Определение № 22720 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22720 гр. София, 22.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Румяна М. Найденова

Анна-Мария М. Събева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно частно гражданско дело № 20261100506507 по описа за 2026 година намери следното:

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 177323/03.06.2026 г. на П. В. Т. срещу Определение № 19661/27.05.2026 г., постановено по гр. д. № 14600/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 27 с-в, с което е върната подадената от П. Т. искова молба, производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането за обезпечение.

В частната жалба П. Т. оспорва изцяло Определение № 19661/27.05.2026 г. на СРС, като поддържа, че съдът неправилно е приел липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск и е смесил въпросите за допустимостта на иска с тези по неговата основателност. Той твърди, че упражнява фактическа власт върху процесния имот непрекъснато от 2014 г. и го обитава като свое жилище, а срещу него е образувано изпълнително дело с насрочен въвод във владение, поради което е налице реално, трайно и актуално застрашено фактическо състояние, обуславящо правен интерес от търсената защита. Според жалбоподателя предходното производство по чл.

233 ЗЗД е имало облигационен характер и не е разрешило със сила на пресъдено нещо въпроса за собствеността върху имота. Поддържа още, че СРС неправилно е обсъждал още на етапа на проверката по чл. 130 ГПК дали собствеността е доказана и дали представените документи са достатъчни, въпроси, които следва да бъдат разгледани по същество след събиране на доказателствата. По отношение на обезпечението поддържа, че то е необходимо поради непосредствения риск от извършване на насрочения въвод във владение и от промяна на фактическото положение преди спорът да бъде решен по същество. Поради това иска определението да бъде отменено, 1 делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия и за уважаване искането за обезпечение.

При съвкупната преценка на доказателствата и възраженията жалбоподателя, настоящата съдебна инстанция намира следното:

П. В. Т. е депозирал искова молба № 166930/26.05.2026 г., въз основа на която е образувано гр. д. № 20261110114600/2026 г. описа на Софийски районен съд, 27 с-в. С нея П. Т. предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 срещу ЖСК „Троя“, като иска да се установи, че кооперацията не притежава противопоставимо на него право на собственост върху процесния имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София, находящ се в гр.

София, ж.к. „********. Твърди, че между страните съществува самостоятелен вещноправен спор, различен от предходното производство по чл. 233 ЗЗД, като сочи, че ЖСК „Троя“ не е представила пряк правоустановяващ документ за собственост и оспорва както собствеността на кооперацията, така и статута на имота, представителната власт на лицето, подписало договора за наем, и наличието на валидно облигационно правоотношение. Позовава се и на кадастралната схема, в която няма данни за собственик или носител на вещни права. Правния си интерес обосновава с противопоставянето от страна на ответника на право на собственост и предприетите въз основа на него действия по принудително изпълнение, като едновременно иска и спиране на изпълнението по изп. дело № 20267900401116 по описа на ЧСИ Р.М.В., включително насрочения въвод във владение на 16.06.2026 г., като обезпечителна мярка. Моли съда да признае за установено по отношение на страните, че ЖСК „Троя“ не е установила с пряк правоустановяващ документ противопоставимо на ищеца право на собственост върху самостоятелния обект с идентификатор ***. При условията на евентуалност иска да бъде признато за установено, че между страните съществува реален спор относно принадлежността и противопоставимостта на претендираното от ответника вещно право върху имота. Наред с това ищецът иска да бъде допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20267900401116 и съдът да се произнесе незабавно по искането за обезпечение.

С обжалваното определение № 19661/27.05.2026 г., постановено по гр. д.

№ 14600/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 27 с-в, исковата молба е върната, производството по делото е прекратено и е оставено без уважение искането за обезпечение.

Срещу така постановения съдебен акт е депозирана частна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 2 процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

Правилно първоинстанционният съд е цитирал задължителните указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д.

№ 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права- правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице не само когато ищецът твърди самостоятелно право върху вещта, но и когато се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правилно е възпроизвел в съдебния си акт и разясненията в мотивите към тази точка. От посоченото следва, че правният интерес се преценява конкретно с оглед изложените от ищеца обстоятелства и начина, по който претендираното от ответника право засяга неговата правна сфера. Преценката за допустимостта на отрицателния установителен иск следва да се основава на конкретното засягане на правната сфера на ищеца и на необходимостта спорът да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо.

В конкретния случай районният съд правилно е достигнал до извод, че така заявените заявените в исковата молба обстоятелства не могат да бъдат преценени като такива, обосноваващи правния интерес от водене на отрицателен установителен иск, респ. обуславящи неговата допустимост.

Съдебната практика не е единна по въпроса как следва да се процедира в такава хипотеза. Настоящият съдебен състав споделя виждането, че в този случай, ако съдът не е сигурен дали е налице допустима искова молба, същата следва по пътя на чл. 129, ал. 1 от ГПК да се остави без движение, с указания, които да му помогнат да установи категорично дали е изправен пред допустима искова молба или не- в настоящия случай да се обоснове правния интерес. Предвид изложеното определение № 19661/27.05.2026 г. следва да бъде отменено в частта, с която исковата молба е върната и производството по делото е прекратено, а делото следва да бъде върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба в частта относно отказа за допускане на обезпечение се явява неоснователна. Допускането на обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК предполага кумулативното наличие на допустим иск, вероятна основателност, обезпечителна нужда и подходяща обезпечителна мярка.

В настоящия случай, с оглед гореизложеното относно допустимостта на исковата молба, една от кумулативните предпоставки за допускане на обезпечение липсва и искането правилно е оставено без уважение. Поради това обжалваното определение следва да бъде потвърдено в тази му част.

С оглед на изложеното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 19661/27.05.2026 г., постановено по гр. д. № 14600/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 130 ГПК е върната искова молба с вх. № 166930/26.05.2026 г., подадена от П. В. Т. срещу Жилищностроителна кооперация „Троя“, и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 27 състав, за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 19661/27.05.2026 г., постановено по гр. д. № 14600/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на П. В. Т. по чл. 389 ГПК за допускане на обезпечение на предявения отрицателен установителен иск чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20267900401116 по описа на ЧСИ Р.М.В..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4