан
- 07.08.2026
- В сила
- 02.09.2026
- Състав
- ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 241 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 143 · Семеен кодекс
- чл. 149 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 131 гр. Павликени, 07.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, IV СЪСТАВ - ГД, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ при участието на секретаря Митко Михайлов като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ Гражданско дело № 20264140100396 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК.
Ищцата – Ц. И. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул. *** - излага в исковата си молба, че с ответника по делото живели на съпружески начала, от което съжителство имали родени две малолетни деца – Т. Л. А., ЕГН ********** и И. Л. А., ЕГН **********. Твърди, че се разделили м. август 2024 година и оттогава бащата нито полагал грижи, нито давал издръжка за децата. Заради това по реда на настоящото производство претендира той да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка за всяко от децата, считано от 19.03.2025 година. В с.з., чрез пълномощника си поддържа предявените искове.
Ответникът – Л. Т. А., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** – по същество признава исковете занапред по основание и размер, спори по размер претенциите за минало време.
1
Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 143 и 149 от СК и са процесуално допустими.
Не е спорно по делото страните да са родители на децата Т. Л. А., ЕГН ********** и И. Л. А., ЕГН **********, в каквато насока са и представените удостоверения за раждане.
Понастоящем детето И. е на пет години, а детето Т. на члизо две години.
По отношение на бащата се установява да е работоспособен и да реализира доходи около 1000 евро месечно. Няма данни да заплаща наем за жилищни нужди или да има задължения за издръжка на други лица, твърди да има задължения към кредитни институции в размер на 570 евро месечно.
Майката, с оглед възрастта на детето Т. не работи по ТПО.
При така изясненото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
По делото не се събраха доказателства, които да установяват невъзможността на ответникът да заплаща месечна издръжка занапред в претендирания размер – признанието му в с.з.
Освен това, съгласно разпределението на доказателствената тежест, тъкмо той следваше положително да установи, посредством годни доказателства, че е заплащал издръжка за минало време, което не бе сторено 2 по делото. Подаряването на вещи, закупуване на дрехи, даване на средства и то не регулярно, зависи от волята и желанието на родителя, който ги дава и не погасяват задължението му да дава издръжка за ежедневните нужди на детето.
Въпреки всичко, предвид установените по делото обстоятелства, а също че последния не е давал и не дава издръжка за малолетните си деца (това негово задължение е безусловно), претенциите за заплащане на такава, както за минал период, така и за бъдеще време, са доказани по основание. Следва да се има в предвид, че дължащия издръжка е в трудоспособна възраст и по делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се заключи, че е бил или е понастоящем в обективна невъзможност, било по здравословни или други причини, да дава такава на децата си.
Досежно размера на същата, след като съобрази възрастта на децата, нуждите им от здравословен режим и храна, облекло, учебни помагала и извънкласни занимания, съдът намира, че за предхождащия завеждането на претенциите едногодишен период те се нуждаят от месечна издръжка, в размер на по 260 евро или 3120 лв. – за всяко от децата, дължима от двамата родители.
Тъй като непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето е полагала единствено майката, в тежест на бащата следва да се постави по – голяма част от така определената издръжка, а именно – същия да заплати за всяко от децата си месечна издръжка в размер на 1920 евро за периода 19.03.2025 година – 19.03.2026 година – по 160 евро месечно.
Неоснователно е обаче искането на жалбоподателя за разсрочване на задължението за заплащане на издръжките по реда на чл. 241 от ГПК. Срокът за заплащане на дължимата от родителя издръжка на детето е законодателно определен - чл. 146, ал. 1 от ГПК, т. е. изпълнението на задължението е отсрочено по силата на закона. И след като законодателят е определил такъв срок, който е достатъчен на родителя да осигури средствата и да заплати дължимата издръжка липсва основание за определяне на друг различен срок 3 за изпълнение.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ПРС ДТ в размер на 657,60 евро (504 евро върху издръжката занапред и 153.60 евро върху тези за минало време).
При този изход от спора на процесуалния представител на касатора на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата се полага адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съобразно уважената част от претенциите при отчитане фактическата и правна сложност на делото, при което следва да бъдат присъдени разноски в размер от 200 евро.
Разноски в поза на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** да заплати месечна издръжка за минало време за периода 19.03.2025 година – 19.03.2026 година на малолетната си дъщеря Т. Л. А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц. И. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул. *** в размер на по 160 сто и шестдесет) евро, т.е. сумата от 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) евро общо, ведно със законната лихва считано от 19.03.2026 година до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдената сума до първоначално предявения размер от 200 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** да заплати месечна издръжка за минало време за периода 19.03.2025 година – 19.03.2026 година на малолетния си син И. Л. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц. И. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул. *** в размер на 4 по 160 сто и шестдесет) евро, т.е. сумата от 1920 (хиляда деветстотин и двадесет) евро общо, ведно със законната лихва считано от 19.03.2026 година до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдената сума до първоначално предявения размер от 200 евро, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** да заплаща месечна издръжка на малолетната си дъщеря Т. Л. А., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Ц. И. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.
*** в размер на по 175 (сто седемдесет и пет) евро, считано от 19.03.2026 год. до настъпването на законни причини за нейноо прекратяване или изменяване и ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** да заплаща месечна издръжка на малолетния си син И. Л. А., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Ц. И. Д., ЕГН ********** от гр.П., ул.
*** в размер на по 175 (сто седемдесет и пет) евро, считано от 19.03.2026 год. до настъпването на законни причини за нейноо прекратяване или изменяване и ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното й плащане.
ОПРЕДЕЛЯ падеж на задължението за издръжка – 15 число на месеца, за което се отнася плащането.
ОСЪЖДА Л. Т. А., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** да заплати по сметка на ПРС сумата от 657,60 (шестстотин петдесет седем евро и шестдесет евроцента) евро държавна такса, както и при необходимост 2.56 (две евро и петдесет и шест евроцента) евро за служебно издаване изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, Л. Т. А., ЕГН ********** от гр. Л., ул. *** да заплати на адв. П. С. И. – ВТАК със съдебен адрес гр. В. Т., ул. *** сумата от 200 5
(двеста) евро – адвокатско възнаграждение.
Решението в частта за присъждане на издръжката подлежи на предварително изпълнение.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала!
БН
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6