Решение № 204 от 08.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Светла Букова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София П. Ем. П. като разгледа докладваното от Пламен Дацов Наказателно дело за възобновяване № 20221000600412 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК и е образувано по искане на осъдения Б. А. Д. чрез адв.С., за възобновяване на наказателното производство по НОХД№329/2019 г. по описа на Районен съд - Разлог. Твърди се, че са налице нарушения визирани в чл.348, ал.3 (по всяка вероятност жалбоподателят е имал предвид ал.1), т.1-3 НПК.

Правното основание е чл.424, ал.3 вр. ал.1 от НПК и чл.422, ал.1 т.5.

В хода на съдебните прения пред САС защитникът поддържат искането.

Осъденият не се явява.

Представителят на САП предлага искането да бъде оставено без уважение, тъй като не са налице основанията предвидени в закона за възобновяване на въпросното дело.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното:

Искането за възобновяване е допустимо и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество е неоснователно, като мотивите на настоящия състав за това са следните:

С Присъда №503045/11.10.2021 год. Районен съд - Разлог по НОХД№329/2019 год. е 1 признал Б. А. Д. за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3, пр.1 вр. чл.28, ал.1 НК като го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и „глоба“ в размер на 500 лева при „общ“ режим. На основание чл.59, ал.4 НК е зачетено времето на лишаване от право по административен ред, а на основание чл.343Г НК го е лишил от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл.68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказанието наложено на К. „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца постановено по НОХД№520/18г. по описа на Районен съд – Дупница, съгласно протоколно определение за споразумение за решаване на делото №169/20.09.2018г. влязло в сила на 20.09.2018г.

Така постановената присъда е потвърдена с Решение №64/29.03.2022 г. на ІІІ въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград по ВНОХД№37/2022 година.

По депозираните възражения и искания на осъдения и неговия защитник:

Сочи се, че първият съд не е извършил никакъв анализ от фактическа и правна страна, а установената фактология от съда не се основавала на събраните доказателства.

Този състав е на мнение, че няма как да се приеме, че има липса на мотиви и анализ на събраните доказателства, видно от актовете и на двете инстанции. Следва да се има предвид, че изискването за мотивиране на съдебните актове е установено в чл.121, ал. 4 от Конституцията на Република България. Мотивирането на вътрешното съдийско убеждение е важна гаранция за правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧ в този смисъл са Решенията Salov v. Ukraine, 65518/01, 6 септември 2005 г., Boldea v. Romania, 19997/02, 15 февруари 2007 г. За да бъде качествен, съдебният акт трябва да се възприема от страните, а и от обществото, като ефективно приложим резултат от точна оценка на фактите и правилно прилагане на законовите правила в справедлив процес.

От друга страна, факт е, че недостатъчните, непълните и неясни мотиви на първоинстанционния съд пречат на второинстанционния да изпълни своята контролна функция - в този смисъл е и ППВС №1-53. В мотивите на присъдата съдът трябва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Или казано по друг начин, мотивите трябва да дадат представа за констатациите на съда относно релевантните към предмета на доказване факти и тяхната правна квалификация - Р. 808-1933-ІІІ. Именно поради тази причина присъдата трябва да бъде мотивирана по начин да може да се вижда, че наистина са били надлежно обсъдени всички доказателства по делото и да може да се провери правилността на направените въз основа на тях фактически и правни изводи - Р.92-1938-ІІ, Р.

1135-1933-ІІ.

В чл.305, ал.3 НПК по общ начин е установено какво трябва да бъде съдържанието на мотивите на присъдата. Именно поради това там трябва да се разгледат поотделно всички 2 въпроси по чл.301 НПК, с разликата, че трябва да се обосноват взетите решения, като се изложат съображения и се даде отговор по становищата на страните по фактите (включително и относно допустимостта и достоверността на доказателствата) и правото.

В процесния случай в съдебните актове горецитираните критерии и стандарти са спазени, а още повече, че и самото обвинение не се характеризира с фактическа и правна сложност. Всичко онова, което е било налице в доказателствената маса е взето предвид от решаващия и въззивния съд.

Районният, а и въззивният съд са отговорили на доводите на защитата и са обсъдили всички писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Доказателствената маса е коментирана съобразявайки наличните източници както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Мотивирано е защо се кредитират едни доказателства, а други се отхвърлят и вследствие на цялостната преценка и анализ е достигнато до правилни и законосъобразни изводи довели до постановяване на крайния съдебен акт. В тази връзка няма как настоящият съд да се съгласи с посоченото, че са налице липса на мотиви и анализ, че присъдата е постановена без да са съобразени доказателствата, които са събрани.

По отношение на възраженията за нарушение на материалния закон, а именно процедурата за установяване на употреба на наркотични вещества при проверка на осъденото лице. Нарушението се изразявало в отказаната възможност на К. след теста с техническото средство да направи проверка по кръвен път. В тази връзка в искането пространно се проследява цялата фактология като се твърди, че е налице нарушение на Наредба №1/2017 година, тъй като това, че осъденият е записал, че „приема“ теста и „отказва“ кръвна проба не може безусловно и безотказно да се кредитира, тъй като той впоследствие със своите конклудентни действия след като е отишъл да му вземат кръв без негово съгласие и под давление на св.М. се е прекъснала манипулацията. Счита се, че не следва да се кредитират показанията на св.М., тъй като те са в противоречие с обясненията на осъденото лице и показанията на свидетелите Х. и Ш..

Във връзка с така направеното искане е необходимо да се отбележи, че аналогични възражения са направени от защитника и пред районния и пред окръжния съд по процесното дело, като и двете инстанции са дали подробен отговор на същите, с която аргументация САС изцяло се солидаризира.

От една страна правилно първата и въззивната инстанция са кредитирали показанията на К. и М., като няма данни за каквато й да е предубеденост на тези свидетели.

По отношение на противоречията в една малка част от техните сведения, които са били констатирани и от двете инстанции, а именно между казаното от посочените свидетели и Ш. и Х., то същите са изяснени след повторния разпит пред първата инстанция на Ш. и проведената впоследствие очна ставка. Същите са изяснили въпросното объркване, на което се позовава в искането си защитникът, като обяснението е напълно логично и проверимо за това правилно първата инстанция го е кредитирала, а именно че имало предходен случай от същата дата, но както основателно отчитат съдилищата в нито един момент двамата 3 свидетели не са заявили, че процедурата по вземане на кръв от К. е прекъсната с изявление на полицейския служител М.. Горното се потвърждава от показанията на посочените медицински служители, полицейските служители и попълнената медицинска документация, където е отразено, че осъденият е отказал по собствена воля да даде кръв за изследване, като по този начин твърденията на искателя остават изцяло изолирани и правилно са приети като негова защитна версия.

По отношение на възражението за злоупотреба на М. с доверието на осъденото лице, настоящият състав изцяло се съгласява с даденото тълкувание на стр.5 и 6 от мотивите на въззивната инстанция и намира за безпредметно да ги преповтаря.

Не може да се приеме и нарушение на реда за установяване и употреба на наркотични вещества отбелязана в Наредба №1/2017 година. Правилно съдилищата са отбелязали, че полицейските служители са спазили реда депозиран в чл.7, ал.2 от цитирания подзаконов нормативен акт, а именно, че полицаите са длъжни да придружат лицето до мястото за кръвни проби, където то може да откаже процедурата, както и се е случило в процесния случай. Това, че е било налице прекъсване на процедурата по никакъв начин не се споделя и подкрепя от каквото й да е доказателство, напротив от всички събрани по делото се установява, че осъденият доброволно се е отказал да даде кръв и това се потвърждава от вече посочените писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Що се отнася до подробното тълкуване, буквално и по аналогия, с други текстове на определи норми от цитирания подзаконов нормативен акт, САС не може да се съгласи със същото, тъй като това е анализ на защитата, който не отговоря нито на съдебната практика за този тип производства, нито на правния анализ на цитираните норми.

По отношение на възражението за несправедливост на наказанието и незаконосъобразното неприлагане на чл.78А НК.

От една страна, САС не може да разбере, тъй като липсват мотиви в искането, защо защитата и осъденото лице са на мнение, че следва да се приложи разпоредбата на чл.78АНК. Въпреки това след служебна проверка този състав прецени, че напълно законосъобразно не е приложена нормата на чл.78АНК, тъй като нито са налице съответните предпоставки за освобождаване на наказателна отговорност (още повече, че съществува и забрана визирани в чл.78А, ал.7НК), нито е имало и каквато и да е друга възможност извън приложената от районния съд.

От друга страна, правилно първата инстанция е отказала да приложи чл.55 НК поради липсата на предпоставки за това, правилно е взето предвид, че деянието е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане и по този начин законосъобразно е приложена и нормата на чл.68, ал.1 НК и не на последно място въпреки съдебното му минало и наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът му е наложил минимума както за наказанието „лишаване от свобода“, така и за наложената „глоба“. В тази връзка не могат да се уважат възраженията за явна несправедливост на наложеното наказание.

По отношение на останалите възражения свързани с необоснованост, макар и 4 облечени в твърдения за нарушение на чл.422, ал.1, т.5 НПК, САС няма как да вземе отношение, тъй като същите не са сред основанията за възобновяване поради обстоятелството, че в това производство съдът няма компетенциите да коментира по същество правилността на съответните съдебни актове. В този смисъл настоящият състав изрази своето становище по онези възражения, които имат отношение към процесното производство, а за пълнота коментира и констатираните от защитата нарушения доколкото твърденията за липса на анализ в мотивите за това обстоятелство са неоснователни.

Крайният извод е, че не са налице предпоставките за възобновяване както и това, че не се констатират нарушения на чл.13 НПК.

Мотивиран от така изложеното VIII състав на САС, НО на основание чл.424, ал.1 НПК,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. А. Д. подадено чрез адв.С., за възобновяване на наказателното производство по НОХД№329/2019г. по описа на Районен съд - Разлог потвърдено с Решение №64/29.03.2022г. на ІІІ въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград по ВНОХД№37/2022 година.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5